Преди време разработвах материал, в които анализирах поведението на висшите корпоративни мениджъри, които стоят начело на съвременните мултинационални корпорации и финансови обединения. В полезрението на обществения интерес все по-често попадат личности, от чието управленско поведение зависи съдбата на хиляди хора пръснати в четирите краища на света. За тях ние не знаем почти нищо и това не е случайно. Завесата се открехва срамежливо, само когато скандалите с техните умопомрачителни възнаграждения, сексуални истории и груби управленски грешки, станат публично достояние. Тази висша управленска каста се разпорежда почти безконтролно с огромни ресурси, често пъти превишаващи БВП / брутен вътрешен продукт /на цели държави. Докато изучавах поведението на висшите корпоративни мениджъри, за които се разказват легенди, прочетох доста неща и за една друга категория мениджъри – тази на политическите лидери....
Адолф Хитлер е един от най-големите гении на нашето време. Въпросът е луд ли е Хитлер или не. Може ли един нормален човек да пропагандира избиването на един цял народ до крак, заради някакви нелепи обвинения и то срещу определени среди? Може ли един нормален човек да хвърли във война цяла една нация, заради нуждата й от "жизнено пространство"? Може ли обаче една нормално мислеща нация да избере и следва един луд диктатор?
Всъщност, ролята на побъркания политик, който може да бъде манипулиран и използван, е много удобна за Хитлер преди и по време на управлението му, както във външен, така и във вътрешен план. Навън го смятат за луд и не му обръщат внимание, вътре го смятат за луд и управляем и, най-важното, за по-малкото зло от комунистите. На практика, Хитлер разиграва един Хамлетов / или ако искате Клавдиев / сценарий, в който той - лудият - все оцелява и побеждава благодарение на преструвката си....