Продължава от 1570 г. и  приключва към 1050 г. Това обхваща фараонът от 14 до 20 династия. Културното и държавно развитие в периода на Новото царство достига своята крайна точка на развитие. След този период може да се каже, че Египет е изчерпал възможностите си в икономическата сфера, също е изчерпал възможностите като държавно оформление.
Историческите извори отново са с материален характер, открити в началото на 20 век от английски мисии. Най- ценните открити са от гробницата на Тутанкамон. Това е едно добре запазено гробищно съоръжение с изключително гробен инвентар – многопо брой благородни метали.От  нея може да се заключи за стопанското развитие на Египет по това време. Открити са летописи адресирани до управлението даващи информация за управлението на някой бележити фараони на Египет. Пример за това е управлението на фараониа Аменхотеп 4, което се свързва с разцвет въввсички сфери на живота на Египет по това време. Открити са анали за победите на фараоните от 18 династия. Тези фараони са изключителни управници на Египет. Самото състояние на откритите извори внушават, че по това време Египет е търпял изключителен възход.

Фараоните, който са управлявали:

Ехмос 1, Аменхотеп 1, Тутмос 1 (1530-1520г), Тутмос 2 между тях управлява и жена регент Хамшестут, Тутмос 3 (1550-1450),  Аменхотеп 2, Аменхотеп 4 (1372-1354), Сененкара, Тутанкамон, Аой и Хоремхеп. Династия 19 започва с управлението на Рамзес 1, Сети 1(1312-1288), Рамзес 2 (1301- 1235), Мернефтах, 20 династия – Сетнах, Рамзес 6 и поредиза от фараони Рамзес от 4 до 9.
Характеристика на стопанския и икономическия развой в Египет – той не може да се определи с точност по години. Тя може да се характеризира с периодизацията на този период.  А именно, това е периода на бронза. О него се произвеждат селскостопански и строителни материали (с технологии за добиване на метал). Това дава сведение за разработването на леярството катоо пройзводителен процес. Бронза се топи при 750 -800 С. Това води до изводи, че натрупаните сведения от поколенията сваля     температурата на топене. През този период започва металургията на желязо. То се използва за производството на оръжие използвано за подарък на висшестоящите, а не са били за масова употреба. Също са се използвали за въоръжението на армията на фараона поради предимствата на желязото над бронза.
Традицията, която е заложена в Египет за обработка на земята е добре заложена и се развива през тази епоха. Тук се появява нов вид обработка на земята, която има важно значение. Става въпрос за използването на впрегнати животни, появяват се видовете рало- рало    суха- опорен    за разораване на земята. Това също дава по благоприятни методи за сеитбата и намалява загубите пречинени от прелетни птици. Използваните животни в селското стопанство стават ежедневие.
Обработката на земята по този начин увеличава производителността.
Ако се направи паралел между ранно и късно царство се вижда, че тази производителност се е увеличила. Създава се условие един земеделец да изхранва повече от един двама членове на семейство.
Създават се организации за изграждане на напоителни организации убиването на скакалци ипролетни птици – такива сведения се откриват в бележките на документи от този период. В този период започват да се отглеждат културни растения- луковични, бобени растения и най- общо зеленчукови растения характерни за тези райони. Отглеждат се сусамови култури, маслинови растения, развива се отглеждането на овошки, отглеждането на памук за направата на тъкани, лен, и конец за различно предназначение(култово-жрецка дейност; направата на опияти). По този начин може да се говори за земеделци , занаятчии, металурзи, ковачи, като по този начин може да се говори за крайна фаза на икономическо развитие. Присъствието на хиксосите           особено в Горен Египет се докарват ездитни животни, използвани за предвижване и влизане в бои. Докарани са още и бозайниците – кози и овце.

Търговията се е развивала по тегловия метод.тя е широко застъпена поради доброто териториялно разположение на Египет.Плавателността на р.Нил служи за набавянето на роби за земевладелието от Нубия.От страната Пунт,крайбрежието на Сумалия се внасят багрилни вещества – пурпури за текстилната промишленост. От нея се внасят злато, благовонии, които могат да си позволят висшестоящите в страната. Освен по река Нил търговията се извършва и по суша , чрез така наречената караванна търговия. Така се набавят материали, които не се намират в Египет. Това води до създаването на големи търговски центрове по Средиземно-морското крайбрежие. Това води до слагането на тази търговия под контрола на Египет. Развиват се градските тържища, в които се развива международната търговия. Това развитие на търговията води до така наречената „царкса икономика“. Тук се свързва и ролята на храма, като образователно средище за подготвянето на този икономически електорат. Изучавало се е предимно математика , за изчисляване на напоителни канали, строителство на храмове. От храмовете излизат подготвяни чиновници, наблюдаващи ежедневната работа и събиращи данъците. В тази епоха се говори за създаването на админстративна вихрушка. Тя е имала родов характер. Към този апарат могат да се включат и тези, които са сързани с армията. Армейските структури са широко развити през тази епоха. Военната служба е платена. Тя е най-вече от наемници от Киксьоски племена. Армията била разделена на корпуси , най-вече повече от един – обикновенно три. Самата армия има и вътрешна структура- освен пехотна част има родови войски, създаващи конници с колесници.
Развива се робовладението и робовладелските отношения – те се появяват още от самото начало от създаването на Египет. Робите са работили наравно с останалите египтяни. Развитието на робовладелските отношение възниква поради нетърпимостта на Египетската земя да остане пустееща. В новото царство се развиват и робовладелските отношения, разделящи се на няколко вида:
1. Институционализирани – роби на институциите;

2. Роби на храмовете, в рудниците;

3.Роби на частни начала;

4. Роби обслужващи двореца и управляващия апарат.

Когато се разгледа характера на така наречените свободни земеделци ( селяни) и се сравни със статута на робите, те са много сходни, тъй като по време на новото царство те са били натоварени с много данъци. Също така те не са можели да напускат границите на своите земеделски райони. Това води до бунтове, бягства на местното население.
Политическа епоха на новото царство – тя се сързва с военната политика на Египет. Най-напред се свързва с нахлуването на Хиксосите в Горен Египет. Това води до създаването на нов икономически център – Ававас, от който се развива икономиката в този район. Военната политика се свързва с отблъскането на Хиксосите от Горен Египет. Битката е поведена от един от управниците на Один. Неговата дейност е завършена от основателя на 18та династия – Яхмус и той успява да отърве Египет от Хиксосите и тяхната зависимост като ги изтласква и завладява тяхната столица Ававис. Веднага след управлението на Яхмус 1 е управлението на фароните носещи името на Бога Амон-Аменхотеп, които запазват завоевателната политика към Палестина. На Юг завземат земите на Нубия до горния край на река Нил. Това сочи, че са достигнали големи размери на своята държава. При Тутмос 2ри продължава и това завземане на Юг с цел установяване на политическа и икономическа зависимост на Побиските племена. По негово време започва изграждането на градски гарнизони с Нубия. При следващия владетел се наблюдава затишие по границите на Египет. При фаронът жена се наблюдава също затишие, защото тя е изпълнявала предимно жречески и регенски функции. Плячката, която е била взета при тези акции е била даряване в храмовете. По време на нейното управление се засилва ролята на храма като средище за административна вихрушка. С нейното управление се свързва и една акция към страната Пунт, която няма завоевателен характер , а по-скоро донесени благовонни вещества от там. При управлението на Тутмос 3ти Египет се превръща в първостепенна държавна организация. Границите и достигат до четвъртия пряг на Нил, на северозапад до Сирия и устието на р. Ефрат и до устието на река Орон. Кампаниите към Нубия имат наказателен характер към местните управници. По това време се осъществява и разпокъсването на Либийските племена. При Тутмос 3ти се поставя началото на наемничеството, с цел подчиняването на даден район. Аменхотеп 3ти се свързва с вътрешните промени в държавата, независимо от дългото си управление от 20 години. При АменХотет 4ти започва озорпаторски действия срещу тиванските жредци с цел лансиране на вярвания, сръзвани с Историята на Египет – култът към Бог Ра. Следващата стъпка на Аменхотеп 4ти е отнемането на аристократичните правомощия на управниците в Тива. Той премества столицата Тива от пустинята като започва да строи нова столица в пустинята Ахетатон.От това време се датира бюста на Нефертити и скулпура Тутмес.След неговата смърт властта преминава в ръцете на сина му Сененкара.След него властта преминава върху по-малкия син – Тутанкамон(Тутанхатон).той е бил невръстен по времето на своето начало на управлението си.той е бил под контрола на майка си Нефертити.След нейната смърт Ахетатон е изостанена като столица.Тутанкамон е бил с вродени заболявания по рождение.Той умира твърде млад – м-у 18 и 20години.Водят се следствия дали смъртта му е била насилствуна или в следствие на неговото заболяване.Съпругата му предприема действия за да запази традициите в царския двор.това се състои в 1 кореспонденция м-у нея и хетския цар.Тя настоява да се ожени за него или за някой от синовете му,тъй като по това време е трябвало на Египет силен владетел.По това време се говори за унижението на жреца Ай, който се жени за вдовицата на Тутанкамон.
Сети 1-ви се смята, че е бил осиновен от Рамзес 1-ви в египетското аристократично съсловие.а Рамзес 2-ри управлява ок.65години.в първите години на управлението му той е бил под опеката на вдовицата на Сети 1-ви.При него Угипет достига до крайна фаза на държавната си организация.За пръв път започва да се усеща зависимост на Египет от асирийците.През 1296 е първата битка на Рамзес 2-ри с хетския цар.Египетската армия е била добре подготвена благодарение на добрите организационни действия на военните ръководители.По времето на битката Рамзес 2-ри се опитва да влезе в лагера на хетите и да ги унищожи, само че това не се осъществява.Има опастност от пленяването му и унищожаването на египетската армия.Това води до договор м-у хетите и Египет.Египтяните плащат ежегоден данък на хетския цар.По времето на неговото управление Египет достига до големина от около 3200км.Известно е, че той е имал около 1000 жени и много деца.В края на живота си той е бил терзан от много болести,доказано чрез изследвания на неговата мумия през 1965.След неговата смърт се слага край на този златен век за Египет.
Управлението на фараоните от 20-та династия се свързва с издигането на Хетското царство.по това време се извършва и т.нар.миграция на морските народи.Поради тази миграция е причина за унищожаването на Хетското царство.Управлението на Рамзес 3-ти се свързва и с вътрешни сътресения, включващи вътрешни бунтове на населението.При неговото управление се губят големи загуби по всички посоки на владенията им.1хил.пр.н. се свързва с разделението на Египет на 2 части.По това време целия древноизточен свят е потърпевш на сътресение в следствие на нападението на индоевропейските племена от изток.Шашонг 1-ви установява властта си в либийските територии от 22-ра династия на фараоните.Той създава обединения на жреците около либийската династия.
7век пр.н.е. се свързва с издигането на Асирийската държава.Това се свързва с управлението на Ашурбанипал.по това време се създава ново държавно образувание в Месопотамия – на персите. Те завладяват Долен Египет към 525г.пр.н.е.Те владеят тези земи, когато Александър 3-ти Македонски, който тръгва на поход с-у персите.Той е приет в Египет като върховен жрец и освободител.Той започва строежа на нов град в Египет – Александрия.Остава за наследник 1 от своите пълководци – Птолемей.След неговата свмърт на престола се възкачва последния фараон – Клеопатра, която се самоубива, за да не се предаде в ръцете на Рим.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/02/3749aaa8ee129d7e919bddcc7e09cd36_L.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/02/3749aaa8ee129d7e919bddcc7e09cd36_L-150x150.jpgadminЦивилизациидържава,Египет,разцветПродължава от 1570 г. и  приключва към 1050 г. Това обхваща фараонът от 14 до 20 династия. Културното и държавно развитие в периода на Новото царство достига своята крайна точка на развитие. След този период може да се каже, че Египет е изчерпал възможностите си в икономическата сфера, също...Историята такава, каквато (не) я познаваме!