XIX век е епохата, в която Британската империя се разпростира на една четвърт от повърхността на земята и се явява апогей за развитието на колониалните намерения на империята. Средата на XIX в. се явява кулминационната точка на икономческия разцвет на Англия. През 50 – те и 60 – те  години на века империята притежава мощна и напреднала промишлена машина в една епоха белязана от индустриализация и модернизация. Като цяло Англия не се стреми към увеличаване на пряката си имперска власт. Тези намерения са по скоро продиктувани от икономически съображения. Създаването и разширяването на колониалната империя става една национална страст – тази колониална политика е предимно икономическа и стратегическа и Англия създава навсякъде по света свои морски бази, които да използва както за търговски цели, така и в случай на война.

След отминаването на размирното ХVІІІ-то столетие в английското кралство настъпва епоха на вътрешно стабилизиране и бърз икономически растеж. Възцаряването на Хановерската династия преустановява династичните борби и окончателно налага парламентаризмът, доколкото монархът постепенно губи контрол над законодателната и изпълнителната власт, с което отслабва влиянието му при определянето на политическия курс на страната.
От началото на новото столетие британците започват да обграждат Европа откъм морето със свои бази, за да сдържат експанзията на континенталните държави към колониалния свят. Английският флот завладява Менорка, най-северния от Балеарските о-ви, и Гибралтар, които с Утрехтския мир остават подвластни на Обединеното кралство. То получава изключителното право да извозва роби в Америка, както и възможността да търгува с испанските колонии там. Великобритания поема голяма част от световната презокеанска търговия.

Междувременно френски колониалисти са навлезли дълбоко в Америка и в южна Индия. В Канада британските войски успяват да превземат главните отбранителни пунктове на своите противници, които са подкрепяни от индианските племена. При сключването на мира Обединеното кралство получава Канада и всички територии до река Мисисипи, а също отнема Флорида от испанците, които пък вземат френските земи оттатък Мисисипи и за първи път трайно навлизат в сърцевината на Северна Америка. Придобило огромни територии като Индия, Канада, Австралия,  заедно с по-малките колонии, англииското правителство се изправя пред сложни проблеми – съпротива на местното население, бунтове, въстания, необходимост от създаване на управленчески структури и образователна система. Британските кабинети проявяват завидно умение на наложат английските либерални традиции и изключително гъвкаво да посрещнат исканията на големите колонии  да управляват самостоятелно териториите си. В райони с бяло население властта се прехвърля чрез Закона за доминиона Канада през 1867 г. и Закона за Австралийски съюз през 1900 г.

Великобритания, откъсната от зоната на европейската гражданска война, водеща се спорадично от Реформацията насам, съхранява своите ресурси и наблюдава със самоувереност континенталните разорения и кръвопролития, но нейният елит е ужасен пред изявите на военния гений на Бонапарт и от неговата настойчивост да унищожи империята като нахлуе и окупира метрополията. Именно затова на Виенския конгрес от 1815 г. британската дипломация се стреми да обезсили Франция и Прусия, които непосредствено биха могли да застрашат имперския остров, и не се противопоставя на сформирането на Свещенния съюз, в който водеща роля имат Русия и Австрия. В годините на Наполеоновите войни британците са овладели Йонийските острови и Малта в Средиземно море, а в Северно море са отнели от Дания остров Хелголанд. Тези придобивки са запазени с мирните договори от 1814-15 г. като чрез тях съществено се допълва системата от бази, обграждащи континента.

Освен в Средиземноморието, Великобритания заема множество острови из океаните и ключови, бариерни пунктове по крайбрежието на останалата суша, чрез които държи под надзор комуникациите в съответните зони и осъществява при нужда бърза и ефективна интервенция към прилежащите континенти. За да поддържа равновесието между претендентите за отвъдокеанска инвазия тя не се противи останалите морски сили да провеждат колониална експанзия в райони с по-ниска стратегическа или прагматична стойност, за да ангажират вниманието и ресурсите си с тяхното усвояване.

През първата половинана ХІХ в. Английската дипломация активизира своята дейност извън Европа, с оглед на разширяването на британската колониална империя – в Северна и Южна Америка, в Африка и в Далечния Изток, но най-голямо внимание е отделено на окончателното завоюване на Индия. Огромни количества английски стоки, най-вече тъкани, са доставени в тази странна и предизвикват упадък и разорение сред местните тъкачи и занаятчии. През последните 40 години на века са анексирани огромни територии в Африка, Далечния изток и Тихия океан. Английските интереси са навсякъде където има търговия.
През ХІХ век британците вече трайно са се укрепили в Индия и отместват своите амбиции към другата изключително богата азиатска страна – Китай. Възползвайки се от забраната на китайските власти върху продажбата на опиум, през 1839 г. те предизвикват война с Поднебесната империя, в която имат явно технологично превъзходство. Според клаузите на мирния договор от 1842 г. – Нанкин, Китай се задължава да открие пет от своите пристанища /между тях Кантон и Шанхай/ за английската търговия и да предаде на Лондон остров Хонконг. При нова опиумна война петнадесетина години по-късно Обединеното кралство в съюз с Франция съкрушават окончателно манчжурското величие. Императорският дворец в Пекин е опожарен от френските войски. В резултат съюзниците разширяват зоните си на влияние, а обширната империя на династията Цин се превръща в полузависима държава.

Прокопаването на Суецкия канал, открит официално от французите през 1869 г., съществено скъсява морското трасе от Европа към Южна и Източна Азия. През 1875 г. англичаните успяват да откупят на безценица делът от канала, принадлежащ на египетския Хедив, 177 000 акции за 4 милиона лири, с което добиват равностойно участие в управлението му. В 1876 г. те окупират Кипър, отстояващ подстъпите към канала. С Берлинския договор от 1878 г. островът е предаден под тяхно управление. През 1882 г. английски войски влизат в Александрия, Кайро и в района на Суец. Египет попада под британска окупация. Така е поставен под контрол и този нов воден път от Средиземно море към Индийския океан. По същото време кралица Виктория е провъзгласена за империатрица на Индия. През 1879 г. Англия започва военни действия срещу Афганистан, в резултат на които получава Хайберския превал, на границата межди Индия и Афганистан. В края на 60-те са открити най-богатите залежи на злато и диаманти в Южна Африка Това привлича интереса на колониалните кръгове и през 1877 г. правителствто на Англия обявява анексацията на Трансваал и Оранжевата република..  След тези актове не остава никакво съмнение, че малкото островно кралство се е превърнало в световна империя, установила тотално надмощие над своите съперници в океаните.

Възходящото нарастване на влиянието и мощта на Британската колониална империя достига един от върховете си в средата на ХІХ век, когато европейска коалиция, доминирана от Обединеното кралство, сломява Русия в Кримската война. По това време Англия е най-модерната и напредничава страна, която е набраздена от плавателни канали, железопътни и телеграфни линии. Успокоението от временното елиминиране на евроазиатския колос обаче е заменено от безпокойството, което предизвиква възраждането на единната германска държава под водачеството на Прусия и изненадващият, изключително бърз преход на САЩ от скромния им уровен на регионален фактор в Новия свят към статуса на Велика сила с подобаващи й амбиции за глобална роля

По време на Наполеоновите войни Великобритания прави опит през 1806 г. да анексира испанските колонии в Новия свят, но претърпява две поражения при Буенос Айрес, което предотвратява по-нататъшното й военно настъпление в Латинска Америка. След нахлуването на Наполеон І в Испания, нейните американски колонии започват да се самоуправляват, ръководени от местни хунти. Когато Мадрид възстановява своите права върху тях, там избухва национална революция, която бързо довежда до разпадането на испанската, а и на португалската колониална империя на континента. През 1823 г., възползвайки се от потушаването на революцията в Испания, Свещения съюз се подготвя за нова колониална интервенция в Латинска Америка. В този момент президентът на САЩ Джеймс Монро излиза с декларация, че неговата страна няма да допусне намеса на европейските сили в американските дела. Доктрината Монро прокламира принципът “Америка на американците”, ала както по-късно се оказва, в нея под названието “американци” трябва да се разбират преди всичко “представителите на САЩ”, чиято “предопределена съдба” е да владеят голяма част от континента и да доминират над останалата.

Победата на Севера в Гражданската война на САЩ обаче, изиграла роля на буржоазно-демократична революция премахва всички пречки по пътя на свободното развитие на капитализма, като САЩ се превръщат в основен съперник на Англия и  излизат на първо място в света като икономическа сила, оставяйки зад себе си предишната първа промишлена сила – Англия.
Сравнителното изоставане на САЩ в първата половина на 19 век в промишленото оборудване се оказва предимство в края на века. Избавени от тежестта на стари технологии и морално износен машинен парк, САЩ имат възможност да внедряват в производството нови модерни технологии с най-съвършено за времето си оборудване, което позволява да се постигне висока производителност на труда, за разлика от Англия.
Важна икономическа характеристика на развитието на Англия  в края на 19 и началото на 20 век е изключително бързото развитие на т.н. нови индустриални клонове – нефтената, алуминиевата, електротехническата и автомобилната промишленост. Тези нови отрасли отбелязват най-бърз темп на растеж и допринасят особено много за утвърждаването на Англия  като първа промишлена сила в Европа.

Именно в Англия в най-голяма степен се развиват процесите, характерни за прехода от свободния капитализъм към империализма в икономическата област.  Първите монополни обединения се появяват още в началото на 80-те години и бързо си пробиват път във всички клонове на промишлеността.
По отношение на външно икономическата политика, в последните години на 19 век Англия наблюдава с нарастваща тревога издигането на Германия като първа икономическа и военна сила в Европа. Още по-опасен се струва в Лондон курсът към морски въоръжения, който Германия започва да провежда активно от края на 90-те години. Противоречията между двете държави започват да пораждат конфликти и в колониите. При това положение на прехода между двата века Англия е принудена да изостави донеслата и толкова успехи политика на „блестяща изолация“ и внимателно търси съюзници срещу нарастващата германска агресивност. Докато на европейската сцена като потенциални съюзници се очертават Франция и Русия, то извън Европа английската политика подлага на преоценка отношенията със САЩ.

Чарлс Дикенс  описва в своите романи викторианска Англия през 19 век, особеностите и социалните конфликти в една страна с империална големина и световно значение. Представената от него английска картина и днес влияе върху идеологичните разбирания на много английски наблюдатели. Но още в началото на 20 век тя видимо се променя. С нарастналото значение на работническата класа и нейните профсъюзи като политическа сила, с първите наченки на еманципацията на жените (женско избирателно право от 1918г.), както и с тематизирането на социалната проблематика и с участието на британското Световно кралство в две световни войни, британската вътрешна и външна политика се променя из основи.
В навечерието на Първата Световна Война Англия е най-голямата колониална империя, по обширна дори и от Римската  –   “империя над която слънцето не залязва”.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/16106282079_ac58cfcc2c_o.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/16106282079_ac58cfcc2c_o-150x150.jpgadminСветовна ИсторияВеликобритания,външна,политикаXIX век е епохата, в която Британската империя се разпростира на една четвърт от повърхността на земята и се явява апогей за развитието на колониалните намерения на империята. Средата на XIX в. се явява кулминационната точка на икономческия разцвет на Англия. През 50 - те и 60 - те ...Историята такава, каквато (не) я познаваме!