Небхеперура Тутанкамон или Тутанкамон , познат и като Тутанхамун (което четене е прието за правилно в египтологията - Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.

Умрял още като юноша. Последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Положен в 4 позлатени ковчега поставени един в друг, 3 саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.

Тутанкамон се възкачва на престола на деветгодишна възраст и умира на 21 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина гангрена на левия крак.

Доктор Ричард Бойер от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити прави изследвания на рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени през 1968 г. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначният стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни със синдрома на Клипел-Файл. При болния се откриват сплитания на прешлените, т.е. той не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв човек трябва да извърта цялото си тяло.

Младият фараон става едва ли не е най-известния владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски са разграбени от иманяри), така и на т.нар „проклятие на фараона“. Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.


В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

Тутанкамон е син на Аменхотеп IV от втората му съпруга Кия. Първата жена на фараона, Нефертити, родила пет дъщери, за една от които (Анхесенамон) след възкачването си на престола се жени Тутанкамон, така че съпруга му е била неговата полусестра.

Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът Семенкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.
Причина за смъртта

Дълго време е спекулирано, че Тутанкамон е станал жертва на убийство, тъй като след дерматологичните експертизи в черепа на младия фараон е липсвала част от кост. През 2005 година, след изследване на мумията с медицински скенер се установява, че най-вероятната причина за смъртта е инфекция след счупване на крака.

Разкрития през 2007

На 24 септември 2007 година, става ясно, че група египетски археолози ръководени от Захи Хауас, са открили осем кошници с палмови плодове на 3000 години, в съкровищницата от гробницата. Тези плодове традиционно се предлагат на погребения.
Открити са и двадесет глинени гърнета запечатани с официалния печат на Тутанкамон. Според доктор Захи Хауас, съдовете вероятно съдържат провизии, предназначени за пътуването на фараона към задгробния живот. Той твърди, че контейнерите ще бъдат отворени скоро. Тези предмети са били открити първоначално от Хауърд Картър, но не са отваряни или изваждани от гробницата. На 4 ноември 2007, за първи път мумията на Тутанкамон е изложена без саркофаг в неговата гробница край Луксор.

През 1153 година Преди Христа Рамзес Трети умира с ясното съзнание, че ще бъде запомнен като човек, който е донесъл слава на Египет. Истински бог в човешки образ.

Както всички фараони преди него, той построява огромни монументи, в които да се запази неговото наследство.

Цели хилядолетия древните египтяни са изсичали историята си в камък - нещо непостигнато от други човешки същества. Всички ресурси на страната са били вложени в тези огромни постройки. Но пирамидите и храмовете разкриват едва половината от истината. Чрез тази пропаганда фараоните се опитвали да покажат, че по тяхно време е царувала пълна хармония. Проблемът е, че познаваме историята само от тяхна гледна точка. Но сега имаме възможност да научим и другата половина от историята - миналото, което фараоните искали да остане скрито. Благодарение на случайно открити документи, ние можем да надникнем отвъд пропагандата на Рамзес Трети и да разберем истината за неговия живот като фараон. Ще видим един различен фараон от този, който Рамзес е искал да бъде запомнен от поколенията. Той изобщо не е бил бог в човешки образ, а мъж, който е правил грешки. Рамзес е бил обсипан с проблеми и в крайна сметка е станал жертва на заговор.
Към края на 19-ти век, на египетския пазар за антики загадъчно се появяват множество папируси. Плячка от тайно разкрити хранилища, те бързо са разпродадени на богатите западни колекционери. Откъслечна сбирка от правни и административни документи ни пренася в сърцето на удивителни събития, случили се по време на царуването на Рамзес Трети.


Информацията в тях е толкова неоспорима, че никога повече няма да видим фараоните на древния Египет в същата светлина. Рамзес Трети идва на власт през 1184 година Преди Христа, след внезапната и преждевременна смърт на своя баща. В целия Близък изток ставали внушителни политически промени и точно Рамзес Трети трябвало да се справи с тях. Оказало се, че това не е по силите му.
Той вероятно не е бил подготвен да бъде фараон. Смята се, че е бил офицер и като такъв е бил готов да командва, но не и да царува.
Но според монументите, които издига в памет на царуването си, Рамзес Трети се представя като поредният от великите фараони, при когото Египет процъфтява.
В древния Египет, фараонът е бил от огромно значение, като боже по време на царуването на Рамзес Трети.

Преди около 15 000 години в климата на северното земно полукълбо настъпват промени. Ледниковият период в Европа, между Атлантическия океан и Урал постепенно отстъпва пред настъпилото затопляне. Между Южна Европа и Северна Скандинавия ледниците започват да се топят. Тези промени се отразяват на климата в Северна Африка. Там дъждовните периоди се сменят с постепенното засушаване. Огромната територия на Сахара, южно от географската област Судан, се превръща от богата на пасища степ в скалиста и пясъчна пустиня.

Населението на плодородните степи, съставено от ловци и събиратели на плодове, кореноплодни и на съестни растения, се оттегля към големите водоизточници – езерата в днешен Южен Алжир, в днешен Судан и към пълноводната река Нил. В северното долно поречие на реката през VІІ – V хил. пр. н. е. се събират етнически различни групи от хамитския Юг и от семитския Север на Африка. По това време северното поречие на Нил е блатиста и опасна за живеене земя. Африканската природа представлява сериозна пречка пред заселилите се близо до Нил хора – отровни змии, крокодили, скорпиони, гепарди и лъвове обитават блатисто-мочурливите територии на днешния Египет. В течение на три хилядолетия хората, които първоначално основават селищата си на високите хълмове и по високите брегове около речната долина, постепенно култивират неплодородната земя и я превръщат в една от най-плодородните земи в света. През VІІ – VІ хил. пр. н. е. стопанството в Египет е основано на постиженията на развития каменен век, на неолита или на новокаменната епоха. Хората вече изработват чукове и тесли от полиран и снабден с отвори за дръжки камък вместо кремъчни и обсидианови сечива брадви. Това увеличава производителността на труда и дава възможност на хората да обработват по-големи количества дървен материал и да създадат първите дървени сгради. Новите сечива и дървеният материал позволява на хората да развият наблюденията си за отглеждането на растения и животни. Появяват се земеделието и скотовъдството, а дървените инструменти – мотики, дървени рала, както и оградите на помещения за отглеждане на животните, оборите, дават възможност да се премине от лов и събирачество към произвеждащо стопанство, реколтата и продуктите от които могат да са охраняват и съхраняват. Плодородната земя, богатите пасища и природната затвореност на долината на река Нил, обградена от пустини, осигуряват мирно развитие на населението от двете етнически групи, които постепенно създават едно общо езиково семейство. Редица селища, като Ком Омбо в Горен или Южен Египет имат непрекъснат живот около 4-5 хилядолетия. От V в. пр. н. е. оформената племенна общност на предците на древните египтяни навлиза в каменно-медната (енеолитна или халколитна) епоха, която е позната по името на днешното селище Бадари, като бадарийска култура. С откриването на медта като метал се увеличават производствените възможности на хората. Това позволява да се обработват и каменни съдове и да се добиват по-големи количества дървен материал. През това време са прокопани първите напоителни канали, създадени са измазани с глина зърнохранилища, а дивата котката е опитомена.
През първата половина на ІV хил. пр. н. е. египетските селища стават по-големи и това увеличава производствените възможности на селските общности. Появява се разделението на обществото на по-богати и на по-бедни хора и свидетелство за това са откритите златни украшения и първите египетски знаци за собственост. Натрупването на излишъци в производствата, както и на големите реколти, правят селищата на съседните племена привлекателно място за ограбване. Войната постепенно се превръща в занаят, който носи много високи доходи от плячка на животни, зърно и отвлечени хора-роби. Войната като занаят довежда до направата на първите защитни стени от дървени греди (гр. палисада). Те са издигнати върху пръстени насипи, които са обградени с ровове. Увеличават се и възможностите на хората да получават по-високи температурни градуси за обработка на материали. По-добре изпичаните в пещи глинени съдове вече не са сиво-черни, а червено-кафяви. Този период е известен по името на египетското селище Ал-Амра като амратски. През втората половина на хилядолетието отново нараства площта на египетските селища. Този период е известен по името на египетското селище Герзе като герзейски. Развитието на металната технология ускорява създаването на сечива от мед – медни брадви, ножове, кинжали, върхове на стрели и копия. Този факт води до повишаване на производителността на човешкия труд и до развитие на войната като занаят.
През амратския период египтяните създават басейновата система за напояване, като обграждат с пръстени валове придошлите през май води на р. Нил. Тази иригационна система спомага и за задържането на минералните и органични вещества във водата, които правят извънредно плодородна египетската земя. През този период се увеличават имуществените разлики между бедните и богатите. Това намира отражение в писмените паметници на египтяните – знакът за благородство е и знак за богатство, измеримо в стада, и представлява изображение на лежащо с подвити крака теле със знак за собственост на врата му.
Около 3 000-та година пр. н. е. противоречието между бедните и богатите е узаконено със създаването на държавата. Разделеният на два военноплеменни съюза – на Северен и Южен – Египет води продължителни и кръвопролитни войни. Двата военноплеменни съюза се намират на еднакво равнище в своето обществено-икономическо развитие преди 3000-та година пр. н. е. –  те са в стадий на военна демокрация. Техните вождове са изборни и затова в староегипетския паметник от времето на ІV (V) египетска династия, известен като Палермския камък, са споменати само имената им, без титли и без титлата цар, единствено с определители за владетели и управляващи. Египетският жрец Мането(н) (ІV в. пр. н. е.), който написва на старогръцки съчинението “История на Египет”, определя първата форма на управление на египтяните като Базилея. В старогръцкия понятиен апарат базилея, по определението на Аристотел в труда му “Политика”, означава управление на свободни, а базилевсът е вожд-военачалник, върховен жрец и съдия, но е и изборен.
Най-ранните сведения за тези вождове без титли ги определят като следващи бог Хор. Южен или Горен Египет има повече икономически възможности, които са осигурени от високо продуктивното животновъдство. Постепенно той преминава в настъпление на север.


При вождовете цар Скорпион и Нар мер Южен Египет завладява земите на Северен Египет до делтата на р. Нил. Но страната е обединена едва при следващия  южноегипетски военен вожд  Хор–Аха (от египетски – бог Хор-Боец), който завзема и основните земи на северяните в труднодостъпната делта на реката. За завоеванието си Хор-Боец получава царското име Основател (египетски – Мен). За установяването на властта на едно родово общество над друго са необходими органи, които родовият строй не притежава до този момент. Към времето на Менес и на неговите преки наследници в Египет за първи път се появява титлата цар. Създадени са окупационни гарнизони, населението на покорените области насилствено е организирано в трудови отряди и изпълнява задачи в интерес и полза на завоевателите. Необходимостта от поддържане на завоюваните племена със сила променя и характера на властта на военния вожд. Той вече не е избиран от целия народ по демократичен начин. Обществото с демократична организация и военен дух, което американският етнолог от ХІХ в. Луис Х. Морган нарича военнодемократично, престава да съществува.
Египетската държава обхваща територията на цялото северно поречие на река Нил и Синайския полуостров в Азия. Управлението на държавата се осъществява от цар на обединените Северен и Южен Египет и от негов заместник (египетски – чати). Управлението е наследствено или династично. Според споменатия вече египетски жрец Мането(н) в Египет управлява едно “вождество” и 29 династии (гр. дюнастейа – власт на малко над много хора). Населението на страната е свободно и организирано в областна администрация (гр. номос – област). Свободните бедни и богати хора са обединени от възможността, която им дава държавата, да преодолеят противоречията помежду си, като ги насочат към ограбване на съседите. Но и тази държавна политика, която предполага равностойно участие в подялбата на плячката, не е спазвана от оформилата се политическа класа на управляващите знатни, които заграбват по-голямата й част. Тази неравностойна политика не позволява на незнатните египтяни да компенсират резултата от продължителното отсъствие от стопанствата си по време на война, а също и причинените от войната загуби на работоспособното население. По тази причина големи маси от хора продължават да обедняват. Това поражда обществено недоволство и политическо противопоставяне. Управляващите усилват държавния апарат и възвисяват властта и значението на царската власт. Царят от втората египетска династия Джосер заповядва да му бъде издигната пирамида на шест стъпаловидни етажа, която символизира погребален дом – стълба към небето. Идеята за връзката между властта на земния цар и небесните богове е развита при следващия владетел и основател на Трета египетска династия Снефру, който има две пирамиди с височина 99 и 100 метра. Пирамидите вече не са стъпаловидни, а имат триъгълен профил, който символизира едновременно и връх на слънчев лъч и погребален дом на царя. Синовете на Снефру и техните наследници започват да се титулуват Синове на Ра и издигат свои пирамиди. Най-високата от тях е на сина на Снефру – Хуфу (гр. Хеопс).
След седем века политически живот Старото египетско царство се разпада на отделни номи, тъй като постепенно областните управители се изравняват по богатство с царете и започват да водят междуособна борба за власт. Едва след около 200 години, през 2050 г. пр. н. е., египетската държава е обединена около град Тива и неговия цар Ментухотеп І. Тази държава е наречена от египтолозите Средноегипетско царство.
Средноегипетското царство просъществува от 2050 г. пр. н. е. до 1720 г. пр. н. е. През това време египтяните започват да усвояват освен напояваните от разливите на р. Нил земи и високите земи от двете страни на речната долина. На запад от реката на мястото на тресавищата е прокопано огромно изкуствено езеро при днешния град Фаюм. То е свързано чрез канал с р. Нил и служи за напояване на огромни новоусвоени територии.
По време на Средноегипетското царство противоречията между бедни и богати се изострят. През ХVІІІ в. пр. н. е. страната е обхваната от мощно въстание в отговор на политиката на управляващите за поробване на гражданите на държавата заедно с военнопленниците. От достигналия до нас египетски исторически извор “Сказание на Ипуер” се вижда, че бедните и робите превръщат в бездомни и в роби знатните собственици на имоти и робовладелци. След първоначални  успехи и дори превземане на столицата въстаниците са победени, но египетската държава е отслабена. Това позволява на военноплеменните азиатски племена на хиксосите да завладеят Северен Египет и да създадат своя държава със столица в делтата на р. Нил Аварис.
През ХVІ в. пр. н. е. между държавата на хиксосите и Южното египетско царство със столица Тива започва война. Преди 1580 г. пр. н. е. тиванският цар Камес нанася поражения на завоевателите на Северен Египет по суша и във водите на р. Нил, а брат му Яхмес І освобождава Северен Египет и преминава с войските си на Синайския полуостров. С неговото управление се поставя началото на царуването на ХVІІ династия. Египетските войски започват настъпления на север и на юг. Страната от долината на р. Нил вече има ново технологично производство и нов род войски, след като е усвоила донесените от хиксосите умения за производство на бронз и опитомяването и използването на коня. Също така египтяните възприемат дейностите, свързани с производство на стъкло. Подобно на жителите на пустинните страни, те се научават да копаят кладенци за безводните или високо разположените над долината земи. В родово племенната периферия на великата първа цивилизация са създадени нови технологии, направени са нови открития. Всички тези придобивки, съчетани със собствените постижения и вътрешна организация, позволяват на ХVІІ династия да се превърне в най-силната държава.
При сина на Яхмес І Аменхотеп (египетски – Аманхатпи) и при неговия наследник Тутмес І египетските войски достигат на север в Азия до земите на днешна Южна Сирия, а на юг в Африка до Третия праг на р. Нил в днешен северен Судан. При съпругата на починалия рано цар Тутмос ІІ, Хатшепсут завоевателната политика е прекъсната и отново е възобновена при Тутмос ІІІ (1504-1450 г. пр. н. е.). След 15 похода на север и два на юг египетският владетел завзема земите на Сирия и Палестина на север и достига до четвърти праг на р. Нил на юг. Разстоянието от северната до южната граница на страната е 3200 км. Египет се превръща в световна държава на два континента.
По време на Новото египетско царство (1580-1080 г. пр. н. е.) жречеството се превръща в сила, която застрашава държавния ред и власт.


От идеологическа институция, която поддържа светската власт, жреците стават собственици на огромни богатства и роби. Освен това египетските царе им дават във владение и с право на собствена организация огромни египетски и новозавоювани територии заедно с населението в тях. Така жречеството завладява около 40% от територията и населението на страната и може да контролира както военните действия на царя, като не позволява военни набори във владенията си, така и да му диктува условия и дори да иска да управлява цялата страна.
При Аменхотеп ІV (1372-1354 г. пр. н. е.) сблъсъкът между жречеството и светската власт достига до открит конфликт. Царят национализира стопанството и богатствата на жреците на бог Амон, който до този момент е официален държавен бог. Забранява да се използва името на царя и от времето на неговото управление вместо титлата цар започва да използва табуираната (табу от полинезийски – забрана за изговаряне или докосване на предмети, които се считат за неприкосновени по религиозни причини) титла фараон (египетски перо – голям дом). Самият цар и семейството му се обявяват за слънцеподобни земни царе, а за небесен цар е провъзгласен кръглият слънчев диск Атон. Затова на изображенията на царското семейство на граничните стели, всички членове на царското семейство са представени със закръглени форми и тънки ръце, за да наподобяват слънчевия диск с лъчи. Аменхотеп променя името си на Ахнатон (египетски – отблясък на Атон). За да намали влиянието на столичното жречество, фараонът премества столицата от Тива в новопостроен град, който нарича Ахетатон (египетски – хоризонт на Атон). След смъртта на фараона наследниците му не успяват да се противопоставят на жречеството на Атон. Опитът на Ехнатон да освободи страната от подчиняването й на жречеството е неуспешен. Това предопределя по-нататъшната история на Египет. Продължаването на завоевателната политика, в която храмовото строителство на бог Атон отново получава богатства, земи и власт, обрича огромната държава на упадък. След кратък подем и борба със силното Хетско царство за Сирия през ХІІІ в. пр. н. е. Египет постепенно се превръща във второстепенна политическа държава. Това става след 1085 г. пр. н. е. Тогава Северен Египет е завоюван от западните съседи на Египет – ливийците, а в Южен Египет на власт идва отдавна борещото се за това жречество. Започва нов период от историята на Египет, известен като времето на късните египетски царства. Той продължава до 525 г. пр. н. е., когато страната от Долината на р. Нил е завоювана от персите.

Мон - покровител на град Тива. Бог на въздуха и плодородието, създател на света. Изобразява се със скиптър и корона с две пера и слънчев диск. Понякога се изобразява с глава на овен с извити рога.

Анубис - покровител на мъртвите. Изобразява се във вид на чакал или диво куче (или човек с глава на чакал)

Апис - символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплатил душата на Озирис.

Атон - бог на слънцето. Изобразява се като слънчев диск, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.

Хор (Хорус)Баст (Бастет) - богиня на любовта, радостта и празниците. Изобразява се като жена с глава на котка или лъвица с кошница в ръка.

Бес - бог на веселието и танците. Изобразява се като уродливо джудже с лъвска муцуна.

Геб - бог на земята. Изобразява се като мъж, чието тяло е с цветовете на тинята на Нил, покрито с растения.

Изида - богиня-майка, сестра и съпруга на Озирис. Изобразява се като жена с рога на крава и слънчев диск на главата, държаща стебло папирус.

ТотМа'ат - богиня на справедливостта, жена на Тот с когото имали осем деца, Най-известният от тях бил Амон. Изобразява се като седяща или стояща жена, която държи в едната ръка скиптър, а в другата - символа на вечния живот. Понякога се изобразява с щраусово перо в косата и даже с с щраусово перо вместо глава.

Нут - богиня на небето. Изобразява се, като жена, чието тяло е синьо, обсипано със звезди. Била жена на върховния бог Ра, но била влюбена в бога на земята Геб.

Озирис - бог на ежегодно умиращата и възраждаща се природа, по-късно бог на задгробния свят и съдия на мъртвите. Изобразява се във вид на човешка мумия с корона, държащ в сгънатите си ръце скиптър и бич.

СетПтах - бог-творец и бог на мъртвите в Мемфис. Изобразява се във вид на мумия с открита глава с жезъл.

Ра - бог на слънцето, по-късно отъждествен с Амон (Амон-Ра). Изобразява се като човек с глава на сокол и слънчев диск.

Секмет - богиня на разрушението и унищожението. Око на убийственото слъмце (Ра). Изобразява се като жена с лъвска глава.

СекметСет - бог на хаоса, пустинята, бурите и насилието. Брат на Озирис. Изобразява се с животинска глава с дълга извита зурла.

Тот - бог на луната, мъдростта и писмеността. Изобразява се като човек с глава на ибис с четка за писане и палитра.

Хатхор - богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск.

Хор (Хорус) - бог на небето и светлината, покровител на фараоните, които се считали за негово земно превъплащение. Изобразява се като човек с глава на сокол с короната на Египет.
Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка - богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно - самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу - Геб, а между тях - Шу и Тефнут. От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки - Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис.
Бог ОзирисОзирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Според легендата, първи се родил Озирис, след него Сет, Изида и Нефтис. Още в утробата на своята майка Нут, Озирис и Изида се обикнали. Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му.


Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис - Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил. Озирис станал символ на вечно умиращата и възраждаща се природа, а Изида - на майчинството и съпружеската вярност. Сет се превърнал в бог на злото и когато върху плодородните земи край Нил връхлитал сухият, песачлив пустинен вятър, считало се, че вилнее злият Сет.
Анкх - божественият знак на бог РаДруг, много важен бог в египетския пантеон бил Ра - бог на слънцето и светлината. Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг. За средновековните алхимици, знакът "анкх" бил символ на безсмъртието. Идеалът за висша мъдрост и справедливост, олицетворение на най- добрите страни на човешката природа и въплъщение на ума, бил бог Тот. Той помагал на Ра в борбата му със силите на мрака. Символ на Тот била Луната. Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света.
Синът на Озирис - Хор, също влизал в състава на главните египетски богове. Негово олицетворение бил божественият орел. Той се борел с убиеца на баща си Сет, но също така бил спътник на Ра и Тот. Понякога за негов символ приемали слънчевия диск. Хор бил смятан за родоначалник на всички египетски фараони. В името на почти всеки фараон присъствало името на Хор. Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното. Бог Амон Злият бог Сетбил бог на въздуха и вятъра, бог който изпълвал целия видим свят и вдъхвал живот на всичко живо. Смятало се, че Амон е божественият баща на всички фараони. Наричали го великата жива душа, която стои над всички богове. Както въздуха и вятъра, така и душата е невидима. Освен това, бог Амон бил закрилник на угнетените и онеправданите. Негова жена и женско въплъщение на душата му, била богинята Амаунет, наричана "Невидима", тъй като тя и божественият й съпруг Амон, олицетворявали невидимия свят. Бог Себек, когото изобразявали често като крокодил, присъствал също в египетския пантеон, като едно от главните божества. Към него се обръщали с молитви за изцеление на болести и за помощ в трудни житейски ситуации. Смятало се също, че Себек се грижел за съдбите на умрелите в отвъдния свят. В някои периоди са приемали, че Себек е спътник на Ра, а в други - че е негов противник. Негова жена и негово женско въплъщение била богинята Себекет, която изобразявали като жена с глава на лъв.

Това са едни от най-главните богове, но са малка част от египетския пантеон. Освен тях съществували множество местни божества, а също така и домашни богове-закрилници. Често ги изобразявали като джуджета, уродливи брадати човечета, които защитавали дома и живеещите в него хора и животни от злото, болестите и опасните животни.

Първото чудо на света са египетските пирамиди. Защо?
Заради тяхното могъщество: “Планини от камък, поставени върху планини от камък”, казва Филон.


Заради тяхното великолепие: “Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари”, казва Плиний.
Заради тяхното величие: “Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена”, казва Гьоте.
Заради тяхната старост: “Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите”, казва една арабска поговорка.

...

Традицията на култ към свещенни животни, които често са се явявали тотеми на племето, идва от най-древни времена, още когато хората не са били измислили такива сложни обяснения за устройството на света, като тези, свързани с божества и духове. Връзката с животинския свят се оказва толкова тясна, че не умира никога, а само преминава в ново качество. Например много божества имат свои двойници-животни, в които те са могли да се превъплъщават, при което се явявали и техни символи.

Раннодинасгаичен период, ок. 3100-2686 г. пр.Хр.

I  династия, ок. 3100-2890 г пр.Хр.
II династия, ок. 2890 - 2686 г. пр.Хр.