Ивайло е цар на българите от 1277 до 1279 г.  Произлиза от най-низшите слоеве на пастири и свинари. Византийските автори го нарича Лахана и Бърдоква – имена, които прозилизат от гръцките думи за „маруля”, „зеле”, тъй като  според Героги Пахимер той се е хранил само с „хляб и диви зеленчуци”. Единствено в Свърлижкото евангелие от 1279 се споменава истниското му име. През  60-те и 70-те години на 13 в. нашествията на татари от северен подлагат граничните райони на постоянни палежи и изтезания, а българския цар Константин I Тих Асен (1257 – 1277) поради заболяване и задкулисни игри на царицата Мария, която е византийка, е неспособен да защити държавата и поданиците си.

Именно в този момент се появява Ивайло. Оглавява народното недоволство и вдига бунт като дори успява да разгроми няколко дружини на монголо-татарите, което му носи още по-голяма популярност. Една по една области и крепости минават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г.  се състои битката между Ивайло и Константин Тих. Царската войска е разгромена, а Ивайло посича противника си.

В тези междуособици решава да се намеси византийския император Михаил VIII Палеолог. Решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256 – 1257), когото провъзгласяват за цар Иван Асен III и го женят за императоската дъщеря. Целта е Българското царство да има слаб владетел, който да е и послушна пионка на Константинопол. Вдовицата на Константин Тих разбира това и решава да предложи брак на Ивайло и по този начин българския престол. По този начин Ивайло влиза в Търново и става легитимен цар от 1278 г., но се отварят два фронта за воюване – с татарите на север и с византийците на юг. Първоначално удържа победи срещу ромеите през лятото и есента на 1278 г. После поема срещу татарите, но е принуден да защитава крепостта Дръстър (днешна Силистра). Там е обсаден повече от 3 месеца, което е достатъчно време, за да плъзне слух в Търново, че е убит. Търновските боляри бързат да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и византийската му войска. Изненадващо, обаче Ивайло се оказва пред столицата с армията си. В отговор на това в България навлиза десет хилядна ромейска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита византийския стан край Девня и тотално разгромява нашествениците. Самопровъзгласилият се цар Иван Асен III бяга от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280 – 1292).

Войните на толкова фронтове карат селяните от армията на Ивайлои да се уморат и те започват да напускат редиците му.  Отслабен от това и от избора на Георги I Tертер за цар го принуждава да отиде в двора на татарския хан Ногай с молба за помощ. Там е и Иван Асен III със същата молба. Ногай дълго време протака, но подтикван от подмолната византийска дипломация по време на пир завоядва да посекат Ивайло.

Името му, обаче остава като символ на смелост и борба сред народа, на човек, който от най-нисшата прослойка е успял да стане цар. Това обуславя и появата на двама „лъже-Ивайловци”, които вдигат населението в Тракия и Мала Азия против настъпващите османски орди.

[author image=“http://forum4cdn.wordreference.com/customavatars/avatar60358_4.gif“ ]Валентин Попов[/author]

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/09/car-ivailo.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/09/car-ivailo-150x150.jpgadminБългариЛичностиВалентин Попов,Ивайло,история,история на България,царИвайло е цар на българите от 1277 до 1279 г.  Произлиза от най-низшите слоеве на пастири и свинари. Византийските автори го нарича Лахана и Бърдоква – имена, които прозилизат от гръцките думи за „маруля”, „зеле”, тъй като  според Героги Пахимер той се е хранил само с „хляб и диви...Историята такава, каквато (не) я познаваме!