Рим е синоним на история - етруски гробници, имперски храмове, раннохристиянски църкви, средновековни камбанарии, ренесансови дворци и барокови базилики. Улиците обикновено преминават покрай статуя, триумфална арка, фонтан или некропол от римско време. Надписите на латински са навсякъде. Каменните руини и средновековните фасади също. Всичко е история.

Трудно е да се каже кое човек ще намери за по-впечатляващо във Вечния град - неподвластния на времето Форум, супермодерните хора, или невероятната скорост, която развива италианският "Фиат Бамбино";, опита да се пресече натоварено кръстовище или сметката за обяда ви. В този град феноменалната концентрация на история, легенди и паметници съществува заедно с феноменалната концентрация на вечно забързани хора и тълпи от ентусиазирани туристи. Въпреки това в Рим човек не може да се загуби, стига да не кривва в малките улички и да не напуска центъра. Няколко булеварда минават през почти всички световно известни забележителности. Но винаги е по-хубаво, ако има някой да те разведе; особено ако живее в Рим от 40 години.

Аз имах този шанс и първото, което видях, бе римският Форум. Названието форум се използвало, за да се обозначи място, където са се събирали хората, за да решават важни социални и политически въпроси. Така по стечение на обстоятелствата Форумът се оказва люлка на римската цивилизация - оттук са тръгвали всички важни решения, за да се разпространят по цялата огромна територия на Римската империя.

Като гледа това пространство, заградено с ниска каменна ограда човек трудно може да си представи колко много неща са се случвали тук. Но това е къс от древния Рим без никакава намеса - освен тревата, тя е от XXI век. Достатъчно е да погледнеш една реконструкция на това място, за да разбереш защо всички са смятали Рим за център на света - прекрасен комплекс от внушителни постройки, красиви алеи и площади, украсени със статуи и паметници на императори. А за днешния вид на форума имат дял и ловците на антики, които отмъквали цели колони като сувенири. Така било до XVIII век, когато започнали разкопки, които разкрили ценни експонати на изкуството и архитектурата, макар и в окаяно състояние. Разходката из античните алеи дава представа как е протичал животът тук преди повече от 2 хилядолетия. Тя много напомня разходката из Мачу Пикчу, но останките тук са много повече и някак си доста по-близки до нас - европейски.


Продължаваме по Виа де Фори Империали и пред нас е Колизеумът, който се вижда от всички хълмове на града - един от най-известните паметници на древния свят. Истинското му название е Амфитеатърът на Флавий. За това как е получил името си Колизеум има различни версии. Предполага се, че е производно на колосален от колосалната статуя на Нерон, която била издигната в непосредствена близост, висока почти колкото самата сграда. Не е известен и архитектът на това древно чудо. Казвам чудо, защото малцина знаят, че освен за гладиаторски сражения и борби с животни Колизеумът се е използвал и за морски битки. За целта арената се е пълнела с вода и са се разигравали яростни схватки чак до горчивия им край. Колизеумът е бил идеално място за забавления, привличал е огромни тълпи и е бил любимо място за много хора. За голяма част от туристите обаче, които знаят неговата история, включително и за мен, беше изненадващ лабиринтът от тунели и клетки на мястото на арената. По план те са се намирали под нея и са служели като задкулисно пространство. Оттам са излизали гладиаторите, оттам са пускали животните, там е била и сложната инсталация за пълнене на арената с вода. Колизеумът е построен през императорския период, по-точно през 70 г. н.е., но не е бил открит до 80 г. н.е. Едва когато човек влезе вътре, осъзнава истинските му размери, способни да поберат 50 000 души преди 1900 години, във време, когато населението на Рим не е надвишавало 200 000.


Кривваме встрани и след кратък преход сред стари и нови къщи, които безспорно имат своята интересна история, стигаме любимия на мнозина италианци, както и на много туристи площад Испания.


От него тръгват прочутите модни улици Виа Кондити със своето кафене "Греко"; от XVIII в., станало център на римските интелектуалци, или пък Виа Маргута, известна с ателиетата на художници и изложбени галерии. Но най-известната част на площада е великолепното Испанско стълбище, водещо към църквата "Тринита деи Монти";, кацнала по средата на хълма Пинкио, който се издига зад нея. Пролетно време цялото стълбище е залято с цветя, а през май се организира специална изложба на азалии. През останалото време тук са художниците, които продават своите картини. Планът за стълбището е дело на Франческо де Санктис, а църквата, до която води, е френска, от XVI в.

До площад "Минерва"; е този на Ротондата, където се намира Пантеонът, една от най-големите забележителности не само на Рим, но и на Италия, и една от най-добре запазените в целия свят. Както подсказва и името му, това е храм, посветен на всички богове. Построен е от Марк Агрипа, приятел и зет на император Август, през 27 г. пр.н.е., което е видно и от надписа отвън, стига да знаете латински. Абсолютно всичко, което можем да видим днес е от римско време, включително куполът и масивната бронзова врата на входа, която била сменена с нова по времето на Адриан през 130 г.н.е. Пантеонът представлява масивна кръгла постройка с триъгълен фронтон отпред, подпрян от 12 колони. Първото нещо, което прави впечатление, когато човек влезе вътре, е, че сградата няма прозорци и се осветява през отвор на върха на купола. Попитах моите приятели какво става, когато завали дъжд.;Вътре никога не вали. Благодарение на идеално кръглата вътрешност на Пантеона въздухът се завихря и излиза от него единствено през пролуката горе и разсейва капките вода встрани по кубето. По време на християнството през 609 г. постройката се превръща в църква, което без съмнение допринася за запазването й до наши дни. Вътре, на мястото, където имало статуи на различни езически богове, най-вече на Марс и Венера, сега са гробовете на някои известни личности, между които Рафаело и кралица Маргарет. Именно тя е измислила пиците, когато в Италия настъпил глад, тъй че най-оригиналната пица не съдържа нищо друго освен тесто и домати.


Посещението на "Сан Пиетро"; е величествено преживяване. Отвън църквата не изглежда толкова обширна, колкото отвътре. Едва когато се влезе в нея, може да се преценят истинските й размери. Множество арки и сводове, както и три коридора изпълват вътрешността й. Близо до входа вдясно е известната "Пиета"; на Микеланджело. Скулпторите на най-прочутите папи, също негово дело, са разположени в нишите в колоните между отделните арки и сводове. Те са толкова съвършени, че когато човек стои дори на 30 см от тях, не може да повярва, че гънките на мантиите им са от камък. В дъното на главния коридор е олтарът - трона на свети Петър със Светия Дух зад него под формата на бял гълъб, поставен в прозорец, осветен от слънцето. Пред него и пред потъналия в злато олтар, всред процеждащата се слънчева светлина, която сякаш извира от самия Свети Дух, в една от най-величествените църкви на света, човек изпитва страхопочитание. Вдясно е скулптурата на свети Петър с излъскания му от докосвания крак - който го пипне, намисленото желание се сбъдва. Отстрани на колоната, в чиято ниша е поставен, има вход и по извита стълба в се слиза надолу. Там са катакомбите на "Сан Пиетро"; - мрачни тунели, в които са наредени саркофазите с телата на папите. Усещането е доста зловещо! Пак в началото на църквата, но този път вляво, е списъкът на всички папи, управлявали досега.


Там може да откриете и името на папа Григорий ХІV, сменил календара, поради което сега православният Великден и католическият се разминават. Тази година те съвпаднаха от доста време насам.


Когато влезете във ватиканските музеи, ще посетите и Сикстинската капела. Колкото и да вие е странно, Сикстинската капела се намира, след като от един коридор започнете да слизате надолу. Ненадейно прозорците изчезват. Тесни стълби и коридор ви съпътстват, докато не излезете в просторна правоъгълна зала, на чийто таван може да се насладите на всички епизоди от човешката история, изписани от Микеланджело - създаването на човека, създаването на Ева, Ева и змията и т.н. А на огромната стена до вас е монументалното платно на Микеланджело "Страшният съд". Сега белите превръзки около голите части на многобройните тела в картината са премахнати, но на няколко пъти през Средновековието са били слагани. Било невъзможно в Божи храм да се рисуват голи тела - в самия папски дворец - греховни фрески, показващи срамотиите на човека. Изключено! Но Микеланджело се противопоставил - в Библията хората са голи, ако искате да ги нарисувам с препаски, ще наруша Стария завет. Приемате ли отговорността да коригирате Библията? И Микеланджело ги изобразил такива, каквито са. Папите след това обаче не могли да понесат подобни срамни сцени в центъра на Ватикана и наредили на тогавашните художници да им сложат по една препаска на срамните части. Сега обаче картината е реставрирана в оригиналния си вид.

Историята на Рим е богата и далеч не завършва с Колизеума и "Сан Пиетро";, оттам започва. За да бъде разгледан спокойно градът, е нужна поне седмица, а за цялостното му възприемане е необходимо да бъде преживян.

Форум - място, където са се събирали хората, за да решават важни социални и политически въпроси.

Мон - покровител на град Тива. Бог на въздуха и плодородието, създател на света. Изобразява се със скиптър и корона с две пера и слънчев диск. Понякога се изобразява с глава на овен с извити рога.

Анубис - покровител на мъртвите. Изобразява се във вид на чакал или диво куче (или човек с глава на чакал)

Апис - символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплатил душата на Озирис.

Атон - бог на слънцето. Изобразява се като слънчев диск, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.

Хор (Хорус)Баст (Бастет) - богиня на любовта, радостта и празниците. Изобразява се като жена с глава на котка или лъвица с кошница в ръка.

Бес - бог на веселието и танците. Изобразява се като уродливо джудже с лъвска муцуна.

Геб - бог на земята. Изобразява се като мъж, чието тяло е с цветовете на тинята на Нил, покрито с растения.

Изида - богиня-майка, сестра и съпруга на Озирис. Изобразява се като жена с рога на крава и слънчев диск на главата, държаща стебло папирус.

ТотМа'ат - богиня на справедливостта, жена на Тот с когото имали осем деца, Най-известният от тях бил Амон. Изобразява се като седяща или стояща жена, която държи в едната ръка скиптър, а в другата - символа на вечния живот. Понякога се изобразява с щраусово перо в косата и даже с с щраусово перо вместо глава.

Нут - богиня на небето. Изобразява се, като жена, чието тяло е синьо, обсипано със звезди. Била жена на върховния бог Ра, но била влюбена в бога на земята Геб.

Озирис - бог на ежегодно умиращата и възраждаща се природа, по-късно бог на задгробния свят и съдия на мъртвите. Изобразява се във вид на човешка мумия с корона, държащ в сгънатите си ръце скиптър и бич.

СетПтах - бог-творец и бог на мъртвите в Мемфис. Изобразява се във вид на мумия с открита глава с жезъл.

Ра - бог на слънцето, по-късно отъждествен с Амон (Амон-Ра). Изобразява се като човек с глава на сокол и слънчев диск.

Секмет - богиня на разрушението и унищожението. Око на убийственото слъмце (Ра). Изобразява се като жена с лъвска глава.

СекметСет - бог на хаоса, пустинята, бурите и насилието. Брат на Озирис. Изобразява се с животинска глава с дълга извита зурла.

Тот - бог на луната, мъдростта и писмеността. Изобразява се като човек с глава на ибис с четка за писане и палитра.

Хатхор - богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск.

Хор (Хорус) - бог на небето и светлината, покровител на фараоните, които се считали за негово земно превъплащение. Изобразява се като човек с глава на сокол с короната на Египет.
Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка - богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно - самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу - Геб, а между тях - Шу и Тефнут. От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки - Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис.
Бог ОзирисОзирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Според легендата, първи се родил Озирис, след него Сет, Изида и Нефтис. Още в утробата на своята майка Нут, Озирис и Изида се обикнали. Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му.


Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис - Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил. Озирис станал символ на вечно умиращата и възраждаща се природа, а Изида - на майчинството и съпружеската вярност. Сет се превърнал в бог на злото и когато върху плодородните земи край Нил връхлитал сухият, песачлив пустинен вятър, считало се, че вилнее злият Сет.
Анкх - божественият знак на бог РаДруг, много важен бог в египетския пантеон бил Ра - бог на слънцето и светлината. Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг. За средновековните алхимици, знакът "анкх" бил символ на безсмъртието. Идеалът за висша мъдрост и справедливост, олицетворение на най- добрите страни на човешката природа и въплъщение на ума, бил бог Тот. Той помагал на Ра в борбата му със силите на мрака. Символ на Тот била Луната. Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света.
Синът на Озирис - Хор, също влизал в състава на главните египетски богове. Негово олицетворение бил божественият орел. Той се борел с убиеца на баща си Сет, но също така бил спътник на Ра и Тот. Понякога за негов символ приемали слънчевия диск. Хор бил смятан за родоначалник на всички египетски фараони. В името на почти всеки фараон присъствало името на Хор. Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното. Бог Амон Злият бог Сетбил бог на въздуха и вятъра, бог който изпълвал целия видим свят и вдъхвал живот на всичко живо. Смятало се, че Амон е божественият баща на всички фараони. Наричали го великата жива душа, която стои над всички богове. Както въздуха и вятъра, така и душата е невидима. Освен това, бог Амон бил закрилник на угнетените и онеправданите. Негова жена и женско въплъщение на душата му, била богинята Амаунет, наричана "Невидима", тъй като тя и божественият й съпруг Амон, олицетворявали невидимия свят. Бог Себек, когото изобразявали често като крокодил, присъствал също в египетския пантеон, като едно от главните божества. Към него се обръщали с молитви за изцеление на болести и за помощ в трудни житейски ситуации. Смятало се също, че Себек се грижел за съдбите на умрелите в отвъдния свят. В някои периоди са приемали, че Себек е спътник на Ра, а в други - че е негов противник. Негова жена и негово женско въплъщение била богинята Себекет, която изобразявали като жена с глава на лъв.

Това са едни от най-главните богове, но са малка част от египетския пантеон. Освен тях съществували множество местни божества, а също така и домашни богове-закрилници. Често ги изобразявали като джуджета, уродливи брадати човечета, които защитавали дома и живеещите в него хора и животни от злото, болестите и опасните животни.