Откриване  – 1876г. Хайнрих Шлиман разкопава Микена предано вярвайки на Омир и открива изумително количество злато. В 1939г. американският учен Чарлз Блетчън по документи открива Пилос. В 1950г. англичанинът Алън Уейнс и съдружниците му доразкопават Микена. В резултат на всички разкопки са открити множество таблички с линеар Б. Дълго време езиковедите, доверявайки се на Евънс са смятали линеар Б за негръцки език. В 1952г. английският архитект Майкъл Вентрис разшифрова линеар Б, базирайки се на на консервативния диалект – аркадо-кипърския. Той дешифрира 65 от познатите тогава 90 символа. След смъртта му през 1955г. делото му е продължено и публикувано от Чедрик. Оттогава до ден днешен продължава откриването и дешифрирането на все нови и нови символи и превеждането на текстове на таблиците. Основната трудност е, че линеар Б, като развитие на линеар А, който е развитие на йероглифното писма, е сричково писмо, непригодено към гръцкия език. Дешифровката на Вентрис е призната от повечето учени, но има и много опоненти.

Хронология – хълмът в Микена е бил населен още от ранния бронз(около 2500г.). Може би е бил заселен дори през каменната епоха. Най-ранните паметници са откритите 24-шахтови гробници от тъй наречения кръг Б, датирани от 17в. Те обаче са бедни откъм съдържанието. Откритите от Шлиман шахтови гробници от тъй наречения гробищен кръг А(общо 6 на брой) са много по-богати на предмети на лукса и се датират от 16в., което показва вече едно стабилно присъствие.
Разцвет – 1600-1200г.; Упадък – края на 13-12в.;Окончателен край – края на 12в.
Характер – войнствена, дори свирепа военно-пиратска цивилизация. За това говорят от една страна обилието и разнообразието на открития, военен инвентар, от друга – изображенията на кървави сцени на война и лов по предмети и фрески, а от трета – циклопичната фортификация на Микена(както и на Тиринт и Пилос): огромни каменни блокове по 12т без никаква спойка помежду си, дебели от 4,5м до 17м стени, високи до 7,5м; наличие на втора вътрешна крепостна стена и тесен вход. Освен това цитаделите са строени така,че приближаващият се към тях е трябвало да бъде обърнат с дясната половина на тялото си към вътрешната стена, така че да може да се види с какво е въоръжен. Целият социално-икономически живот е бил подчинен на войната. Изобилието и разкошът се дължали единствено на плячката от войни или пиратство. Всичко това довежда до доминацията на Микена над целия Егейски свят. Ясно се вижда триъгълната форма на Акропола. На преден план в ляво (горе) е главният вход – Лъвската врата(вж. Снимката) – с мощните крепостни стени. Точно зад него е погребален кръг А. По-нагоре(дясно) в центъра се намира терасата,в/у която се е издигал дворецът (А)
Държавно устройство – от плочките с линеар Б става ясно, че титлата Fa[nax се употребява и към земен владетел, и към бог. Явно държавната система на управление отново е от източен тип – теокрация. Социално обществото е организирано на матриархално-патриархални основи. Свещената личност на царя-бог обединява в себе си административната, икономическата, военната и сакралната власт. Характерът на цивилизацията обаче налага неговата власт незабавно да се конкретизира в нейния военен и стопански аспект. Освен това постепенно от 17 – 15 в. Микена успява да се превърна в огромна империя, доминираща огромни феодално-независими центрове: отначало в Пелопонес: Аргос, Пилос, Спарта etc; след това в цяла Елада: Атина с Елевзина, Тива с Орхомен, Фера с Йолк; накрая Крит, Кипър, островите в Егейско и Йонийско море. В 13в. Микена успява дори да довърши и колонизацията на малоазийското крайбрежие, превземайки непристъпната Троя. Начело стои великият цар със свещената брадва pelekuvFanax.Останалите царе е трябвало (според Омир) “конно и людно” да се явяват при него за военен поход. По време на война той назначава един от царете за военен вожд. Великият цар може да отиде на гости на васалните си царе, но може и да ги нападне и да ги свали от власт(в “Илиада” великият цар е Агамемнон,Ахил е военният вожд с най-голямата армия, Одисей е цар на йонийските острови, на Крит цар е Идоменей, а Менелай – на Атина). Начело на отделните царства и империи стои Fa[nax, който обединява в себе си икономическата и, сакралната и военната власт. Тя веднага се диференцира във властта на военния вожд и на стопанския координатор. Той принася жертва на войнственото мъжко божество  {Ippio\\“. Микена като империя се дели на две провинции – близка и далечна, оглавявани от двама военни и двама стопански координатори. Всички длъжности се изпълняват от назначаван от царя Fa[nax – един от царете, управляващи васалните държави на мини империята – 9 в близката провинция и 7 – в далечната. На всяко царство бил назначаван военен и стопански координатор. Особено важна роля имали ковачите, начело със старейшините си(царете или някой друг). Всяко царство се е деляло на стопанско административни единици – da\\’moi, начело на които всеки военен координатор е назначавал свой наместник – prokorFhthvr, както и стопанският координатор, но не се знае името на длъжността на неговия наместник. Управлението е в ръцете на знатните- telestaiv ,които са на служба към двореца. Освен това има огромен бюрократичен апарат: глашатаи, куриери, завеждащи складове, надзиратели на различни отрасли. Има и огромен брой роби, главно към двореца и храмовете ( както личи от надписите – предимно мъже и деца). Основните функции на двореца са организиране на работната сила , раздаване продоволствие и материали ,организиране на военното дело ,контрол над общините и земята им , организация на налозите ,висша съдебна инстанция покровителство и осъществяване на култа. Поземлени отношения – земята се владее от родовата община и се дели на обработваема и общинска. Общината отделя земя на държавните чиновници(включително и Fa[nax) и на храмовете,а останалата част преразпределя за обработка м/у членовете си. Владетелят на земята може да я отдава под аренда. Всички поземлени спорове обаче имат за крайна апелационна инстанция Fa[nax. А всяка община има натурални задължения към него и към царете. Положение на занаятчиите – привилегировано съсловие; считат се за държавни служители; обединени са в цехове. Цехови старейшини на важните отрасли могат да са дори координаторите и царете. Цеховете имали дори собствен култ. Ковачите – най-важните занаятчии – са свободни от основен налог към двореца. Работели са и със свой материал, но главно с материал на държавата. Работели са или към цитаделата, или към двореца, или към храма. Тази диференциация стриктно се е съблюдавала и е била на кастов принцип. Особено ценени са били критските майстори. Златна чаша от Дендра, намерена в голямо микенско находище в източния край на Аргоската равнина, днес в националния музей в Атина. Златарско произведение от 13в., украсено с характерен мотив, който произхожда от критското изкуство и е бил много разпространен през микенската епоха. подобно е било положението на певците, смятани за дворцови занаятчии и също организирани в сакрални цехове.
Религия – в микенските плочки с линеар Б четем имената на Посейдон, Devspoinai (господарките Деметра и Персефона), Mhvthr qew\\’n, Хера, Хермес, Артемида, Зевс, Арес, Дионис etc. Религиозните култове се делят на две – общонародни и дворцови:
към могъщата богиня Povntia (Владичица) – в Пилос лично Fa[nax я чества за народа, към Mhvthr qew\\’n, към особено силно почитаната на държавно ниво Артемида, към двете земеделски богини Devspoinai и божествения младенец(може би Посейдон), към войнствения  {Ippio\\“, честван в Пилос за народа от laFaghvth\\“, към местните божества: Хера, Хермес, Дионис, Арес, към множество qeoiv като събирателна група по-низши демони.
дворцовия култ(на цитаделата) е бил и към тайното божество с щита и копието, покровител на царския дом, т.е. на цитаделата, т.е. на империята.Това божество, крито и чествано от царските дъщери, е давало името си на цитаделата: така богиня Mukhvnai(locativus, а не pluralis),  jAqhvnh – на  jAqhvnai, Qhvbh – на Qh\\’bai, Fevrh -на  Fevrai и etc.
Изкуството на Микенската цивилизация е на много по-ниско ниво и само там, където е имало минойски майстори, качеството е на по-високо ниво. В архитектурата обаче Микена е дала няколко архитектурни форми, останали като наследство за Елада. Забележителни постижения са дворецът в Пилос и гробницата на Атридите.
Дворецът в Пилос е с правилна планировка. През propuvlaion(1) се влиза в малък вътрешен двор(2), а от там през още една порта се стига до вестибюла(2а), през който се минава до квадратната зала на царя(3) – mevgaron. В центъра му е огнището, поддържано от 4 колони, а в дясно(специално в Пилос и Тиринт) се намира тронът на царя. От двете страни на мегарона е имало коридори, водещи към спални помещения(4etc) с ВиК(5), към складовете(6,7) etc.
гробницата на Атридите е била под изкуствена могила, източен тип – qovlo\\“. (Златна маска от 16в., работена с изчукване. Такива маски покривали лицата на погребаните в шахтовите гробници в Микена.) Влиза се през drovmo\\“(тесен вход), който се стеснява, още повече се снижава до входа – stovnion(вж. рисунката). Следва кошеровидно помещение – qavlako\\“ или  qovlo\\“, изградено от еднакви камъни, всеки от които излиза по малко навън: Толосът е висок 13,20-13,50м, а диаметърът му е 14,20-14,50м. В него в някои гробници са полагали покойниците, но реално е служел за погребали дарове и свещенодействия. В гробницата на Атридите покойникът е бил положен в странично помещение, изсечено в скалата.
други находки Микенски кратер от 13в., открит при разкопки в Енкоми, сега в музея в Никозия в Кипър. Изобразени са бик и коза. Микенска амфора от 14в., украсена с октопод(трите дълги пипала вляво, отпуснати надолу) и една фигурална сцена, напомняща фреските в дворците. Изобразени са две лица в колесница и трето, което държи везни.
Унищожаване на Микенската цивилизация – Микена постепенно колонизира целия егейски басейн и дори о-в Кипър. Става една от най-могъщите държави, наред с Египет, Вавилон, Асирия, Хетското царство. Наричат ги народът от морето, ахейци, данайци. В 13в. се появява някаква заплаха; трескаво се поправят старите и се правят нови укрепления. На Истъма се издига нова циклопска стена. Сред фреските в Пилос има една, която представя кървава битка м/у ахейски воини и някакви диваци, облечени в животински кожи и с дълги разпуснати коси. От Македония, Епир, Тракия и Илирия идва вълна от завоеватели, намиращи се на много по-ниско жизнено ниво, познаващи желязото. На границата м/у 13 и 12в. нахлуват племена, говорещи дорийски и западногръцки диалекти и племена от тракийско-фригийски произход. В края на 13в. опожаряват Микена и тиринт. Постепенно до края на 12в. унищожават и Микенската цивилизация. Западно-гръцко-говорящите се връщат на север; траки, илири и фригийци се връщат по родните си места, а дорийците се настаняват в Пелопонес. Започва миграция на ахейското население, наричано още еолийци и йолийци, които с част от дорийците преколонизират Цикладските острови, малоазийското крайбрежие и прилежащите му острови – ахейска колонизация.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/02/1698b847c2e4fe98c05adcdc9d420590_L.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/02/1698b847c2e4fe98c05adcdc9d420590_L-150x150.jpgadminЦивилизацииМикенска,цивилизацияОткриване  - 1876г. Хайнрих Шлиман разкопава Микена предано вярвайки на Омир и открива изумително количество злато. В 1939г. американският учен Чарлз Блетчън по документи открива Пилос. В 1950г. англичанинът Алън Уейнс и съдружниците му доразкопават Микена. В резултат на всички разкопки са открити множество таблички с линеар Б. Дълго...Историята такава, каквато (не) я познаваме!