Небхеперура Тутанкамон или Тутанкамон , познат и като Тутанхамун (което четене е прието за правилно в египтологията - Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.

Умрял още като юноша. Последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Положен в 4 позлатени ковчега поставени един в друг, 3 саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.

Тутанкамон се възкачва на престола на деветгодишна възраст и умира на 21 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина гангрена на левия крак.

Доктор Ричард Бойер от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити прави изследвания на рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени през 1968 г. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначният стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни със синдрома на Клипел-Файл. При болния се откриват сплитания на прешлените, т.е. той не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв човек трябва да извърта цялото си тяло.

Младият фараон става едва ли не е най-известния владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски са разграбени от иманяри), така и на т.нар „проклятие на фараона“. Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.


В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

Тутанкамон е син на Аменхотеп IV от втората му съпруга Кия. Първата жена на фараона, Нефертити, родила пет дъщери, за една от които (Анхесенамон) след възкачването си на престола се жени Тутанкамон, така че съпруга му е била неговата полусестра.

Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът Семенкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.
Причина за смъртта

Дълго време е спекулирано, че Тутанкамон е станал жертва на убийство, тъй като след дерматологичните експертизи в черепа на младия фараон е липсвала част от кост. През 2005 година, след изследване на мумията с медицински скенер се установява, че най-вероятната причина за смъртта е инфекция след счупване на крака.

Разкрития през 2007

На 24 септември 2007 година, става ясно, че група египетски археолози ръководени от Захи Хауас, са открили осем кошници с палмови плодове на 3000 години, в съкровищницата от гробницата. Тези плодове традиционно се предлагат на погребения.
Открити са и двадесет глинени гърнета запечатани с официалния печат на Тутанкамон. Според доктор Захи Хауас, съдовете вероятно съдържат провизии, предназначени за пътуването на фараона към задгробния живот. Той твърди, че контейнерите ще бъдат отворени скоро. Тези предмети са били открити първоначално от Хауърд Картър, но не са отваряни или изваждани от гробницата. На 4 ноември 2007, за първи път мумията на Тутанкамон е изложена без саркофаг в неговата гробница край Луксор.

В ранната утрин на 2 март 1953 г., най-могъщият човек в света умираше .... сам. Как е възможно човек, боготворен от милиони, да бъде оставен да умре сам и безпомощен? Сталин беше изградил една цяла империя върху основите на терор, оправдан в името на политическата вяра и чрез него управляваше своята страна, правителство, партия, дори семейството си.

Не пощади и своите лекари, от които в този миг се нуждаеше спешно. Сега нямаше никой, достатъчно смел, било той приятел, съпруга, дете, любовница, който да влезе в личния свят на Йосиф Сталин. Сталин сам беше станал жертва на своя терор.
Когато умира, Сталин вероятно е бил най-известният човек на Земята. Няма лидер в света, който да го превъзхожда по популярност. В Съветския съюз ликът и името му са навсякъде и върху всичко. Бе се превърнал в жива икона. Над 160 милиона хора чувстват, че го познават лично. Но човека, когото те са познавали, бе измислен.
Истинският бе смесица от противоречия.

Диктатор, който бе недостъпен, преследван от своята параноя. Сталин използва терора по-рационално от когото и да било друг лидер. Вярата му в политическата идея унищожава живота на десетки милиони. И въпреки всичко, постиженията му са като опиум за народа му, до самия край.
Как да разберем човека, създал една от най-великите нации, и въпреки това унищожавал безсърдечно своя народ, включително и членове на семейството си?

Сталин произхожда от южна Грузия. Селцето, в което се ражда, Гори, е по-близо до Багдад, отколкото до Москва. Тук, на юг, вилнеели бандити, земя на племена и кръвопролития. Кръстили го Йосиф Висарионович Джугашвили, може би за последен път някой го наричал така, като се изключат учителите му и полицията.
Майка му, Кеке, го наричала Сосо: кратко име, за малко момче. Сосо израснал в пълна мизерия – семейството живеело под наем в една стая от двуетажна къща. Три от децата починали след раждането. Кеке била силно религиозна жена и вложила в единствения си оцелял син всичките си представи за благочестие и изкупление. Мечтата й била да го направи свещенник.

Но животът на Сосо бил помрачен от баща му. Висарион Джугашвили бил обущар и пияница. Малкото пари, които изкарвал, давал за алкохол, а когато се прибирал у дома, макар и доста рядко, създавал неприятности. Биел жестоко сина си, което породило у момчето желаниетоникога вече да не позволи да е губещият, а винаги да е победителят.
Сосо е могъл да потъне в мизерията на Грузия през 19 век. Но той бил издърпан от тъмнината от много властен покровител. Якоб Егнаташвили бил сбъднатата молитва на Кеке, и не само това. Говорело се, че богатият търговец е истинският баща на Сосо. Егнаташвили се отнасял към него и към майка му като към свое семейство, а Сталин от своя страна ги подкрепял до края на живота си. Баща или кръсник, за Кеке покровителството на Якоб означавало, че Сосо ще може да се изучи и подготви за религиозното си поприще. Ръкополагането му за свещеник щяло да въведе Сосо в един от най елитарните слоеве на царска Русия. Това била наградата, която Кеке мечтаела за своя единствен син, който вече блестял като ученик.

Родната Грузия била част от огромната Руска Империя. В училище това означавало един език и Сосо бил принуден да изостави майчиния си грузински, а вместо това да чете и пише на руски.

Той бил борец. Бил най малкият, но най-жилав и най-умен. На 16-годишна възраст спечелил стипендия в православната семинария в Тбилиси. Пътят от бедността към духовенството за него вече бил отворен, но пътуването щяло да бъде много трудно. Семинарията в Тбилиси не е била само център за изучаване на християнството. Тя е била и главният университет на Грузия за обмяна, обсъждане и унищожаване на идеи. Сосо и неговите състуденти открили една нова религия.

Идеите на Карл Маркс съвсем наскоро били публикувани в Русия, най-напред в Семинарията в Грузия. Ръководството на семинарията сигурно е било разтревожено от увлечението на Сосо по новите идеи. Помпозната елегантност на двореца на Николай Втори е била лъскава маска, зад която се криела абсолютната монархия, в която на няколко пъти успели да пробият пусналите корен в цяла Европа нови идеи за демокрация. Това бил нездрав режим, който си служел с мрежа от тайна полиция, за да потуши протестите.

Сосо бил обсебен от идеята на Маркс, че царете ще бъдат пометени от междукласовата война. Религиозната му вяра била подкопана от суровия режим в семинарията. Когато станал на 20 години, младият грузинец не можел повече да служи на Бог и на руския цар. Според архивните документи той не се явил на някакъв изпит и бил изключен. Каквато и да е истината, той вече бил намерил по-високо призвание.

Приемането на нова вяра изисквало и нова идентичност. Сосо бил мъртъв. Нарекъл се Коба, името на грузинския Робин Худ. Мисията на революционера Коба била да разпространява новото евангелие сред работниците - тези които най-много можели да спечелят от марксизма. В черноморското пристанище Батуми имало стачка, която довела до масови арести. Той намерил мисията си. Помогнал да се организират протести пред казармите, където били държани стачниците. Полицията стреляла по тълпата, 15 стачници били убити, Коба за първи път бил регистриран в полицията. През юли 1903 бил осъден на 3 години заточение в Сибир. Ако семинарията в Тбилиси е била училище за революционери, то неговият университет бил Сибир. Тук той срещнал активисти хард лайнери, които наричали себе си болшевики. Коба лесно се измъкнал от заточението и отишъл в Тбилиси.
Страхът да не бъде заловен наново, бил притъпен от нова страст. Влюбил се в местно момиче на име Като Сванидзе. Изборът му бил странен за един революционер. Майка му искала да се венчаят в църква и забележителното е, че той се съгласил, въпреки че, както изглеждало, Бог и Коба нямало вече какво да си кажат. За учудване на своята млада съпруга, като партиен активист, Коба агитирал работниците по цял ден. Той никога не бил у дома, а винаги на път.

През 1905 Николай Втори бил почти свален от трона. Всички големи градове били залети от стачки. Селяните започнали да се бунтуват срещу своите феодали. Революцията била на прага. Неуспешното въстание родило нови герои за Коба. След няколко седмици, той заминал за Финландия с подправени документи, за да се срещне с Владимир Илич Ленин.

В Сталин Ленин намерил това, от което се нуждаел. Ленин живеел в свят на буржоазни интелектуалци, заточени във вилите си, където обсъждали диалектическия материализъм. Това, от което се нуждаел, бил безмилостен, суров, енергичен организатор вътре в самата страна. Ленин знаел за криминалното минало на Сталин, но в партията имало други, далеч по-неудобни от другаря Коба.

Години наред охраната и царската полиция, издирвала подземна печатерска преса, за която се знаело, че работи в предградие на Тбилиси На 15 април 1906, по анонимен сигнал печатницата е нападната и няколко от революционерите, другари на Коба, са арестувани.

Мнозина подозирали, че информаторът е бил Коба.

През 1907 г Сталин бил на път и чул, че Като е родила момче, Яков. Успял да се прибере у дома, но не могъл да празнува. Изнемощяла от раждането, Като се разболяла от туберколоза и починала. Яков, първородният син на Сталин, щял да види баща си отново едва на 20 години. Коба оставил детето на грижите на сестрата на Като и се върнал към живота си на революционер. След седмици пак попаднал в затвора.
Сталин доказал своята полза за болшевиките с прилежността си като банков обирджия и агитатор. Ленин го възнаградил като му дал пост в Централния комитет на партията. Няколко часа след като разбрал за това, той пътувал за Санкт Петербург, за да поеме първото си политическо назначение. Оттук нататък той вече ще е Сталин, човекът от стомана.

Сталин три пъти е посещавал Петербург с фалшиви документи, и трите пъти е бил арестуван. Като добър прагматик той и този път успява – в града, център на революцията, той намерил постоянен дом при своя приятел болшевик - Сергей Алелуев. През 1913 г. Коба бил отново арестуван от полицията и осъден на заточение. Този път лагерът бил оттатък Полярната окръжност. Не го одобрили за военна служба по здравословни причини и така избегнал растящия ужас и хаос на Първата световна война.

Февруари 1917 г. Царят е свален. Подкопан от войната, режимът рухва. Новината се разпространява бързо – дори и до Сибир. Властта сега била в ръцете на временно правителство, болшевиките били част от официалната опозиция. Сталин бързо се върнал в Санкт Петербург и станал главен редактор на "Правда", вестникът на болшевиките. Но Сталин не следвал Ленинската линия за бързото приключване на войната.



Когато Ленин се завърнал в Санкт Петербург, историците отбелязват как: “С голяма радост двамата болшевишки лидери се срещнаха след дълга раздяла”. Всъщност Ленин го привикал, за да го наругае. Въпреки всичко, Сталин негодува от факта, че истинският герой на революцията е Ленин.

Втората възможност да се предизвика революция била през октомври 1917 г. Русия била в криза след като армията й не издържала на немската атака. Болшевиките се възползвали от недоволството сред войниците и моряците и планирали преврат срещу правителството.

Докато Ленин и Троцки се къпели в славата на революцията, талантът на Сталин на оркестратор се проявявал зад сцената. Неговият принос не останал незабелязан и той бил възнаграден с пост в правителстото. За секретарка той избрал една от дъщерите на Алелуев, 16-годишната Надежда.
Сталин би могъл да бъде баща на Надежда. Но тя била очарована от него. Когато немските окупатори принудили новото правителство да се премести заради своята безопасност в Москва, Надежда заминала с него.
В Москва правителството било застрашено. В Гражданската война бил използван организаторският талант на Сталин, агитатора, който можел да накара хората да предприемат отчаяни действия. Опитът му в организирането на банкови обири сега бил от голяма полза и Ленин не се поколебал.

В Южна Русия възникнал проблем. Значителна част от доставките на зърно не присигали в градовете. Сталин напуснал Москва, с влак пълен с милиция, за да разреши проблема. Посоката била Царицин. Сталин и неговите най-верни хора се научили да бъдат убийци. Влаковете били пълни с оръжие, тайна полиция, чекисти и червеногвардейци. Извършвали масови екзекуции на всички аристократи, буржоа и пр. По време на тези експедиции те усещали, те се захранвали с блясъка и мощта на революцията.
Във влака на Сталин, който пътувал на юг, била и Надежда, както и брат й Фьодор. Когато се връщал от бюфета, Фьоодор чул виковете на сестра си. Имало слухове за изнасилване От този ден нататък Сталин и Надежда стават мъж и жена. Болшевишката им сватба е отпразнувана с кървава баня. Хиляди хора са произволно екзекутирани.




Болната амбиция на Сталин започнала да тревожи останалите членове на партията. Жестокостта му не оставила у Надежда никаква илюзия за това на какво е способен съпругът й. Раждането на първото им дете, Василий, през 1921 с нищо не смекчило болните амбиции на Сталин.

Като лидер на партията, Ленин бил претоварен с работа.Той все повече разчитал на Сталин. За него била създадена нова длъжност – генерален секретар на болшевишката партия. Той сам написал длъжностната си характеристика, която щяла да го направи най-могъщият човек в партията.
Гражданската война оставила страната в развалини. Транспортът бил съсипан. Храната не достигала за градовете. И така, Ленин променил своята политика за колективизация на селското стопанство. Позволил на селяните да продават зърното си, а на свободния пазар - да отговори на нуждите.

Ленин бил изтощен от революцията. На 22 май 1922 той претърпял първия от серията инфаркти, след което появявите му на публични места и в канцеларията му ставали все по-рядко. В резултат, Сталин убедил централния комитет да му възложи да отговаря за медицинското обслужване на Ленин. Сега той държал в ръцете си човека, комуто бил служил. Когато разбрал, че Ленин е диктувал писмо до главния му враг Троцки, за малко да направи фатална грешка. Обадил се на Крупская, жената на Ленин, на която той бил продиктувал писмото. Той бил страшно ядосан и започнал да й крещи. Случаят с Крупская кара Ленин да напише своето завещение, в което той настоява за отстраняването на Сталин от поста генерален секретар на партията, поради прекалено голямата му властност и грубост. Завещанието било запечатено в плик и дадено на Крупская, за да бъде отворено след смъртта на Ленин. Един от секретарите издал на Сталин, че Ленин възнамерява да го ликвидира. Това трябвало да извърши Троцки, от името на Ленин, на 12-ия конгрес на партията. Но Сталин му предложил политическа концесия, като в замяна той трябвало да се откаже от намеренията си. Троцки приел. Присъдата над Сталин била отменена и най-голямата възможност да бъде обърната посоката на историята, била пропусната завинаги.

Смъртта на Ленин била избавление за Сталин, но опасността не била отминала. Сталин излиза с едно неочаквано слово, посветено на лидера, който се е опитал да го унищожи. Сега Сталин щял да използва името на Ленин, за да се отърве от тези, които стоели между него и абсолютната власт. Трябвало да има колективно ръководство, а неговият съперник, Троцки, любимецът на партията, щял да бъде ключова фигура в него.
Троцки описва Сталин като голям бюрократ, но посредствен. Това е фатално подценяване на политическия талант на Сталин. Сталин държал в ръцете си политическата машина и през следващите 6 години щял да я използва за да унищожи Троцки и останалите си врагове. Веднъж махнали се от пътя му, той можел да осъществява собствените си идеи.
Сталин мобилизирал армия от ентусиазирани млади комунисти, които напускали градовете и отивали по селата, за да променят коренно селяните. Хиляди работници напуснали Москва и Санкт Петербург, за да издърпат селяните в 20 век.

Майсторът на пропагандата показвал на градските жители филми като този, на който се виждало как алчните селяни или кулаци били виновни за недостига на зърно в градовете. Били направени списъци с виновните. Неговата политика била кошмарът за селата. Градовете вече имали зърно, но селата не.

Селяните гладували. За тези, които се осмелявали да се запасяват със зърно, Сталин имал решение, нов закон, протокол 111. Наричали го “Законът за 5-те класа”. Можело да те убият за кражба на 5 класа жито. Така, с този акт, Сталин приветствал 20-ия век с масови убийства.

Същата година загиват между 4 и 5 милиона души. Там, където някога е имало комунално стопанство, сега се копаели комунални гробища. Сталин строго забранил да се съобщава в градовете, че около 30 милиона души гладуват.

Поведението на Сталин започнало да плаши хората, особено Надежда. През 1926 г. се родило второто дете на Сталин, дъщеря му Светлана. Той я е обожавал и тя можела да прави каквото си иска. В нестабилното си психическо състояние Надежда не можела повече да понася напрежението, в което живеела със Сталин, и всичко това, което знаела, че става в страната, я тормозело.



Смъртта на Надежда бележи края на сравнително спокойния и сигурен период на семейния живот на Сталин. Празното място той запълнил със своята привързаност към Светлана, към която се отнасял като към стопанка на къщата. В мъжката му компания, която била много важна за него, бил старият му приятел Киров. Когато не бил в канцеларията си в Ленинград, той прекарвал все повече и повече време в дачата на Сталин.
Киров заел мястото на Надя като негов много скъп приятел. Сталин можел да отиде на баня само с Киров, да свали дрехите си пред него, да поплува. Това приятелство било много сърдечно, но изпълнено с огромно политическо напрежение. Един такъв случай е по време на 17-ия конгрес през 1934 г., когато група болшевики, разочаровани от ужасите на колективизцията, решили да го махнат и на негово място да сложат Киров като лидер на партията.

Киров бил най-близкият приятел на Сталин, а сега и негов най-голям враг и заплаха. На 1 декември 1934 човек с пистолет дебнел в коридора до канцеларията на Киров в Ленинград. Сталин тръгва за Ленинград с охраната си от убийци и екзекутори. Часове, след като разбира за смъртта на Киров, Сталин издава закон от 1 декември, който му дава право да застреля веднага всеки, обвинен в тероризъм. Още с пристигането си, той лично разпитал убиеца на Киров, Николаев, който въвлякъл последователите на Троцки в проблема за партийното лидерство. Николаев бил бързо екзекутиран. Членовете на партията, заподозрени в подкрепа на Троцки, били арестувани и убити. В рамките на една година 100 000 души в Ленинград са затворени или застреляни. За кратко време почти всички от 2000-те делегати на 17-ия конгрес са мъртви.
Терорът в Съветския съюз се разпространявал като серия от вълни. А през това време Сталин отишъл с децата си да види майка си, Кеке. По заповед на Сталин, за нея се грижел шефът на грузинското Ен Ка Ве Де, Лаврентий Берия. Кеке знаела какво става.

Между 1936 и 1937 арестите на контрареволюционерите се увеличили десетократно. Постижение, граничещо с лудост. Заповедите на Сталин се изпълнявали от т. нар. Тройка. Пътуващ съд, който прочитал обвинението, понякога стотици на ден, и надзиравал екзекуцията. Сталин лично подписвал екзекуцията на почти 400 списъка с имена. По време на терора 700 000 души били осъдени на смърт. Сталин убил по-голямата част от тези, които взели участие в революцията.

Сега вниманието му се насочило към друг негов съюзник от ранния му политически живот, Николай Букарин. След като изживял унижението на публичния процес, той си признал, че е заговорничил заедно с Троцки.
В зората на 15 март 1938 старият приятел и съюзник на Сталин бил изведен от килията и разстрелян. Никой не бил в безопасност. Желанието на Сталин да убива се пренасочва към Кремъл. Дори и да си в семейния албум, съдбата ти не била сигурна. Първата му цел били роднините от първия му брак. Не се знаело кога ще дойде краят на терора.

Нямало определена дата, но до средата на 1938 Сталин убил почти всички членове на централния комитет от 1934, повечето от своите генерали и индустриалци, така че всичко в страната било застинало. Тези, които не бил убил, гниели по лагерите. Почти бил привършил.

Дошло време да обвини някого.

Ежов бил идеалният човек. Живеел като вампир, през нощта, постоянно пиел, никой не знаел къде е и все още убивал хора като луд. Сталин се обърнал веднага срещу него, както и срещу верния, стабилен и много по-интелигентен грузинец, Лаврентий Берия. Ежов и Берия били арестувани и убити на 4 февруари 1940 г. Терорът бил почти към своя край. На 20 август същата година един от хората на Сталин най-сетне успява да проследи Троцки в Мексико и го убва с ледена висулка по главата. Сталин казва: “Няма нищо по-сладко на света от това да отмъстиш на враг, да го видиш екзекутиран и да отидеш да спиш спокоен”.

През 1940 той вижда осъществена мечтата си – Русия е превърната в голяма европейска сила. Унищожил е вътрешните си врагове и вярва, че е неутрализирал всякаква заплаха от нацистка Германия, подписвайки пакт за ненападение с Хитлер.

Ранните часове на 22 юни 1922, хитлеристките сили нахлуват на руска земя. Фронтовата линия е около 2400 км. През първия ден те свалят 2000 съветски самолета, пленяват стотици хиляди червеноармейци. Когато германците нахлуват, Сталин не е на себе си. За няколко дни той изчезнал от полезрението. От една страна това било криза на самоувереността му, а от друга - тест за лоялността на членовете на политбюро.

На 3 юли Сталин нарушил мълчанието си и произнесъл реч пред нацията. Описват я като безжизнена и безцветна. Навярно Сталин бил по-уплашен отколкото хората си представяли. Според някои съвсем нови факти, през 1941 г. Сталин претърпял не само криза на своята самоувереност, може би се е съмнявал и във вярата си. Сталин преживял войната както всяко друго нещо. Без чужда помощ и без милост.
През август той издал заповед 270, която забранявала на всеки войник от Червената армия да допусне да бъде взет в плен. Сериозни били наказанията за военнопленници, ако се върнат от плен. Бягството било забранено. Сталин не оставил никакво съмнение у своите от кого трябва да се страхуват повече: от него или от Хитлер.

Скоро след като войната започнала, Яков, най-големият син на Сталин, бил пленен от германците. Откривайки неговата самоличност, те предложили да го заменят за един от своите топ генерали. Сталин, който преди това бил казал: “Няма руски военнопленници, има само предатели”, сега отговорил: “Нямам син на име Яков”.
Сталин издал декрет, според който жените на затворниците трябвало да се смятат за предатели. Жената на Яков била арестувана, оставяйки 4-годишната си дъщеря Гулия без родители. Липсата на човешки чувства у Сталин била трагедия за семействата, но пък предимство за битката.
Победата струвала на Сталин живота на 20 милиона руснаци. И въпреки всичко неговата популярност никога не е била по-голяма. Той имал своите виждания и поел кормилото. Индустриализацията, която се извършила за 30 години, докато бил на власт, се равнявала на 150 за западните държави.
Когато войната приключила, той бил почти на 70 години. Изхабен и изтощен, но параноята му била по-силна от всякога Членове на семейството му започнали да изчезват още през 1938 година и за тях терорът никога не свършил. През 1937 г. той изпраща Евгеевна, най-голямата си балдъза, най-напред в затвора, а след това и в лагер, а през 1948 г. - Ана Сергеевна, по-малката си бълдъза. Дори и обичаната от него Светлана, лишена от семейството си, била в опасност. Когато тя го попитала “Защо прати в затвора лелите ми?”, той й отвърнал : “Внимавай да не пратя и теб.“ И най-накрая дошъл ред и на Кира. Тя била затворена в единична килия.

Сега той умира. И сега ние знаем защо умира сам.
В деня, когато погребвали Сталин, милиони руснаци плакали и не само защото така е трябвло. Те скърбели за смъртта на най-големия тиранин от епохата на тираните, човекът, убил много от техните приятели, съседи и дори техните семейства, но те видели как неговата жестоката революция направила страната им велика. Те признали, че Сталин е последният руски цар.

Наполеон Бонапарт е роден на 15 Август 1769 година в Корсика. Известно е че той се е родил толкова бързо, че майка му Летиция Рамолино нямала време дори да легне на легло. Той бил втория син на Карло Бонапарт и  Летиция Рамолино и бил кръстен с необичайното име “Наполеон”, заради рогозката, на която бил роден. Семейство Бонапарт били аристократи от по-нисша класа и не толкова богати. Няколко месеца преди това Корсика бил прехвърлен на Франция от Генуа, така че младия Наполеон се сдобил с нова и могъща родина. Армията го привличала дори и като малък, тъй като тя била една от професиите, за които не била необходима специална подкрепа, която младият Наполеон имал.

След като завършил началното училище за момчета в родния си град през Януари 1779г. той бил изпратен с по-големия си брат Джоузеф в колежа в Аутун, херцогство Бургундия.Неговият баща успял да го запише във военната академия в Бриен, от където през Май Наполеон бил прехвърлен в по-модерната военната академия в Париж, докато брат му останал в Бургундия. Военното кралско училище във Франция било най-доброто в цяла Европа преди Революцията. Той се дипломирал като артилерийски офицер на 28 Октомври 1785 година, с което започнала и неговата кариера.

За съжаление обаче времената не били добри за Франция. Великата революция тъкмо започвала и в страната бил настъпъл смут и бъркотия. Наполеон бил млад и идеалистичен, поради което се върнал в Корсика да брани независимостта на своята малка родина. Скоро обаче той обърнал гръб на родното си място и се отдал на Франция. Това станало след като участвал в неуспешна атака в Сардиния.
През 1793 година Нополеон постигнал първият си истински военен успех. Това се случило в Тулон, който бил окупиран от англичаните, защото гражданите били монархисти и ги посрешнали без съпротива в средата на революцията. Това разбира се не може да бъде позволено. Идеята на Наполеон била да използва артилерията да си възвърне Тулон. Другите военни лидери също одобрили директната атака. С майсторско артилерийско нападение Наполеон превзел едно от най-важните укрепления и по такъв начин притиснал британския флот. Тулон бил превзет, а Наполеон повишен в бригаден генерал.
През зимата на 1794-1795 Наполеон бил нает в защитата на средиземноморския бряг. Тогава през Април 1795 той бил повикан в Париж и през Юни бил назначен в армията на запада. Той отказал този пост, оплаквайки се от проблеми със здравето. Този отказ почти  довел до края на неговата военна кариера, но бил назначен в комитета за национална сигурност.



Женитбата и италианската кампания

За да се докаже отново той искал да бъде изпратен в Турция да сформира султанската артилерия, но съдбата имала други планове. Имало бунт срещу новото управление, който Наполеон трябвало да потуши. Той желаел да се ожени, а вдовицата на генерал Бехарнайс била идеалната партия. Джосефин овдовяла, защото повечето от републиканските привърженици били убити. Нейния съпруг бил екзекутиран, а сабята му била конфискувана. Синът на генерала отишъл при Наполеон да поиска сабята обратно, а той я дал с готовност. Джосефин  дошла при него да му благодари и така започнала тяхната връзка. Представител на аристократическата класа тя видяла в младия генерал възможност да бъде защитена от революционната бъркотия. Сватбата се състояла на 9 Март 1796г. Била малка церемония без църква, но в присъствие на магистрат. Наполеон дори закъснял с 2 часа, което говори много колко истинска била  неговата любов. На 11 Март меденият месец трябвало да приключи, защото той трябвало да замине за Италия, назначен за командир на италианската армия. Безполезно е да се каже, че Джосефин не е била сама, докато го е нямало. Армията, която той трябвало да ръководи не била в добро състояние, както и останалите републикански армии. Нямало достатъчно пари и храна. Тя била снабдена със 150 коня и магарета, който също не били достатъчни за тогава. Ръководителите били крадци и прибирали всичко, което можели и живеели по крайбрежните градове. Генералът, който Наполеон трябвало да смени бил 60 годишна мумия, който нямал ни най-малка представа как стоят нещата извън неговия офис. Новият генерал трябвало да промени доста неща. Той трябвало да формирова войските отново, които имали нужда от повече морал и цел към, която да се стремят. Той взел 7 милиона лири заем, който бил използван за поддържането и подобряването на боеспособността армията. Тези бедни войници, които Наполеон трябвало да води, нямали нищо и биха последвали всеки, който им обещае богатство. А той направил точно това и знаел как да осъществи обещанията си. След като последвали Наполеон в битка тези мъже станали нещо повече, а имено наполеонави войници, гордеещи се с това и служещи му напълно верни. Той се грижел за своите войници, например след въстанието в Милано той им позволил за три часа да разграбят града. Това било сторено без пощада, като войниците останали доволни. По време на война с Австро-унгарската империя, в която Наполеон участвал като командир на трета армия на страната на Франция. Неговата мисия била да превземе долината По, което не била лесна задача, тъй като враговете били навсякъде. Той се интерисувал и спазвал заповедите на управляващите, което го правило просто
брилянтен и успял да осъществи мисията си напълно. Също така и грешките на противника му дали голамо предимство. Наполеон винаги се стремял да има числено превъзходство, което той постигал като разделял вражеските сили на малки части чрез бързи движения. Теренът бил много труден, мостовете и реката изиграли важна роля в тази война. Първо той разбил Пиедмонт на 14 Април 1796 при Милесимо и го изкарал от войната. На 15 Май Наполеон насочил войската си към Милано, след което към владенията на Парма и Модена да възстанови мира. Всяка победа била заплащана с цената на много жертви. За да защити стабилността на всяко свое завоевание, той сформирал две републики, които взаимствали своята конституция от Франция.
Това било велика стъпка, показваща, че Наполеон разбира не само от военни дела, че е повече от войник и че има потенциала да бъде велик човек. На 8 Октомври той обвинил Модена, че прави заговор с Австро-унгария. На другия ден генералът дал своето съгласие на Генуа да стане протекторат на Франция. На 10 Октомври Наполеон подписва мирен договор с Неапол. Където и да отиде той установява мир и ред. Най-важните битки от този военен поход били битката за моста Лоди на река Адда на 10 Май и битките на 16 и 17 Ноември на моста Аркол. Той отново трябвало да окуражава своите войници, тъй като всички били уморени от войната. На 14 Февруари Наполеон победил при Рива и при Таглименто на 16. Той навлязъл дълбоко в територията на врага като се насочил към Виена. Било сключено временно премирие на 18 Април 1797г. в Лебен, а по-късно на 18 Октомври 1797 и мирния договор Кампоформио бил подписан. Мирът бил сключен за период определен от Наполеон, а не от правителството. Той вече бил победител, а известността му нараснала.

Египетската кампания

Нови мисли засягащи изтока вълнували съзнанието на Бонапарт. Френските управници били доволни да се отърват от известния генерал и одобрили неговите планове да установи френско влияние в Египет, с цел да откъсне Индия от Великобритания. На 19 Май 1798г. Наполеон отпътувал от Тулон с армия от 35 000 човека. На 11-12 Юни той завладял Малта, а на 30 вече бил в Александрия с цялата си войска. Градът бил превзет, а той се отправил към Кайро по западния приток на Нил. Първата битка се състояла на 12 Юли в близост до града и пирамидите. С минимални загуби Французите отблъснали врага и Египет паднал под контрола на Наполеон. Той променил правителството, пощата и системата за събиране на данъци, въвел печатната преса, направил министерство на здравеопазването, построил нови болници за бедните в Кайро и открил Египетски институт. Но през този период британците не бездействали. На 2 и 3
Август адмирал Нелсън атакувал и унищожил френската флота в Абокирският залив, оставяйки френската армия без връзка с Франция. Турският султан започнал нова офанзива в Египет, а по същото време Наполеон претърпял загуба при атаката си на Сирия. Върлуващата чума убила много хора от войските му и дисциплината се разваляла. Той имал една ненужна победа в Абокир на 25 Юли 1799г. срещу турците. Наполеон поверил командването на генерал Жан Колбер и се върнал обратно във Франция с няколко офицера. Това било една голяма погрешна стъпка от страна на Бонапарт, която се превърнала в приключение с цената на много човешки животи без никаква изгода.

Консулското звание

На 9 Октомври 1799г. Наполеон акустирал и се отправил директно към Париж. Обстановката там била подходяща за големи промени. След Египет Наполеон започнал да се придвижва на политическата сцена, разчитайки на подкрепата на хората и което е по-важно армията стояла зад него, въпреки неуспеха в Египет. Речтта, която Наполеон държал пред Барас била близка до чувствата на хората. От нея става ясно, че той вече не служи на никого освен на народа си. Той също казал, че без него Франция нямало да съществува, а хората, които управлявали я превърнали в руина и изтъкнал, че има желание да спаси страната си отново. Хората се съгласили, че Франция е готова за диктатор след ужасите на управляващите и прочистванията. Пет от членовете на управлението били наричани “петте маймуни”. Животът на хората не се е променил в равенство между всички. Също се носели слухове за английски заговор. Наполеон бил назначен за главнокомандващ на военните сили на Франция. На 9 Декември 1799г. започнал със своите промени. Отначало всичко вървяло добре, но тогава той срещнал затруднения със съвета на петстотинте и когато влязъл в залата бил наречен “изгнаник”. Луциен Бонапарт, неговия полу-брат, който бил глава на съвета, бил задължен да извика войниците да помогнат. Тогава влязъл генерал Леклер, водач на пехотната гвардия и помогнал на Наполеон. Членовете на съвета започнали да бягат във всички посоки, дори и през прозорците, оставяйки скъпите си якета и връхни дрехи в залата. Така успехът бил постигнат, а републиката фактически свършена.
На 13 Декември новата конституция била приета, в която Наполеон легализирал своите реформи и действия. Франция е сменяла конституцията си много пъти до тогава по време на революцията, а тази била почти като другите, но това имало малко значение. Сега имало три консула, от които Наполеон бил първи и най-важен, другите били просто играчки за проявите. На 19 Февруари 1800г. той се
преместил в Тюлер, където Наполеон било добре дошла изненада за много. Той работил усърдно и се опитвал да узнае всичко за всички. Той систематизирал закона, стабилизирал валутата, поправил закона за данъците, подобрил образователната система, успокоил религиозните въпроси в страната и т.н. фактически може да се каже, че той е създал съвременната администрация. Също така установил примирие с Папата на 15 Август 1800г. Сенатът го обявил за пожизнен консул на 2 Август, когато мирният договор с Великобритания бил обявен.
Преди този мир обаче имало още една война. Наполеон предложил примирие на Австрия и Англия на бъдни вечер 1799г., от което те не били заинтерисовани. Трима френски посредници са убити в гората близо до Радщад. Пролетта на 1800 донесла война в Европа. Френската армия от Рейн под командването на Морьо надвили австрийците и ги отпратили отвъд Дунав. Руснаците също застанали срещу Франция. Страхливият генерал Суворов ударил Французите в Италия два пъти. Наполеон напуснал Париж на 6 Май и се насочил към Алпите. За пет дена от 15 до 20 Май той прекосил клисурата Св.Берханд. на 2 Юни Бонапарт достигнал Италия. Неговият отличен план бил да заблуди врага да постави главните си сили пред него. Той планирал като едно от главните си задължения да прекрати тази война и успял. На 14 Юни 1800г. в Маренго се състояла битка. Някои мислят, че тази битка е моментът, в който била създадена Френската империя. Всъщност Маренго били три различни битки близо до Александрия. В шест сутринта френските войски се появили на полето. Две френски укрепления издържали 4 часа, но са били принудени да ги напуснат. Бонапарт не може да преодолеят австрийците, а положението става все по лошо за него. Спасителят този ден бил Десае, който пристигнал точно навреме и французите взели превес. Австрия била победена, а войските й изпратени в Бормида. Наполеон изпратил на австрийския император писмо, в което му предложил да се предаде. Писмото било написано като между равнопоставени личности, Наполеон не се смятал за консул или генерал. Но мирът не дошъл от първия път. След Маренго имало истински тържествен дух във Франция, но той бил твърде ранен. Преговорите в Лунвил през Ноември 1800г. били в застой. Военните действия се възобновили на 22. при Хоенлинд генерал Морьо донесъл на Франция голяма победа над австрийците на 3 Декември 1800г. австрийският херцог Чарлз загубил 12 000 мъже за две седмици от сраженията и 25 000 заложници от 70 000 армия. Морьо достигнал на 75 километра от Виена и притискал Австрия да приеме мира. Генералът бил  главния наполеонов съперник особено след тази битка. По-късно той участвал в заговор и бил заточен в Америка. Той стоял там от 1804 до 1813. след като се върнал в Европа той участвал в сражението за Дрезден
на 26-27 1813г срещу Наполеон и бил убит. Мирът бързо се разпространил след като и руснаците излязли от войната. Великобритания останала сама подписала горепосочения мир. Франция също била в мир и могъща. Много републики изникнали около нейните граници, всички под ботуша на Наполеон. Например република Цизалпик била създадена в Лион, Франция, а не в Италия. Докато нямало способни италиански представители, царуването било предадено на Наполеон. Австрия изгубила всичките си италиански области, но получила Венеция, която след векове република престанала да бъде такава.
Бонапарт бил пожизнения консул на Франция, но това не било достатъчно. Унаследената монархия била финала. Много опити за убийство срещу Наполеон направило решението му лесно. Добър пример за тези опити бил през Декември 1800г., когато бомба убива 22 и ранява 57 човека и разрушава 42 къщи. Наполеон преминал през мястото малко по-рано. Сред осъдените за този инцидент бил художникът Керачи, който бил приятел от дедството на Наполеон. Друга известна и съдбоносна конспирация срещу Наполеон била водена от генерал Пичегру и Джордж Кодудалин. Това дало основание да заловят младият херцог на Енгиен, който бил консерватор. Френските войници го заловили в друга страна и го закарали във Франция да бъде съден. Никакво доказателство не било намерено, но въпреки това херцогът бил екзекутиран. Това довело протести на омраза и неодобрение от цяла Европа.




Империята

До 1802 г. Наполеон се превърнал в най-известният диктатор, който Франция е имала някога. На 18 Юни 1804г. сенатът обявил, че първият консул е императорът на Франция, с божие благоволение и според републиканския закон. В Нотр Дам на 2 Декември Наполеон получил своята корона. Лично папата присъствал, така че възкачването на новия император да бъде законно сред неговите равни в Европа. Политическата обстановка станала любопитна. Въжможен ли е мир между европейските нации, които са се борили срещу революционна Франция и новата Франция, която била вече монархия базирана на революция? Той направил чудесен дворец за себе си, пищност и слава, величествена перспектива за хората. Били раздадени и благороднически титли като например “гранд адмирал” и др. Нищо от това не можело да предотврати бъдещите войни.

Победи по целия континент

През 1805г. бил създаден тристранен съюз между Англия, Австрия и Русия, в който участвала и Прусия. Те
обединили силите си, заради мирните договори от 1802 и 1803г., където Франция е взела твърде много за себе си. Наполеон поел властта на Щвейцаря, станал президент на Италия, много италиански области били присъединени км Франция като Генуа, Неапол и пристанищата. Германия била напълно пренаредена, някои бивши австрийски области били предадени на Прусия, Баерн и Вуртемберг. Наполеон не чакал и изоставил своите планове за нападение на Англия, така че бил свободен да започне война. Той направил Великата Армия. Войсковите части се състояли от областни войски, поради което трудно се справяли с ръководенето. В този момент той съсредоточил армията си в Болоназа нашествието в Англия, но това не се случило и вйската тръгнала срещу Австрия. В Улм те били разбити от французите. След като маршал Ней пресякъл пътя на оттеглящите се австрийски войски над 50 000 австрийци били пленени на 20 Октомври 1805г. ден след като френската флота била разбита от Хроцио Нелсън при Трафалгар. Френският адмирал Вилньов против желанието му бил изпратен в Средиземно море от Наполеон. Адмиралът загубил при Абукир. Френско-испанската флота изгубила 18 кораба от 33. Малка утеха за Наполеон била новината, че Нелсън е умрял, застрелян с пушка. Той държал британските морски владения, което осигурявало сигурността на Англия. Двете страни се срещнали в Аущерлиц, което е малко село днес. Преди това, на маршал Ней били дадени заповеди да отблъсне австрийците извън Тирол. Той също трябвало да завладее Виена. Бонапарт продължавал напред, докато накрая не се сблъскал с битката, която търсел. Той избрал мястото като завел врага, където искал. Австрийците и руснаците се опитвали да го спрат от завръщането му във Виена. На 29 Ноември Наполеон напуснал Аущерлиц да се срещне с руско-австрийските войски под командването на Александър II и Франс II, които се опитали да обградят французите. Битката при Аущерлиц е може би една от най-добрите на Наполеон. Той бил готов на всичко, което врага опитал и отвръщал на всичко със защита. На сутринта на 2 Декември започнало самото сражение. В 4 часа следобед всичко приключило. Австрийците и руснаците загубили 35 000 мъже, 50 флага и цялата си артилерия., тогава тя била стопена за паметник на победата и откарана в Париж. Френският император загубил 8 000 мъже. На 6 Наполеон се срещнал с Франс II, но не се стигнало до мир, въпреки споразумението от Пресбърг от 26 Декември 1805г., където Австрия загубила Венеция. Така Австрия напуснала четворната коалиция. Наполеон първо трябвало да изведе Прусия извън войната, а тази в Саксония нямала толкова голямо значение за него и на 28 Октомври 1806 той превзел Берлин. В битката за Ейла на 2 Февруари 1807г. Наполеон бил победен от руснаците, а цената била огромна. Тази война продържила 6 месеца и
на 25 Юни Александър и Наполеон се срещнали в Тилист. Победителка била Франция, а Русия все още била неукротима. След тази среща всичко изглеждало добре за Наполеон. Той получил правото да преоформя западна и централна Европа както желае. Най-значиммият резултат бил създаването на херцогство Варшава през 1807г. Също Швеция била победена с руска помощ на следващата година. Така Франция се превърнала в господар на целия континент. Англия все още не била засегната. Тя била по-силна от всякога и сякаш никой не можел да й се противопостави. Но императорът направил грешка.

През 1808 Наполеон изтласкъл бурбоните от Испания и поставил брат си Джозеф на трона. Испанците обаче не го харесвали и мразели Франция, защото крадяла пари от църквата, а и не искали да бъдат контролирани от тях. Войната била неизбежна. Великата Армия сега се изправила пред враг, който бил мотивиран от патриотизма  религията и било невъзможно да бъде притиснат. Гуерилската война била нещо, с което великата армия не могла да се справи. В Байлен на 23 Юли 1808г., 18 000 френски войници трябвало да се предадат. Това било шок за цяла Европа. Испания накрая подчинила 300 000 мъже от великата армия от войната на полуострова. Тази война също била съдбоносна, защото Англия вече можела да започне нейната война по суша. На 1 Август 1808г., 15 000 мъже под командването на Артур Уелъсли, херцогът на Уелингтън слязъл на португалския бряг. Всичко продължило 6 години до 1814 в Тулон. Във Витория Уелингтън спечелил най-голямата си победа в Испания. За сега Наполеон си мислил, че е укротил испанците след превземането на Мадрид на 5 Декември 1808г., но грешал. Австрийците отново били готови за война и  през 1809г. тя започнала. Един млад австрийски студент се опитал да убие Наполеон в Шонбрън с кама, а и имало голямо неспокойствие в германоговорящите области. Между 19 23 Април, за 5 дни, Наполеон покосил и разпръснал Австрийците. Но този път той не победил толкова лесно. Когато се опитвал да прекоси р.Дунав в Асперн и Еслинг на 22 Май бил победен, а войските му изпаднали в ужасно затруднение на остров Лобау. Австрийците били командвани от херцог Чарлз, който бил един от най-упоритите опоненти на Напоеон. Загубите в двете страни били големи. Там Наполеон загубил маршал Лане. Двудневната битка в Ваграм донесло на Бонапарт победа на 5 и 6 Юли. Тази война била близо до укриващият се Наполеон и дори Англия стигнали остров Валхерн в Холандия, но отстъпили. Австрия сключила мир с Франция във Виена на 14 Октомври.
С настъпването на мира Джосефин се развела с Наполеон
през Март 1810г. той сключил брак с херцогиня Мария Луйза, дъщерята на Франс II.
Този брак задържал за известно време мирът между двете нации. Наполеоновият син се родил на 20 Март 1811г. брат му Луйс, крал на Холандия; Джером, крал на Уестфален; Джосеф, крал на Испания и неговият полубрат Луциен вече не били най-близките му, той имал наследник.
Войната с Русия била все още на хоризонта. Наполеон опитвал много пъти да сключи мир, но без успех. Конференцията в Ерфурт между 27 Септември и 14 Ноември 1808 не донесла отговари на много важни въпроси. Така Франция и Великата Армия били въвлечени отново във война с Русия. 700 000 мъже щели да отидат там, от които 300 000 в действителност французи. Нямало връщане назад, тъй като самият Наполеон се насочил натам. Руснаците смятали да се защитават от французите като построят крепостни окопи, където наполеоновите войски ще загинат под огъня на оръдията. Обаче разположението на тези окопи било избрано неточно и Наполеон трябвало да залови руската армия без да отстъпва към капана. Така той се предвижвал, но руснаците осъзнали грешката си точно навреме и успяли да се имъкнат от техния собствен капан. Наполеон разбрал, че ако започне да преследва вражеските войски из цяла Русия ще бъде гибелно за неговата армия. Но ако се върнел обратно в Европа това щяло да означава, че е загубил. Дилемата, пред която бил изправен била дали да преследва руснаците с надеждата за битка, която да спечели и да сключи мир. Войната започнала през 1812г., а Наполеон трябвало да реши този проблем един път за винаги. Неговите войски се отправили към река Днепър и я прекосили на 15 Август. Руснаците напуснали град Смоленск на 17 след кратка съпротива. Когато започнала същинската битка в Бородино на 7 Септември, Наполеон не бил подготвен и руските войници нанесли ужасни поражения на караулите. Победата била за Кутузов, който трябвало да защитава Москва. Наполеон отхвърлил всякакви маневри и заповядал директен фронтален щурм. В края той успял да избута руснаците от техните позиции и нощта паднала. На сутринта руската армия се оттеглила, но битката не била спечелена за Наполеон. Александър дори отказал споразумение с Бонапарт, който завладял Москва, но това с нищо не му помогнало. От тук нямало изход на никаде. Това доказва, че френските войски не били готови за такъв тип военен поход, а и често било невъзможно да се намерят запаси, откакто казаците били отслабили фланговете. Но зимата се оказала най-големия враг от всички. На река Брезина на 25 Ноември 1812г. наполеоновата армия претърпяла тежки поражения главно от времето. Над 350 000 мъже умрели. Императорската охрана намаляла от 30 000 мъже на 1500. Наполеон изоставил своята Велика армия от около 500 000 човека в Русия. Било ясно, че Европа ще се обърне против него. В Париж дори имало
сполучлив военен преврат на 23 Октомври воден от генерал Малет, който бил екзекутран. На 23 Юни 1813 принц Метерних се срещнал с френския император в Дрезден. Той отказвал да сключи примирие откакто победил в Лутцен на 1 Май и в Баутцен на 16 Май 1813г. Наполеон вече имал нова и млада армия, наричана ощи “армията на Мария Луиза”. Той разполагал с нови 300 000 войници, но качеството не било както преди. Вече не сключвал мир, тъй като вярвал, че може да победи. Не било необходимо да се броят враговета, защото би могло да се каже, че Франция била сама срещу цяла Европа, разчитайки само на поляците. Австрия, Русия, Англия, Прусия всички те били в нов съюз. В Лайпциг на 16-18 Октомври се състояла битката на нациите. 150 000 френски войници се сблъскали с руски, австрийски и пруски войски от около 300 000 човека. Първият ден изглеждал добре за Наполеон, но след това той загубил, сякаш късметът му го напуснал. Франция вече имала репутацията на самотната страна.
След кото изгубил Германия Наполеон се борил вв Франция. Френският военен поход на Бонапарт бил неговия най-добър, истинско доказателство за неговия стратегически гений. Но в края той почти не играел важна роля. Наполеон разполагал само със 70 000 мъже, повечето от които новобранци, за които съюзниците мислели, че ще преборят лесно. Те смятали да превземат Париж за една седмица, но всъщност им отнело три месеца. Бързи маневри и светкавични атаки направили тъжен живота на съюзническите армии. На 11 Февруари 1814г. в Монтмирал и на 18 Февруари в Монтрьо били най-големите успехи на Наполеон. По-късно и прусите били жестоко разбити. 31 Март бил денят, в който врагът достигнал Париж. Маршалите на Наполеон го карали да абдикира. Той го сторил на 4 Април 1814г., притиснат от безнадеждната военна обстановка. Опитал се да направи синът си Наполеон II следващия управник но 3 годишното дете не било признато от съюзниците, а на трона бил възкачен Луй XVIII. Той бил изпратен на заточение на остров Елба, където щял да получава 1 милион франка годишно и да управлява острова. В същото време съюзът се разпаднал по време на конгреса във Виена, а французите не били удовлетворени от възвърналите се монархисти. Наполеон имал планове и след десет месеца на 26 Февруари 1815 той напуснал острова и се отправил към Франция със 1050 войника. На 1 Март пристигнал в Антибес, след което пътувал 20 дни до Париж необезспокояван. На 21 Март Наполеон влязъл в Париж подпомогнат от бурбоните. Лудвиг XVIII бил прогонен и с големи мъки трябвало да унищожи всичко, което било свързано с революция. Бонапарт взел знамето на революцията отнова и се узаконил пред французите, въпреки че те не били убедени. Френският народ
не желаел възобновяване на борбата срещу Европа, но Наполеон трябвало да я възобнови ако желаел да остане на трона, въпреки че и той не искал повече война.

Битката при Ватерлоо

Военният поход при Ватерлоо (12-18 Юни) бил кратък и решаващ. По навик първата атака била дело на Наполеон. При Ватерлоо той загубил за последен път. На 16 Юни наполеоновите планове да раздели пруските и английските войски били почти осъществени. В Лигни той разбил прусите, но не успял да вземе превес над тях. Те се прегрупирали и се придвижили към Ватерлоо два дни по-късно. По същото време Ней не успял да превземе кръстопътищата при Куатре Брас, а Уелингтън го държал в залива. В крайна сметка Ней се сблъскал с цялата анклийска войска. Ватерлоо бил на практика най-съществения момент. Наполеон се опитвал цял ден да смаже англичаните, но Уелингтън едва успял да удържи позициите си. Бедата дошла, когато 10 000 кавалеристи без подходяща артилерийска подкрепа и пехота атакували британските редици и се провалили. Следобеда Маршал Ней успял най-накрая да направи добра атака, но прусите разкрили присъствието си по десния фланг, а нямало други резерви, които да подпомогнат Ней. Прусите били отблъснати с помощта на караула, който по-късно се насочва към много отслабналите английски редици, но това била много груба грешка. Те били разположени на лошо място, където английските пушки и мускети нанесли огромни поражения, може би убивайки почти половината от тях. Наполеон се намирал в своя край като понесал последното си поражение на 18 Юни. С остатъка от армията си той поел към Париж, където на 22 Юни абдикира за втори пореден път.
Наполеон се опитал да избяга в Америка, но на 3 Юли 1815г. бил заловен на пристанище след като то било блокирано от английски военни кораби. Той решил да се предаде на британците и помолил за сигурно убежище. Съдбата му била заточение на остров Св. Елена като  служител на британският гобернатор сър Хъдсън Лов. Той тръгнал на 8 Август. Животът му там не бил особено приятен, тъй като му липсвал синът му, който се намирал във Виена. Храната не била добра, а климатът нездравословен. Така на 5 Май 1821г. Наполеон Бонапарт пчинал на 52 годишна възраст след дълго боледуване от рак. Неговите останки сега се намират в църквата “Les Invalides” заедно с някои от неговите маршали. Близо до църквата на подобаващо място е разположен военният музей, в който са представени много от знамената от времето на неговото управление.

Адолф Хитлер е един от най-големите гении на нашето време. Въпросът е луд ли е Хитлер или не. Може ли един нормален човек да пропагандира избиването на един цял народ до крак, заради някакви нелепи обвинения и то срещу определени среди? Може ли един нормален човек да хвърли във война цяла една нация, заради нуждата й от "жизнено пространство"? Може ли обаче една нормално мислеща нация да избере и следва един луд диктатор?

Всъщност, ролята на побъркания политик, който може да бъде манипулиран и използван, е много удобна за Хитлер преди и по време на управлението му, както във външен, така и във вътрешен план. Навън го смятат за луд и не му обръщат внимание, вътре го смятат за луд и управляем и, най-важното, за по-малкото зло от комунистите. На практика, Хитлер разиграва един Хамлетов  / или ако искате Клавдиев /  сценарий, в който той - лудият - все оцелява и побеждава благодарение на преструвката си....

Ето и цялата статия :
Адолф Хитлер е роден през 1889 год. в Браунау /тогавашна Австроунгария/. Баща му е незаконно дете, родено от 42-годишна госпожица. И до сега се спори дали, всъщност, най-големият враг на евреите не е бил сам частично евреин. В еврейското гробище в Букурещ , например, има гроб на някой си Адолф Хитлер, роден 1832 г. и починал 1892 г. Все пак е известно, че бащата на Хитлер е взел тази фамилия доста след раждането си, така че не можем да свържем със сигурност единия с другия Хитлер. През 1907 год. на два пъти се опитва да влезе във Виенската художествена академия, но и двата пъти е скъсан на изпита, за което той обвинява преподавателите, както и за това, че не е успял да достигне до гимназия. През Първата световна война се записва като доброволец в немската армия и е произведен в чин ефрейтор. След войната е "осведомител" за настроенията в левите и десните клубове.Adolf Hitler През септември 1919 год. попада на сбирка на новата и незначителна тогава работническа партия, провеждана в бирария. Бързо става ръководител на малката групичка и прекръщава партията на НСГРП (Националсоциалистическа германска работническа партия). Реална политическа дейност започва на 24 февруари 1920 год когато прочита програмата на партията, съставена от 25 точки. През 1932 год. получава канцлерското място след като вече два пъти партията му е спечелила убедително изборите. Следващите години до 1939 год. подготвя Германия за "извоюване на жизнено пространство за арийската раса", нещо известно повече като Втора световна война. През 1945 год. се самоубива с любовницата си Ева Браун в личния си бункер. Това накратко е биографията на един от най-големите зли гении на нашето време. Въпросът е луд ли е Хитлер или не. Може ли един нормален човек да пропагандира избиването на един цял народ до крак, заради някакви нелепи обвинения и то срещу определени среди? Може ли един нормален човек да хвърли във война цяла една нация, заради нуждата й от "жизнено пространство"? Може ли обаче една нормално мислеща нация да избере и следва един луд диктатор?

Адолф Хитлер не е луд или поне не в медицинския смисъл на думата "луд". Той е болен от лудостта на всеки човек, вярващ че е изпратен на земята със свещена мисия. Хитлер не е по-ненормален от Константин Велики или Карл Велики, или Жана Д`Арк, или Наполеон, или Айнщайн. Всички те са вярвали в своята божествена мисия и нито за миг не са поставяли под съмнение методите си. Хитлер е вярвал, че мисията му е била да спаси германския народ  от оковите на евреи, цигани, славяни, французи, въобще на всяка не арийска нация. Може би голяма част от програмата му е била демагогия с цел завземане на властта, но частта за величието на Германия и свещеността на арийската раса е била една негова вяра, която обаче, трудно е можела да си проправи път, ако не е била облечена в обещания за икономически и социални промени. За Хитлер властта не е била нищо повече от една стъпка към заветната цел. Цел, която му е била обещана от някаква висша сила, или поне той си е мислил така. Страниците "Моята борба" не са изпълнени с икономически и социални теории, нито посочват класов враг. В една книга Хитлер е събрал веруюто на расистката идея и, което е по-важно, посочва начин за постигането на "чистата раса", като се смята, че тази фраза е негов патент.
Защо Хитлер не е луд  (медицински). Ако беше така, той никога нямаше да се впусне във Втората световна война.
Като всеки луд би бил безкрайно педантичен и би изпипал всяка буква от плана си за действие. Нещо, което Хитлер не е направил. Той е имал план за кратка война, но не и за продължителен конфликт. Както и по време на Първата световна война се е разчитало на изненадващото първо нападение и бързата разгромна победа. Нека припомним само "руската акция", принудила немската армия да затъва в северната зима все така в летните си униформи. Един луд с присъщата на лудостта наблюдателност би се съобразил до най-малката подробност с наполеоновите войни за да се поучи от тях. Всъщност, ако беше луд Хитлер щеше да е сериен убиец във еврейския квартал или в циганското село, а не завоевател на света.


Adolf Hitler    В расистката идея няма нищо налудничаво, напротив, тя е напълно естествена за народ, смачкан от мирните договори на отминалата война и все пак не видял загуба на бойното поле.

Германският войник е на чужда територия, следователно, е окупатор когато се обявява края на Първата световна война, наричана тогава "голямата война". Договореностите на мирните конференции нямат нищо общо с обещанията преди капитулацията. Забележителна роля за това има Франция. Така че няма нищо налудничаво в пасажа от "Моята борба": “Франция има нужда от балканизация на Германия ... Неумолимият смъртен враг на германския народ е и остава Франция.” Също така е вярно, че евреите винаги са били във финансовия елит и рядко са живели бедно, което, разбира се, винаги е било трън в очите на бедните германски  (или станалото модерно по-късно определение - арийци)  работници, особено като се има предвид елементарният им начин на мислене.


Идеята за "жизненото пространство" също не е дошла от небитието. След войната Германия е жестоко орязана. В интерес на истината, германците наистина са били като натикани в една доста малка територия за числеността на нацията си. Имало е големи германски етнически малцинства във всички съседни на страната държави. Нещо повече, взети са земи като Елзас и Лотарингия, смятани за германците  за свещена германска земя, наследство от Карл Велики (въпреки че може да се спори Франция или Германия е наследница на държавата на франките. Карл Велики предвожда франките, но пък създава Свещената римска империя на Германския народ). Все исторически факти, които напълно обосновават Хитлеровите възгледи.
Един луд никога няма да предугади исканията и действията на тълпата, да намери най-добрите думи за да я спечели на своя страна. Тук е добре да се даде примера със Сталин, който несъмнено е бил луд, но пък несъмнено не той, а Ленин и Тротски са спечелили тълпата, направили революцията и победили в гражданската война. Сталин просто е заел вече бетонираната във властта партия. Хитлер, обаче, трябва да започне от партийка, наричана още "клуб на пиячите" и да я превърне в най-силната и единствена партия в Германия само за десетина години. Педантичността на Хитлер не е в малките детайли, както при лудия убиец например, а в широко мащабния план, в който може и нещо да скърца, но общо взето работи. Освен това той възпитава у последователите си по-различен култ, отколкото останалите известни на историята диктатори. "Фюрерът" се обявява за спасител, но не си придава божествена свещеност, както например Сталин. Култа в Германия всъщност не е към личността, а към нацията.


Ако омразата е психическо отклонение, то Хитлер е може би най-побърканият човек, живял някога на земята. Той мрази всички - евреи, цигани, славяни, французи, англичани, комунисти, либерали, социалисти... Всички те пречат на неговата "Велика Германия" и по един или друг начин я ограничават. Отново ще цитираме "Моята борба": “Комунизмът отваря път  на смъртта, на смъртта на народа, на гибелта.” Колкото и прав да е, не можем да не отбележим омразата, дори отвращението.

Друг цитат, този път от реч: “Добрият евреин е мъртвият евреин.”. Стигнахме и до речите му. Той не ги произнася, той ги изкрещява  в микрофона така, че дрезгавият му глас да се запечати в съзнанието на слушателя. Ораторът Хитлер сякаш се кара на присъстващите, непрекъснато ръкомаха, а жестовете му са насечени. Това поведение наистина може да се определи като ненормално, но такъв образ си е изградил диктаторът не само в представата на хората, но и в собственото си въображение - на спасител - а германецът никога не е познавал благия кротък месия. Хитлер е силната личност, която германците чакат, и тя не може да бъде друга, освен пламенна и решителна.
Всъщност, ролята на побъркания политик, който може да бъде манипулиран и използван, е много удобна за Хитлер преди и по време на управлението му, както във външен, така и във вътрешен план. Навън го смятат за луд и не му обръщат внимание, вътре го смятат за луд и управляем и, най-важното, за по-малкото зло от комунистите. На практика, Хитлер разиграва един Хамлетов  / или ако искате Клавдиев /  сценарий, в който той - лудият - все оцелява и побеждава благодарение на преструвката си. Народът тръгва след него, защото партията му предлага организация, нещо което в демокрацията като система не се застъпва. Изтерзаният германец с представата си за здравата дисциплина обвинява за бедите Ваймарската република и самата система на демокрацията, заради нейната неорганизираност и неспособност да се справи с кризата.. Демокрацията сама по себе си изключва присъствието на любимия на германците свръхчовек, заради конституцията и куп разделени власти и институции, с които управляващият трябва да се съобразява. Ала Хитлер знае, че няма нищо по-лесно от това да сринеш демокрацията с демократични средства. Ако революцията изяде децата си, то демокрацията в един начален неукрепнал стадий може да изяде себе си.

И така, Хитлер има сносна програма, исторически обоснована идеология и един бирен клуб. Как се прави от бирен клуб държава? Трудно. Но как се прави от държава бирен клуб? Този въпрос си задава бъдещият фюрер и си отговаря - лесно, с криза. А кризата не закъснява, от 28 г. до 32 г. се вихри световната икономическа криза, започнала в Америка и бързо обхванала целия свят. Ваймарската република разчита много на финансовата помощ на САЩ и съответно икономиката й е силно обвързана с отвъдокеанската. Хитлер успява да създаде 6 милиона работни места само за няколко години, не суспендира конституцията, едностранно отменя Парижкия и Сен-Жерменския мирен договор, а това освобождава пътя на развитие на военната промишленост. След всичко това народната маса не го вижда като луд, а като спасител.