Към 300 г. пр.Хр. повечето хора в Южна Америка започват да се занимават със селско стопанство, въпреки че в южната част на континента, където условията за земеделие са трудни, са останали и малко ловии и събирачи. Към 750 г. пр.Хр. в Андите се развиват сложни общества. Както и в Централна Америка, те преминават през етапи на растеж и упадък, но в Централните Анди има степен на културно единство, при която не се забелязват различия между планинските райони и низините.

Южна Америка
Бреговете край Централните Анди са най-известни на археологията с рисуваната керамика "Моче", датирана от 100 600 г. сл.Хр. Тя разкрива много за ежедневния и религиозния живот на тогавашните хора. Народите моче са първите, които се налагат с мащабната сила на завоеватели. И керамиката, и гробниците сочат, че царете на моче, също както съвременниците им в Централна Америка, демонстрират властта си със сложни и претенциозни ритуали.

След около 600 г. сл.Хр. обаче брегът е завоюван от народите тиахуанако и хуари. И двете цивилизации развиват елементи на ранен култ към Чавин. Град Тиахуанако е разположен на бреговете на езерото Титикака в Боливия. Там хората отглеждат картофи и стада от лами и алпаки. Известни са със своите каменни сгради и скулптури, тяхната експанзия изглежда е постигната чрез основаване на религиозни и търговски колонии, Причините за гибелта на Тиахуанако през 1200. сл.Хр. не са напълно изяснени, но е възможно да са свързани с промяна в климата, която се отразява неблагоприятно на земеделската продукция. Хуарите са смятани за предшественици на инките. Сред най-отличителните черти на тяхната