Митология и Легенди
Старогръцката митология е уникално и невиждано явление в развитието на човешката цивилизация. Тя запазва своята популярност хилядолетия след създаването й в древна Елада и оказва определящо влияние върху развитието на европейската културна мисъл. За да обясним тази дълговечност, трябва да разберем дълбоката й същност, да открием идеите и богатия човешки опит, заложени в основата й, да вникнем в мъд¬ростта й, да се опитаме да усетим духа на епохата, да разберем смисъла на вечните послания и да отговорим на въпро¬са що за хора са били древните елини, ко¬ито са създали и съхранили такова човешко богатство.
Елините създават своя цивилизация, ко¬ято постепенно обхваща както земите на днешна Гърция, така и крайбрежието на Средиземно море - Италия, Сицилия, Южна Франция, Северна Африка. Повече от 2000 полиса наброява елинската държава. По тези земи живеят различни по бит и култура племена. Така, заимствайки идеи от местните традиции и вярва¬ния и внасяйки своите представи, древ¬ните гърци създават една отворена, демократична културна традиция, която непрекъснато се стреми към развитие и усъвършенстване. Тя отговаря на духов¬ната същност на елините, които притежават интелигентност, любознател¬ност и засилен интерес към света. Те са хора, отдадени на живота и радващи се на неговото богатство. Култът към кра¬сотата се съчетава с непрекъснатия стремеж към хармония. Етично и есте¬тично са неразчленими, а красотата е белег на съвършенство. Тези хора създа¬ват, възприемат и съхраняват ми¬товете, разказващи за произхода на света, за подреждането и устройство¬то на вселената.
Митологията е плод на традиционно¬то мислене на древния човек. Митовете се появяват не само да обяснят заобикалящия свят, познатото и непознатото, близкото и далечното. Те са творение на постоянно развиващата и променяща се човешка мисъл. Светът трябва да бъде осмислен и подреден, за да има хармония в него. Нещата трябва да бъдат назова¬ни с конкретни имена, за да бъдат опоз¬навани. Постепенно се раждат и офор¬мят отделните митове като резултат на колективното митологично мислене на древните гърци. Те разделят времето и пространството на две и ги противо¬поставят:- минало - настояще, Олимп (висината) - земята на хората. Минало¬то е свързано със свещеното време на първосъздателите. То е ценно и неприкосновено и няма нищо общо с човешкото настояще. Затова в съзнанието на хора¬та митовете принадлежат не на обикновения делник, а на празника и са част от ритуалите, които създават устойчивост и подреденост в човешкия живот. Митологията е синкретичен художествен мироглед на родовото общество. Тя отразява човешките представи в техния единен, неразчленен вид. Затова митове¬те съдържат, наред с опредметената представа за външния свят, основите на морала, правото, вярата, обществения ред и пр., така както са били разбирани от древните гърци.
Митовете отразяват представите за света. Но те са нещо повече за елините те изразяват колективната мечта и подтикват към развитие на съзнанието и мисълта на хората. Митовете не подлежат на преоценка. В тях всичко се възприема за безусловно вярно и води към най-доброто. В същността си те не се променят, но поради устния характер на създаване и разпространение търпят ин¬терпретации. Те съдържат, съхраняват и утвърждават ценностите на рода. А за рода е важно изначалното, устойчивото и постоянното, което утвърждава тра¬дицията на миналото и дава сигурност за бъдещето. Затова и представите за време и пространство на древните гърци, отразени в митовете, са особени и се различават коренно от същността на тези понятия в нашата съвременност. Времето не се измерва в часове, дни, ме¬сеци и т. н., а в цикли, които съществу¬ват във вечната природа и които имат вечно повтарящ се ритъм: пролет - ля¬то - есен - зима; раждане - съзряване -зрелост - смърт. Времето е даденост, подобно на пространството, разделено на три: светът на боговете (горе, на Олимп), светът на хората (на земята), светът на Хадес (долу, в отвъдното).
Понятията: горе - среда - долу, имат не само пространствен, но и оценъчен характер. Те носят нравствена натоваре¬ност като добро - разумно - зло. Гръцката митология се развива и оформя постепенно, като преминава през два условни етапа: критски и микенски и извървява пътя от първичните представи през системата на подреждане на хаоса до завършен космос. Последователно се оформят основните митове за богове¬те, появяват се циклите: за Троя, за Едип цар, за Аргонавтите. Налага се героичес¬кото начало. Тъй като отразява предс¬тавите и тенденциите на родовото общество, митологията до голяма степен повтаря модела на човешкия свят. Ето защо гръцките богове приличат на хората и по външност, и по духовна на¬гласа. Те мислят и чувстват като тях. изпитват страдание, болка, радост, щастие.
Забележително е, че гръцката митоло¬гия извървява толкова дълъг път на раз¬витие и съществуване и запазва своята свежест и непреходност. За разлика от други устни култури, тя не изчезва, не се забравя, защото става основа на старогръцката литература, появила се през VIII в. пр. н. е. Старогръцката литерату¬ра се обвързва много тясно с митовете и отношенията им стават двустранни. Литературата черпи сюжети, герои, идеи от митологията, израства изцяло на нейна основа, а задължително условие за старогръцките писатели е да разра¬ботват митологичната тематика, ако искат творбите им да имат стойност и да се приемат благосклонно от критич¬но настроената публика. От друга стра¬на, митовете се запазват благодарение на литературните творби. Те заживяват втори живот, като не търпят и същес¬твени промени, защото авторите се стремят да запазят техния смисъл и проблемът за оригиналността на твор¬чеството не ги е вълнувал. Най-цялостно митовете се запазват в творчеството на Омир и Хезиод. Митологията е един огромен свят, съх¬ранил богатството на човешката мисъл и въображение от древността. За хора¬та тя е била средство за общуване, нат¬рупана мъдрост, избор на знания и опит. От нея старогръцката литература взема най-същественото - общочовешката си идейност. В митологията се поставят и съхраняват нравствени, естетически и философски въпроси с безвременен характер, които стават същност и на литературата. В това е нейната посто¬янна актуалност и магията на въздействената й сила - във вечните теми и про¬блеми, от които хората винаги са се въл¬нували, в размисъла, който събужда, в отговорите, които можем да открием в древното, но мъдро слово. Закономерно е, че старогръцката митология и литература са образец за европейското култур¬но развитие от Ренесанса до наши дни.
Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон.
Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.
Етапи на развитие на митологията в Древна Гърция
• Доолимпийски период
• Ранна класика - Този период е свързан с прехода към патриархата. В митовете се появяват герои, които се справят с всякакви чудовища и страшилища. Аполон убива питийския дракон, Персей убива Медуза, Белерофонт-Химера, Мелеагър-Калидонския глиган, Херкулес извършва своите 12 подвига.
На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в Тартар. Женските божества, чиито функции произтичат от древния образ на богинята майка също придобиват нови функции. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина -на честната и открита война, Деметра- на земеделието, Хестия-богиня на домашното огнище.
• Късни героични митове
Разказ за гръцките богове
В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки, че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като сфинкса, били заимствани от анатолската култура или били внесени от Близкия изток в гръцката култура.
Независимо от основните им форми, гръцките богове притежавали много други фантастични способности: те можели да се преобразяват и да стават невидими сред хората, мигновено да се телепортират до която и да е точка на Земята. Способни били дори да действат чрез думите и делата на хората, често пъти без знанието на дадения човек. Още по-важно е, че боговете не боледували, можели да бъдат наранени само при свръх-обстоятелства и били безсмъртни. Въпреки, че всеки един от тях бил роден, (повечето дори израснали от ранно детство до зрелост), веднъж достигнали предела на своята зрялост, те не остарявали след това.
Всеки бог или богиня произхождал/а от собствено родословие, преследвал/а различни интереси, имал/а определен район на действие и притежавал/а уникална индивидуалност. Въпреки това, тези описания произлизат от многобройни архаични местни варианти, които винаги се различават по нещо един от друг. Когато тези богове били описвани в поезията, молитвите или култовете, към тях се обръщали с комбинация от тяхното име и епитети, които ги идентифицирали по особеностите им от други техни проявления. Епитета на гръцко божество може да отразява определен аспект от ролята на бога, така както Аполон Мусагет е представен като “Аполон, водачът на музите”. Друг вариант е епитета да характеризира индивидуален или локален аспект на бога, понякога смятан вече за древен през класическата епоха на Гърция.
Такива митични разкази ни казват, че всички богове са част от огромно семейство, обхващащо многочислени поколения. Най-старите богове били отговорни за сътворението на света, но по-младите от тях узурпирали властта им. В много познати епични поеми, достигнали до наши дни от т. нар. “ера на героите”, се появили и дванадесетте олимпийци. В помощ на примитивните гръцки предци, боговете извършвали чудеса, обучавали ги в различни области на практическите познания, учели ги на правилни начини на почитане, награждавали доброто поведение и наказвали безнравствеността, дори имали деца от хората.
Същност и извори за гръцката митология
Храмът на Аполон в Делфи.
Главните въпроси на проучването на митовете са дискутирани в митографски статии. Докато всички култури по света имат собствени митове, терминът “митология” е гръцки и има специализирано значение в рамките на гръцката култура.
Гръцкият термин “митология” е съставен от две по-малки думи на гръцки:
• “митос” – което на омиров гръцки означава приблизително “ритуален акт на речта”, както на главния вожд на събранието, така и на поета и жреца.
• “логос” – което на класически гръцки означава “убедителна история, неопровержимо доказателство”.
Следователно в оригиналния си смисъл митологията е опит за внасяне на чувство в стилизираните разкази, които гърците разказвали на фестивали, шепнели на олтари и свирели на аристократични банкети. Тъй като има хора, по-склонни към противоречия, отколкото поетите, жреците и аристократите, веществените опровержения са широко разпространени.
Налице са няколко вида първоначални източници за проучването на гръцката митология:
1. Поезията на архаичната и класическата епохи, съставена главно за култови фестивали или аристократични банкети, и така част от мита в омировски смисъл. Това включва:
• Омировите “Одисея”, “Илиада” и “Омирови химни”.
• “Теогония” на Хезиод.
• Драматичните трудове на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан.
• Хоровите химни от Пиндар и Бахилид.
1. Трудовете на историци, като Херодот и Диодор Сицилийски, и географи, като Павсаний и Страбон, които пътували из гръцкия свят и записвали историите, които чували в различни градове.
2. Работата на митографите, които пишели прозаични трактати на базата на научни проучвания и се опитвали да докажат противоречивите истории на поетите. “Митологическа библиотека” на Аполодор от Атина е най-големия съществуващ пример в този жанр.
3. Поезията от елинистичната и римската епоха, която въпреки че е съчинена по-скоро като литературни, отколкото култови произведения, съдържа много важни подробности, които иначе биха изчезнали. В това число влизат трудовете на:
• Елинистичните поети Аполоний Родоски, Калимах и Антонин Либерал.
• Римските поети Хигин, Овидий, Стаций, Валерий Флак и Вергилий.
• Късноантичните гръцки поети Нон и Квинтий Смирней.
• Древните романи на Апулей, Петроний, Лолиан и Хелиодор.
За по-добро разбиране на значението на древните текстове, историците са се обърнали към изобразителни зрителни образи от скулптури и рисувани предмети, като вази и купи.
Общ преглед на митичната история
Докато противоречията в историите правят невъзможно проследяването на времевата нишка, може да бъде различена приблизителна хронология. Първо имало епоха на богове, след това епоха, в която хора и богове общували свободно, следвана от епохата на героите, където божествената дейност била по-ограничена.
Докато епохата на боговете често предизвиква по-голям интерес за съвременните учени на мита, гръцките автори от архаичната и класическата епоха имат ясно предпочитание към епохата на героите. Например пред героичните произведения “Илиада” и “Одисея” “Теогония” и “Омировски химни” изглеждат малки по размер и популярност.
Епохата на боговете [редактиране]
Както съседите си, гърците вярвали в пантеона на боговете и богините, които били свързани със специфични аспекти от живота. Например Афродита била богинята на любовта и красотата, докато Арес бил богът на войната, а Хадес бил богът на смъртта. Някои божества, като Аполон и Дионис, разкрили сложни индивидуалности и имали смесени функции, докато други, като Хестия (буквално “огнище”) и Хелиос (буквално “слънце”), били малко повече от олицетворения. Имало също и божества, специфични за определени места, като: речни богове, нимфи на изворите, пещерите и горите. Местни герои и героини често били почитани на гробовете си от хората на околните области.
Много същества, описани в гръцките митове, могат да бъдат смятани за “богове” или “герои”. Някои от тях присъствали единствено във фолклора или били почитани само на определени места, (например Трофоний) или по време на специфични фестивали (например Адонис). Най-внушителните храмове били посветени на ограничен брой богове: дванадесетте олимпийци, Херкулес, Асклепий, понякога и Хелиос. Тези богове били във фокуса на големи пан-елинистични култове. Въпреки това било присъщо за отделни райони и села да посвещават техни собствени култове на нимфи, второстепенни богове или местни герои. Много градове също почитали повечето главни богове с необичайни местни обреди и свързвали с тях най-различни, странни митове, които в други райони били неизвестни.
Първите богове
Един вид разказ за епохата на боговете разказва историята на раждането и конфликтите на първите божества: Хаос, Никта (Нощ), Ерос (Любов), Уран (Небето), Гея (Земята), титаните и триумфът за Зевс и олимпийците. “Теогония” на Хезиод е пример за такъв вид разказ. Това било и тема на много загубени поеми, включително тези, които са приписвани на Орфей, Музей, Епименид, Абарис и други легендарни пророци, които били използвани в частни пречистващи обреди и мистерии. Няколко части от тези трудове са оцелели в цитати на неоплатонични философи и неотдавна открити късове папирус.
Най-ранната гръцка идея за поезия е теогонията, или “песен за раждането на боговете”, която е считана за прототипен поетичен жанр – прототипен “митос” – и са и? приписвани почти магични сили. Орфей, първообразът на поета, също така бил прототип на певец на теогонии, които използвал за укротяване на морета и бури в “Аргонавтика” на Аполоний Родоски, както и за разчувстване на студените сърца на боговете на подземния свят по време на слизането му в царството на Хадес.
Когато Хермес измислил лирата в “Омировски химн за Хермес”, първото нещо, което той направил, е да пее за раждането на боговете. “Теогония” на Хезиод е не само най-пълното оцеляло описание за боговете, но също и най-подробното описание на функцията на архаичния поет, с неговия дълъг предварителен призив към музите.
Олимпийските богове
След поражението на по-старите богове от олимпийците се появили други митове, разказващи историята на сътворението, борбите и подвизите, както и последвалото възкачване на Олимп на някои богове от по-младото поколение: Аполон, Хермес, Атина, и т.н. Омировите химни са най-старият източник на този вид истории. Те често са тясно свързвани с култови центрове на боговете: “Омиров химн на Аполон” е сбор на два по-ранни разказа: първият е за раждането му при Делос, а вторият – за управлението му над оракула на Делфи. Подобен е и “Омиров химн на Деметра”, разказ за отвличането от Персефона от Хадес, описващ история от Елозинианските мистерии.
Епохата на боговете и хората
Между епохата, когато боговете живели сами и епохата, когато божествената намеса в човешките дела била ограничена, имало свързваща преходна епоха, в която боговете и хората се смесили свободно.
Най-популярният вид разказ, в който се срещат богове и ранни хора, включва съблазън или похищение на смъртна жена от мъжки бог, което завършва с раждането на героично потомство. В няколко случаи женско божество се бракосъчетава със смъртен мъж, както в “Омиров химн на Афродита”, където богинята преспива с Анхиз, за да роди Еней. Сватбата на Пелей и Тетида, от която се появил Ахил, е друг такъв мит.
Друг вид разказ ни въвлича в присвояването или откриването на някои важни културни творения, например когато Прометей краде огън от боговете или когато Тантал краде нектар и амброзия от масата на Зевс и го дава на своите съграждани, разкривайки им тайните на боговете. Или когато Прометей или Ликаон измисля жертвоприношението, а Деметра показва земеделието и мистериите на Триптолем, или пък когато Марсий измисля аулата (вид свирка) и участва в музикално състезание с Аполон.
Митове, съсредоточени върху семейства и родословия били особено популярни и били групирани от историци под името на ключовия прародител, като при Атрей, чието семейство било застигнато от проклятие и взело страна в Троянската война.
Друг вид разказ принадлежи на Дионис: богът скитал из Гърция, идвайки от чужди земи, за да разпространява своя култ. Той се конфронтирал с крал, Ликург или Пентей, който му се противопоставил и когото Дионис в замяна наказал ужасно. Подобна тема се среща и в мит, разказващ за Деметра: Богинята-майка, търсейки отвлечената си дъщеря, спряла в едно царство и извън себе си от любов, се опитала да направи сина на царското семейство безсмъртен, поставяйки го в магичен огън. Когато матроната открила сина си, държан в огън от дойката си, жената се обрърнала към преоблечената Деметра, карайки я да го пусне на земята и да умре. Пред разгневената майка Деметра хвърлила смъртното си облекло и я наказала за нейното неверие.
Теории за произхода
През античността историци като Херодот имали теории, че гръцките богове са взети направо от египтяните. По-късно християнски писатели опитали да обяснят елинистичното езичество чрез деградацията на библейската религия. Оттогава науките археология и лингвистика са били използвани в изучаването на произхода на гръцката митология, с някои интересни резултати. Историческата лингвистика показва, че определени аспекти от гръцкия пантеон били наследени от индоевропейското общество (или може би двете култури са заели този модел от друг, по-ранен източник) както в случая с корените на гръцкия език. По този начин например името Зевс е сродно на латинския Юпитер, санскритския Диау и германския Тир, както Уран е Варун на санскрит. В други случаи, близки паралели в характера и функцията предлагат подобно наследство, но поради липсата на езикови свидетелства са трудно доказуеми, както в случая с гръцките Мойри и Норните, срещащ се в древната скандинавска митология.
Археологията и митографията от друга страна са разкрили, че гърците били вдъхновени от някои малоазиатски цивилизации и Близкия Изток. Кибела е вкоренена в анатолската култура, а много от иконографиите на Афродита идват от семитските богини Ищар и Астарта.
Текстовите проучвания разкриват многобройни слоеве в разказите, като по-късната поява на Тезей в разказите за “Дванадесетте подвига” на Херкулес. За тези разкази, засягащи племенни еими, се смята, че произлизат от опитите за асимилиране на митология от една култура в друга, за да се обединят културите.
Освен теориите за индоевропейски и близкоизточни произход, някои учени са разсъждавали над ролята на митологията във все още недобре разбраните пре-елинистични общества на Гърция, като минойците и т. нар. пеласгийци. Това е особено вярно в случая с хтоничните божества и богините-майки. За някои автори трите главни генерации богове в “Теогония” на Хезиод (Уран, Гея и т.н., титаните и след това олимпийците) подсказват за далечно ехо на борба между социални групи, отразяващи трите главни големи култури на гръцката цивилизация – минойска, микенска и елинистична.
Обширните паралели между разказа на Хезиод и хурианския мит за Ану, Кумарби и Тешуб, ни карат да се замислим върху това дали историята по-скоро е преработка от заети материали, а не изопачен исторически летопис. Паралели между най-ранните поколения на боговете (Хаос и неговите деца) и Тиамат в “Енума Елиш” са направени от Джоузеф Фонтънроуз в “Питон: проучване за делфийския мит и неговия произход”. (Ню Йорк, Библо – Танен, 1974).
По-нови учени като Карл Керени са предпочели да разглеждат произхода на митовете в универсални архетипи за всички тогавашни общества. Въпреки че не всички учени са съгласни с интерпретирането на мита според психологията на сънищата на Карл Юнг (например Керени и Кемпбъл), повечето са съгласни, че митовете са подобни на сънища в два аспекта: те не са последователни истории, може би не са напълно последователни дори в един-единствен елемент. Те често отразяват някакво богоявление, което тогава би трябвало да е събрано в разказвателна нишка, така както много от сънищата на хората са пресъздавани като резултатни събития. Произходът на гръцката митология остава очароващ и отворен въпрос.
Връзката на гърците с митовете
“Собствените ни митове наричаме реалност” е една от аксиомите, с които A. P. Рък и Дани Степълс започват “Света на Класическия Мит”. За гърците митологията била част от историята им. Малко хора са смятали, че има истина зад сведенията за Троянската война в “Илиада” и “Одисея”. Гърците използвали мита, за да си обясняват природни феномени, културни промени, традиционни вражди и приятелства между племената и народите. Било гордост за тях да проследят произхода на някой водач от митологичен герой или бог.
Еволюция на митовете
В същото време гръцкото тълкуване на боговете се променяло, за да се приспособи към културната им еволюция. Например, докато митовете за любовни връзки между мъжки богове и мъжки герои се появяват едва в средата на архаичния период, започнал около последната трета на VІІ век, такива истории станали все по-чести. Всички богове, с изключение на Арес, накрая се сдобиват с възлюбени момчета, и така правят много от героите, като Херкулес. Преди това съществували митове за любов между мъже, като тази между Ахил и Патрокъл. В наши дни тези връзки се разглеждат просто като хомоеротични, като става значително объркване за това кой да се счита за ераст и кой за еромен. Тези развития били необходими, за да узаконят паралелното развитие на педагогическата хомосексуалност, за която се смята, че е била демонстрирана към 630 г. пр.н.е.
Изтънчените гърци претърпели културна криза през V век пр.н.е., когато нараснала грамотността сред хората и развитието на логиката причинило сравнително по-скептична мисъл. Най-голяма жертва на тази криза станал Сократ.
От друга страна, няколко радикални философи като Ксенофан, към VI в. пр.н.е, вече започнали да определят разказите на поетите като богохулни лъжи. Този ред на мисли намерили най-голям израз в произведенията “Република” и “Закони” на Платон. През V в. пр.н.е. трагикът Еврипид често играел със старите традиции, подигравайки се с тях, и чрез гласа на своите герои вмъквал нотки на съмнение. В други случаи Еврипид насочвал остра критика към поведението на своите богове. Първо александрийските поети, а после и по-голямата част от литературните митографи в ранната Римска империя често приспособявали митовете за гръцките персонажи по начини, които не отразявали по-ранните религиозни схващания. Много от най-популярните версии на тези митове, достигнали до наши дни, всъщност са дошли от тези измислени преразкази, които може би са замъглили архаичните вярвания.
Гърция е място за почивка в 21-ви век, където може да се насладите на 40-вековна слава. Родина на древните олимпийски традиции и гробница на една загадъчна легенда. Игрално поле на боговете и бойно поле на кралете. Дом на чудесата от древния свят и на една от най-великите гадателки на всички времена...
Тук воините са се борили за безсмъртие, а хедонистите са се отдавали на смъртни грехове. Тук е била изкована съдбата на цивилизацията и се родил светът, който познаваме... Това са съвременните чудеса на Гърция.
Посещението в Гърция е две пътувания едновременно. Първото е до слънчевия рай, изпълнен със спокойни плажове и оживени пазари, с кремове против изгаряне и зехтин. Второто пътуване е назад във времето. Към един свят на принцове и дворци, на богове и чудовища, на изгубени градове и небивали легенди. Прекрасна възможност да се почувстваме като Индиана Джоунс.
Тук навсякъде има камъни от миналото, а под всеки от тях се крие по една история. Идеалното място за начало на нашата обиколка е Санторини, най-красивият гръцки остров. Всяка година го посещават хиляди туристи с кораб, ферибот или самолет. Те се наслаждават на изсечените скали и отсядат в белите къщички, които са накачулени по лицето на стръмните урви. Но зад впечатляващата фасада се крие една загадка, която е истинската атракция на острова. Някои вярват, че Санторини е локацията на изгубения приказен континент Атлантида.
Санторини е сред най-южните гръцки острови. Намира се на един час път със самолет от Атина. За първи път чуваме историята на Атлантида от древния философ Платон. Той пише за един изтънчен народ, живял преди 9 000 години на островен континент. Там било истински земен рай, стига хората да живеели в мир и да почитали боговете. Когато Атлантида се опиянила от силата си, боговете се разярили. За една нощ, огньове погълнали земята, океанът се надигнал и Атлантида потънала на дъното на морето.
Но дали Платон не ни разказва небивалици?
Каква е връзката между Атлантида и Санторини? Заедно със съседния остров Крит, Санторини е бил дома на древните хора, които наричаме миноанци. Това мирно кралство, процъфтявало благодарение на търговията със зехтин, вино и дървесина, пренасяни от флота, която контролирала голяма част от Средиземно море.
Възможно ли е миноанците да са били населението на Атлантида?
Да огледаме доказателствата. Преди 3 500 години Санторини бил разтърсен от мощна експлозия, равняваща се на 10 от атомните бомби, хвърлени над Хирошима. Избухването причинило приливни вълни, които опустошили острова. Това довело до промяна във външния вид на Санторини, известен по онова време като Тера. Част от острова потънала - точно както в легендата за Атлантида. Каквато и да е истината, много хора посещават острова, за да видят останките на може би най-голямата легенда за всички времена. Всичко, което е останало в наши дни, е Акротики - някогашното пристанище на Санторини. То се е запазило през вековете под вулканичната пепел, а стенописите в къщите са като снимки на тогавашния живот.
Вулканът, опустошил острова, е все още активен. Санторини живее с опасността от повтаряне на историята, затова му се насладете, докато можете. Потопете се във вулканичните води, след това вижте как слънцето прави същото. Няма друго такова място на света.
Продължаваме с обиколката от остров на остров, смесвайки удоволствията с културата. Миконос е точно островът на развлеченията. Бляскави плажове и прекрасен град. Криволичещите улици създават лабиринт, който е трябвало да дезориентира евентуалните мародери. В наши дни, Миконос е залят от шик и слава, което го превръща в поле за лятна отмора. Като древните пирати, някои хора са на лов за злато и сребро. Други пък търсят петзвездна кухня. Колкото и да е примамлив Миконос, той е просто стъпка към истинската ни цел.
Ако успеете да се отлепите от него, едно кратко пътуване с ферибот ще ви отведе на остров Делос, обвит в легенди и история. Той се намира в средата на островната група Циклади - на три часа път с кораб от столицата Атина. Малко островче, с голяма роля в древния свят. Това е история за гръцките богове и смъртния грях, за страст и отхвърляне и за две незаконородени деца.
Всичко започнало, когато върховният гръцки бог Зевс отново започнал да хойка и неговата любовница Лето забременяла. Ужасен, че жена му може да научи, Зевс казал на Лето да се разкара в буквалния смисъл. Отчаяната Лето търсела място, където да роди. Внезапно тя видяла един малък, скалист остров да се носи из водите. На помощ й се притекъл богът на морето Посейдон, който приковал острова на едно място. В това убежище, Лето родила божествените близнаци Аполон и Артемида. Изведнъж слънцето осветило небето и понеже островът можел да бъде ясно видян, те го кръстили Делос или "видимият". За благодарност Лето превърнала своя нов дом в убежище. Това деяние преобразило малкия остров в религиозен център за цяла Древна Гърция.
Днешните туристи остават изумени от множеството руини от гръцки и римски времена. Но най-примамливо е мястото, където Лето е родила. То е белязано от самотна палма. В близост е прочутата тераса на лъвовете, пазители на свещения остров. Някога мраморните зверове са били девет, но четири от тях вече не са на поста си.
Делос е имал бурно минало. Заради централното си положение сред гръцките острови, той станал морска сила, с която всички се съобразявали. Островът се превърнал в столица на един вид Съединени Гръцки Щати, известни като Делианската лига. В един момент, Делос бил толкова свещен град, че всички мъртъвци били изровени и преместени на друг остров. На никого не било позволено да започва или завършва живота си там, макар че не е известно какво е било наказанието за умиране на неподходящо място.
Римляните извели Делос до впечатляващ просперитет, благодарение на пазара за роби, на който се продавали по 10 000 души на ден. С печалбите, търговците строели огромни къщи, които също си заслужава да бъдат видени. Не трябва да се пропуска и театъра, където публиката взимала участие в ритуални оргии. По-късно, островът бил плячкосан от пирати, след това ограбен от крадци на антики. Това е причината в наши дни да не се позволява на посетителите да остават с преспиване. Но в Делос все още има много съкровища за окото. Особено ако се изкачите до най-високата точка на острова. Според легендата, на това място застанал Зевс, за да наблюдава тайно раждането на близнаците.
Дълбоко сред планините на Пелопонес се намира едно древно място, чието наследство е все още живо. Самото споменаване на името му вдъхва страхопочитание - Спарта. Спарта имала една цел - да притежава най-добрата армия на своето време. Спарта се намира в сърцето на южния полуостров, на 3 километра с автобус от столицата Атина. Тези цитруси и маслини някога са били събирани от роби, наречени хелоти. След един бунт на робите, Спарта била принудена да се преобрази във военен лагер. От този момент всеки спартански мъж, жена и дете били готови за война. Тренировките започвали още преди раждането. Смятало се, че двама годни родители ще създадат още по-силно потомство. Затова спартанските жени били принудени да тренират наравно с мъжете.
Дневният режим бил наистина спартански. Пиенето било забранено, а хубавата храна отсъствала от менюто. Само на бойното поле се забелязвала следа от показност у спартанците. Те се гордеели със своите дълги, веещи се наметала. И провокативно решели косите си в присъствието на врага. Техните червени плащове се превърнали в символ на тяхната гордост. Спартанците увековечили репутацията си при Термопилите, където 300 войници се опитали да спрат нашествието на стохилядна персийска армия. Макар персийците да ги превъзхождали многократно, спартанците удържали три дни. Истински героизъм, но загинали почти всички от тях, включително и легендарният им пълководец Леонид. Неговата смелост му отредила място в учебниците по история. Обикаляйки из руините на Спарта в наши дни, човек усеща как камъните са пропити от могъщия дух от миналото.
Следващата ни спирка е едно от най-прочутите древни места в Гърция - Епидарос. То се намира сред гъста борова гора и се посещава от 300 000 туристи годишно. Намиращ се в източната част на южния полуостров, Епидарос е само на два часа път с кола от Атина. В древни времена, градът също е привличал хиляди души - отчасти като лечебно място, отчасти като курорт.
Над Епидарос господствал Асклепий, който имал силата да лекува всякакви заболявания. На теория, Асклепий приемал формата на змия, която била символ на подмладяването. На практика, през нощта пускали безвредни змии в стаите на пациентите.
Славата на това лечително светилище се разнесла надлъж и нашир. Дори Римската империя потърсила помощта му при една развихрила се епидемия. Подобни светилища положили основите на съвременната медицина, но в Епидарос, пациентите имали увереността, че боговете са на тяхна страна.
Туристите остават изумени от тази новаторска клиника, но само няколко метра встрани се извисява голямата атракция - древният амфитеатър. Задължително е да изпробвате неговата акустика. Ако пуснете една монета в средата на сцената, звукът ще се чуе дори на последните редове. Спокойно може да застанете на сцената. Никой не може да каже в какво ще се включите или пък кой ще ви наблюдава.
Амфитеатърът, преживял множество земетресения, събирал 14 000 зрители. Ако отидете в Епидарос през лятото, опитайте се да видите някоя класическа гръцка трагедия или комедия. Задължително седнете на същото място, където древните гърци са се смели или плакали.
Олимпия, родното място на Олимпийските игри, е също толкова популярно и в наши дни. То задължително трябва да бъде посетено от всеки турист. Макар да идва от древността, Олимпия все още играе важна роля в съвременните игри. Ако имате късмет да присъствате на запалването на олимпийския огън, ще разберете защо пламъкът на миналото продължава да гори толкова ярко.
Олимпия се намира в западната част на Пелопонеския полуостров. Градът е на пет часа път с кола от Атина, затова препоръчваме преспиване. Историята на Олимпия започва с един древногръцки цар, който бил убеден, че само спортната надпревара ще спаси Елада от гражданска война. Той включил своя готвач в състезанието по бягане. Готвачът спечелил и така се родили Олимпиадите. От тогава игрите се провеждат на всеки 4 години, при първото пълнолуние на Август. Из цяла Древна Гърция били разпращани хералди, които да поканят участници и зрители. По време на игрите съперническите градове били обвързани от свещена клетва да се състезават, а да не се бият. Атлетическият фестивал продължавал пет дни и включвал борба, надпревари с коне и колесници, петобой и панкратий, вид юмручен бой. Вместо златен медал, всеки от победителите получавал мечтаният лавров венец.
Игрите били отлично място за събиране - на мъжете. Ако хванели някоя жена да гледа тайно, тя била хвърляна от висока скала.
След като били провеждани почти 12 века, игрите внезапно спрели, забранени от недоволен римски император. За наше щастие, Олимпийските игри бяха възкресени през 1896 година със същата цел - да се обединят различните нации.
В чест на древния дух, Олимпийският огън продължава да се пали от олтара на Хера, съпругата на бог Зевс. След това, бегачи отнасят огъня до Атина, откъдето го предават от ръка на ръка на други хора до мястото на следващите игри. Но дори да пропуснете паленето на огъня, в Олимпия има какво друго да се види. Например, мястото, където са тренирали атлетите, и където са давали клетвата да спазват олимпийските правила. Клетвата се давала в името на Зевс, върховния древногръцки бог. Наблизо се намират руините на храм в негова чест. Вътре се издига едно от седемте чудеса на света - огромна статуя от злато и слонова кост, седем пъти по-висока от човешкия ръст. Тя била направена от великия скулптор Феидий. В Олимпия все още има останки от неговата работилница.
Но главната атракция за всеки турист е да посети самия стадион, който почти не се е променил. Все още си личат стартовата и финалната линии, както и затревените трибуни, които побирали почти 40 000 зрители. Да се върнем назад във времето и да тръгнем по стъпките на древните олимпийци.Едно време, Коринт бил най-богатото пристанище и един от най-големите градове в страната.
Макар да са внушителни, руините не са единствената атракция. Коринт дължи важността си на своето местоположение. Коринт се намира на малък провлак, свързващ северна Гърция с южния полуостров Пелопонес. Това е само на един час път от Атина. Местоположението давало власт и богатства на Коринт, но репутацията му била далеч по-незавидна. По онова време градът бил печално известен като съвременния Амстердам, защото жителите му се отдавали на плътски удоволствия. Те почитали богинята на любовта Афродита. Високо на билото над града се намирал нейният храм, където куртизанките посвещавали хиляди в мистериите на секса. За да ги примамят, момичетата изписвали на подметките на обувките си думите "последвай ме".
Когато апостол Павел пристигнал в града, за да разпространява словото Божие, той бил отвратен от нравите на коринтяните. Проповядвал цяла година и половина, но не покръстил много хора.
Олимпия, родното място на Олимпийските игри, е също толкова популярно и в наши дни. То задължително трябва да бъде посетено от всеки турист. Макар да идва от древността, Олимпия все още играе важна роля в съвременните игри. Ако имате късмет да присъствате на запалването на олимпийския огън, ще разберете защо пламъкът на миналото продължава да гори толкова ярко.
Олимпия се намира в западната част на Пелопонеския полуостров. Градът е на пет часа път с кола от Атина, затова препоръчваме преспиване. Историята на Олимпия започва с един древногръцки цар, който бил убеден, че само спортната надпревара ще спаси Елада от гражданска война. Той включил своя готвач в състезанието по бягане. Готвачът спечелил и така се родили Олимпиадите. От тогава игрите се провеждат на всеки 4 години, при първото пълнолуние на Август. Из цяла Древна Гърция били разпращани хералди, които да поканят участници и зрители. По време на игрите съперническите градове били обвързани от свещена клетва да се състезават, а да не се бият. Атлетическият фестивал продължавал пет дни и включвал борба, надпревари с коне и колесници, петобой и панкратий, вид юмручен бой. Вместо златен медал, всеки от победителите получавал мечтаният лавров венец.
Игрите били отлично място за събиране - на мъжете. Ако хванели някоя жена да гледа тайно, тя била хвърляна от висока скала. След като били провеждани почти 12 века, игрите внезапно спрели, забранени от недоволен римски император. За наше щастие, Олимпийските игри бяха възкресени през 1896 година със същата цел - да се обединят различните нации.
В чест на древния дух, Олимпийският огън продължава да се пали от олтара на Хера, съпругата на бог Зевс. След това, бегачи отнасят огъня до Атина, откъдето го предават от ръка на ръка на други хора до мястото на следващите игри. Но дори да пропуснете паленето на огъня, в Олимпия има какво друго да се види. Например, мястото, където са тренирали атлетите, и където са давали клетвата да спазват олимпийските правила. Клетвата се давала в името на Зевс, върховния древногръцки бог. Наблизо се намират руините на храм в негова чест. Вътре се издига едно от седемте чудеса на света - огромна статуя от злато и слонова кост, седем пъти по-висока от човешкия ръст. Тя била направена от великия скулптор Феидий. В Олимпия все още има останки от неговата работилница.
Но главната атракция за всеки турист е да посети самия стадион, който почти не се е променил. Все още си личат стартовата и финалната линии, както и затревените трибуни, които побирали почти 40 000 зрители. Да се върнем назад във времето и да тръгнем по стъпките на древните олимпийци.Едно време, Коринт бил най-богатото пристанище и един от най-големите градове в страната.
Макар да са внушителни, руините не са единствената атракция. Коринт дължи важността си на своето местоположение. Коринт се намира на малък провлак, свързващ северна Гърция с южния полуостров Пелопонес. Това е само на един час път от Атина. Местоположението давало власт и богатства на Коринт, но репутацията му била далеч по-незавидна. По онова време градът бил печално известен като съвременния Амстердам, защото жителите му се отдавали на плътски удоволствия. Те почитали богинята на любовта Афродита. Високо на билото над града се намирал нейният храм, където куртизанките посвещавали хиляди в мистериите на секса. За да ги примамят, момичетата изписвали на подметките на обувките си думите "последвай ме".
Когато апостол Павел пристигнал в града, за да разпространява словото Божие, той бил отвратен от нравите на коринтяните. Проповядвал цяла година и половина, но не покръстил много хора.
За днешния посетител Коринт е истинска наслада за окото. Руините почти възкресяват метрополиса, който някога е процъфтявал тук. Виждат се пътищата, форума и фонтана на Пейрене, който е един от малкото запазени от древногръцки времена. Според легендата, Пейрене плакала толкова много след като синът й бил убит от богинята Артемида, че боговете я превърнали във фонтан, за да не отива нахалост всичката тази вода.
Едни от най-впечатляващите руини са на храма на бог Аполон, построен преди 2 500 години. Какво по-прекрасно място за съзерцаване на скандалното минало на Коринт.
Но може би най-голямата атракция се намира върху провлака - самият Коринтски канал, едно от най-големите инженерни постижения в историята. Тази гледка определено може да ви остави без дъх. Всичко започнало, когато един изобретателен елин на име Периандър решил да свържи двете пристанища на Коринт с тесен път. Малки корабчета и техните товари можели да бъдат придвижвани на колелца от единия порт до другия.
При римско владичество император Нерон искал да прокопае канал, защото това щяло да спести 300-километровата обиколка на Пелопонес. В типичен императорски стил той направил първата копка, след което оставил 6 000 еврейски затворници да свършат останалото. Но впоследствие Нерон се отказал от проекта, защото се опасявал от наводнение.
Векове по-късно, през 1893 година една френска компания довършила работата. Днес това е важен транспортен маршрут и ако имате късмет, ще видите как някой от грамадните кораби минава през канала. Несъмнено ще изпитате прилив на адреналин. Двете стени са на по-малко от 30 метра една от друга и се издигат на височина от 80 метра. Корабите трябва да бъдат теглени с изключителна прецизност.
Според някои, Крит е най-прекрасния гръцки остров. Той е популярна дестинация за хората, търсещи възможно най-добрата лятна почивка. Прекрасна природа, нощен живот и дълги, красиви плажове са сред многото атракции тук. Но истинската привлекателност на острова се крие в неговото минало.
Крит е люлка на първата европейска цивилизация и дом на един от най-ужасяващите зверове от гръцките легенди - Минотавъра. Крит е най-южния от гръцките острови и се намира само на час полет от Атина. Древният поет Омир пише: "Тази земя се издига красиво и плодородно над морето с цвят на вино. Тук живеят неизброимо много хора, а над всичко това се извисява великият град Кносос." Кносос бил столицата на миноанския народ, кръстен така на своя легендарен цар Минос. Той властвал над два милиона поданици, като 100 000 от тях били само в двореца в Кносос, който имал 12 000 стаи. Според историята, Минос управлявал един миролюбив и проспериращ народ. Корабите му плавали чак до Египет, където търгували зехтин и вино срещу злато и слонова кост. С течение на времето, миноанците започнали да властват над цялото Средиземно море. Но те са запомнени и по една по-зловеща причина.
Гръцките легенди разказват за Минотавъра - получовек, полузвяр, роден от незаконната връзка между съпругата на Минос и един бик. Минос бил толкова разярен, че заповядал на своя главен архитект да построи объркан лабиринт, така че съществото никога да не се измъкне.
За да задоволи апетита на чудовището, Минос изискал от атиняните да му изпращат ежегодно жертвоприношение от седем млади мъже и жени. Веднъж, към жертвената група се присъединил древногръцкият герой Тезей, който дал обет да убие чудовището. Той имал кълбо вълна, дадено му от дъщерята на Минос Ариадна, за да успее да се измъкне от лабиринта. В героична битка, Тезей забол меч в сърцето на Минотавъра и отплавал в нощта заедно с Ариадна. Тук се повдига обичайният въпрос за елините - има ли истина зад легендата?
Ключът може би се крие в главната атракция на Кносос - останките от древен култ към бика. В централния двор в самото сърце на двореца, млади атлети идвали да прескачат рогата на един бик. Дори съществуват стенописи за доказателство. Само на един хвърлей камък от столицата на Крит, Кносос е археологическа находка, благодарение на един мечтател.
Англичанинът сър Артър Еванс възстановил прочутия дом на крал Минос. Вие също може да проследите стъпките на Тезей, търсещ Минотавъра. След това може да видите складовете, в които се съхранявали огромни делви, преливащи от зехтин. Те били толкова големи, че според легендата, синът на Минос се удавил в една от тях.
За тронната зала се смята, че е една от първите по рода си. Тя не била на краля, а на главната жрица, която използвала змии в ритуалите си. Но най-изумителната находка е банята на кралицата, в която имало тоалетна с течаща вода - хиляди години преди изобретяването на вътрешната канализация. Това е поредното древно чудо на Кносос.
Сега отиваме към най-прочутото и най-магическо древногръцко място - Делфи. Това бил дома на най-известната пророчица на всички времена и продължава да омайва посетителите и до днес. Делфи се намира в сърцето на планините на централна Гърция, точно на север от Атина. Древните гърци смятали Делфи за центъра на света. Според легендата, Зевс пуснал два орела - единият от запад, другият от изток. Те се срещнали точно над Делфи. Мястото е маркирано със свещен камък, който отбелязва пъпа на света.
В близост се намира храма на Аполон - бог на светлината, музиката и песните. Вътре в храма чакала пророчицата - около 50-годишна жрица, която предавала думите на своя повелител. Хората идвали от всички краища на света, за да им бъде предсказано бъдещето. В несвяст тя мълвяла безсмислици. А жреците на Аполон ги превеждали в неясни съвети. Нищо чудно, че молителите оставали объркани. Пророчицата вършела работата на съвременните вестникарски рубрики със съвети. Любов, брак, бизнес - всичко се решавало според божествените откровения. Когато отидете в Делфи, постъпете като древните пилигрими. Разходете се покрай свещения фонтан, където те се пречиствали. След това отидете в убежището на Атина, най-прочутото място в Делфи. В древни времена, това било място за почивка преди изморителното изкачване по свещения път към храма на Аполон и Пророчицата. Най-доброто време за посещение е рано сутрин или привечер. Застанете сред руините на храма и задайте въпрос към духа на пророчицата - може пък и да получите отговор.
Туристите идват в Микена по една причина. Да видят столицата на кралството, което повело война заради една жена. Елена Троянска. Омир описва тази трагедия в своята епична поема "Илиада". Елена била спартанска принцеса с изключителна прелест. Макар и омъжена, тя била насърчена от богинята Афродита да избяга с един красив троянски принц. В отчаянието си, съпругът й потърсил помощта на гръцкия цар Агамемнон от Микена. Хубостта на Елена била толкова голяма, че флота от хиляда кораба тръгнала да върне обратно красавицата. Последвалата война продължила 10 години. Агамемнон дори трябвало да пожертва дъщеря си, за да спечели боговете на своя страна.
Разказът на Омир за Троянската война е оставал в историята като прекрасна литература, а не факт. Това било променено от германския археолог Хайнрих Шлиман, един истински Индиана Джонс. Използвайки "Илиада"-та като пътеводител, Шлиман проследил местоположението на Троя до западна Турция. Там открил доказателства за една голяма война и много съкровища. Той бил убеден, че е открил бойното поле, където гърците съкрушили троянците. Но за него, това било едва половината от работата.
Цар Агамемнон очаквал победоносно посрещане при завръщането си в Микена. Вместо това, неговата съпруга замислила отмъщение, задето принесъл в жертва дъщеря им. Смъртта му се оказала началото на края за Микена. Шлиман потърсил легендарния град в Гърция, за да докаже и съществуването на героите. Тук се натъкнал на златна мина. При разкопки вътре в града, Шлиман открил 19 скелета, украсени със скъпоценности. Единият от тях носел златна маска. Днес, както и в миналото, Микена доминира над огромните равнини на южен Пелопонес, на цял ден път от Атина.
Когато стигнете до Микена, пред вас се изправят огромните стени, високи 12 метра и дебели 7. В цитаделата се влиза през Лъвската порта. През същата врата Агамемнон е извел войниците си, за да върнат Елена. Над нея има два лъва, символи на богинята-защитничка на града. Ако се изкачите над кралската крепост, ще видите колко непревземаема е била тя преди хиляди години.
Но главната атракция в Микена е предполагаемата гробница на крал Агамемнон. Тя се намира точно до цитаделата - внушителна каменна постройка с височина почти 15 метра. Едва ли има по-добро място, където да прочетем Омировата "Илиада" - безвременната история за Елена и Троянската война.
Атина е столицата на Гърция и родно място на западната цивилизация. В наши дни градът демонстрира изобилие от различни начини на живот. Зад всеки ъгъл се крие изненада - от средновековни улички до съвременни ресторанти, от национални съкровища до панорамни гледки. Това е жив, световен град, но навсякъде се усеща обаянието на древното му минало.
Атина се намира в сърцето на източното Средиземноморие и е лесно достъпна от всяко кътче на света. В древни времена Атина е била най-могъщия град-държава в Гърция и е оказала най-голямо влияние върху гръцката цивилизация. Но влиянието й не свършва с това. Атиняните са ни дали основата на западното общество - онзи принцип, за който са пожертвани безброй животи - демокрацията. Преди около 2 500 години, гражданите на Атина въстанали срещу един тиран и настояли за нов вид правителство. Това останало в историята като "власт на народа".
Заслугата е на мечтата на атинянина Клистенес. Той създал събрание в центъра на акрополиса, където всеки атинянин можел да изрази мнението си. За определяне на законите, гласуването се правело с камъчета - черно за "не", бяло за "да". Но демокрацията на Клистенес скоро срещнала своето най-голямо изпитание. Атина била застрашена от нашествие на персийската армия, която наброявала 100 000 души. Гражданите гласували да се борят, а не да се предават. Защитата била поверена на брилянтния морски командир Темистокъл. В една от най-прочутите битки в историята, той подредил гръцката флота в тесен проток до Атина. Персийските кораби били три пъти повече от неговите, но той успял да потопи по-голямата част от тях. Първата демокрация в света оцеляла. Триумф на оръжията, битката при Саламис била и победа на волята.
По-късно, атиняните провели още една битка на волята, чийто резултат все още доминира на фона на небето - Партенонът. Това е победа на един човек - политикът и оратор Перикъл, при когото Атина изживяла златния век на своята култура. Под неговото управление просперирало всичко - от изкуствата до науката. Най-прочутото му постижение било построяването на храма върху Акропола в честа на закрилницата на града, богинята Атина. Това е едно от архитектурните чудеса на света. Това е културното събитие на западната цивилизация.
Повече от 2 000 години по-късно, Партенонът все още се извисява величествено над града и е също толкова популярен. Има на какво да се насладите, докато се изкачвате към него. Това са останките от площада; пазара, където е изнасял лекции Сократ; театъра на Херод Атикий, където все още се играят пиеси; и разбира се, самият Партенон. Разхождайки се сред руините, човек може да усети пълния блясък и да разбере защо милиони туристи идват всяка година в главната атракция на Гърция.
Изумителната култура на древна Гърция е родена от хора, които са почитали своите богове, но са се боели от съдбата. Гърците са създали епична цивилизация, преодолели са невероятни трудности, но това е дало възможност за съществуване на западния начин на живот. Напълно логично е да се връщаме тук, за да засвидетелстваме почитта си.
Мон - покровител на град Тива. Бог на въздуха и плодородието, създател на света. Изобразява се със скиптър и корона с две пера и слънчев диск. Понякога се изобразява с глава на овен с извити рога.
Анубис - покровител на мъртвите. Изобразява се във вид на чакал или диво куче (или човек с глава на чакал)
Апис - символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплатил душата на Озирис.
Атон - бог на слънцето. Изобразява се като слънчев диск, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.
Хор (Хорус)Баст (Бастет) - богиня на любовта, радостта и празниците. Изобразява се като жена с глава на котка или лъвица с кошница в ръка.
Бес - бог на веселието и танците. Изобразява се като уродливо джудже с лъвска муцуна.
Геб - бог на земята. Изобразява се като мъж, чието тяло е с цветовете на тинята на Нил, покрито с растения.
Изида - богиня-майка, сестра и съпруга на Озирис. Изобразява се като жена с рога на крава и слънчев диск на главата, държаща стебло папирус.
ТотМа'ат - богиня на справедливостта, жена на Тот с когото имали осем деца, Най-известният от тях бил Амон. Изобразява се като седяща или стояща жена, която държи в едната ръка скиптър, а в другата - символа на вечния живот. Понякога се изобразява с щраусово перо в косата и даже с с щраусово перо вместо глава.
Нут - богиня на небето. Изобразява се, като жена, чието тяло е синьо, обсипано със звезди. Била жена на върховния бог Ра, но била влюбена в бога на земята Геб.
Озирис - бог на ежегодно умиращата и възраждаща се природа, по-късно бог на задгробния свят и съдия на мъртвите. Изобразява се във вид на човешка мумия с корона, държащ в сгънатите си ръце скиптър и бич.
СетПтах - бог-творец и бог на мъртвите в Мемфис. Изобразява се във вид на мумия с открита глава с жезъл.
Ра - бог на слънцето, по-късно отъждествен с Амон (Амон-Ра). Изобразява се като човек с глава на сокол и слънчев диск.
Секмет - богиня на разрушението и унищожението. Око на убийственото слъмце (Ра). Изобразява се като жена с лъвска глава.
СекметСет - бог на хаоса, пустинята, бурите и насилието. Брат на Озирис. Изобразява се с животинска глава с дълга извита зурла.
Тот - бог на луната, мъдростта и писмеността. Изобразява се като човек с глава на ибис с четка за писане и палитра.
Хатхор - богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск.
Хор (Хорус) - бог на небето и светлината, покровител на фараоните, които се считали за негово земно превъплащение. Изобразява се като човек с глава на сокол с короната на Египет.
Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка - богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно - самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу - Геб, а между тях - Шу и Тефнут. От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки - Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис.
Бог ОзирисОзирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Според легендата, първи се родил Озирис, след него Сет, Изида и Нефтис. Още в утробата на своята майка Нут, Озирис и Изида се обикнали. Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му.
Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис - Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил. Озирис станал символ на вечно умиращата и възраждаща се природа, а Изида - на майчинството и съпружеската вярност. Сет се превърнал в бог на злото и когато върху плодородните земи край Нил връхлитал сухият, песачлив пустинен вятър, считало се, че вилнее злият Сет.
Анкх - божественият знак на бог РаДруг, много важен бог в египетския пантеон бил Ра - бог на слънцето и светлината. Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг. За средновековните алхимици, знакът "анкх" бил символ на безсмъртието. Идеалът за висша мъдрост и справедливост, олицетворение на най- добрите страни на човешката природа и въплъщение на ума, бил бог Тот. Той помагал на Ра в борбата му със силите на мрака. Символ на Тот била Луната. Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света.
Синът на Озирис - Хор, също влизал в състава на главните египетски богове. Негово олицетворение бил божественият орел. Той се борел с убиеца на баща си Сет, но също така бил спътник на Ра и Тот. Понякога за негов символ приемали слънчевия диск. Хор бил смятан за родоначалник на всички египетски фараони. В името на почти всеки фараон присъствало името на Хор. Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното. Бог Амон Злият бог Сетбил бог на въздуха и вятъра, бог който изпълвал целия видим свят и вдъхвал живот на всичко живо. Смятало се, че Амон е божественият баща на всички фараони. Наричали го великата жива душа, която стои над всички богове. Както въздуха и вятъра, така и душата е невидима. Освен това, бог Амон бил закрилник на угнетените и онеправданите. Негова жена и женско въплъщение на душата му, била богинята Амаунет, наричана "Невидима", тъй като тя и божественият й съпруг Амон, олицетворявали невидимия свят. Бог Себек, когото изобразявали често като крокодил, присъствал също в египетския пантеон, като едно от главните божества. Към него се обръщали с молитви за изцеление на болести и за помощ в трудни житейски ситуации. Смятало се също, че Себек се грижел за съдбите на умрелите в отвъдния свят. В някои периоди са приемали, че Себек е спътник на Ра, а в други - че е негов противник. Негова жена и негово женско въплъщение била богинята Себекет, която изобразявали като жена с глава на лъв.
Това са едни от най-главните богове, но са малка част от египетския пантеон. Освен тях съществували множество местни божества, а също така и домашни богове-закрилници. Често ги изобразявали като джуджета, уродливи брадати човечета, които защитавали дома и живеещите в него хора и животни от злото, болестите и опасните животни.
 |
Adoration (dua) - "Боготворя" |
 |
Akh (akh) - "ефикасност, резултатност" |