Роден е на 15.февруари 1564г. в Пиза. Бащата на Галилей –  Винченцо Галилей бил музикант, известен с трактатите си по история и теория на музиката.
Младият Галилей расте в културна семейна среда. Техният дом е посещаван от учени, композитори, художници, които не били чужди на новите прогресивни влияния. Той получава много добро музикално образование. Когато бил на 10 години, семейството му се преселва в родния град на бащата – Флоренция, а по- късно Галилей е изпратен в училище към бенедитски манастир. Там в продължение на години изучава обичаините средновековни дисциплини, пропити със схоластика. Винченцо Галилеи иэбира за своя син почитната и доходна професия на лекар.

През 1581г. седемнадесет годишният Галилео е записан за студент в Пизанския университет във факултета по медицина и философия. Но състоянието на тогавашната медицинска наука го изпълва с неудовлетворение и го отблъсква от лекарската кариера. По това време той посещава случайно една лекция на математика Остилио Ричи, приятел на семейството му и остава изумен от логиката и красотата на Евклидовата геометрия. Заема се веднага да изучава трудовете на Евклид и Архимед. Пребиваването му в университета става все по-непоносимо. След като е прекарал 4 години в него, Галилей го напуска малко преди да завърши и се връща във Флоренция. Там продължава заниманията си под ръководството на Ричи, който оценил изключителните способности на младия Галилео. Освен с чисто математически въпроси той се запознава с проблемите и постиженията на техниката. Изучава древните философи и съвременните автори и за кратко време придобива ерудиция на сериозен учен. Още по време на следването в Пиза със своята наблюдателност и остър ум той открива закона за движението на махалото (периодът на люлеене зависи само от дължината, а не от амплитудата или теглото на махалото). По-късно предлага направата на уред с махало за отмерване на равни интервали от време. В 1586год. Галилей завършва първите си самостоятелни изследвания относно хидростатичното равновесие и конструира нов тип хидростатични везни. Следващата година написва чисто геометричния труд „Теореми относно центровете на тежестта на твърдите тела“. Първите трактати на Галилей не са публикувани, но бързо се разпространяват и му донасят известност. През 1588г. по поръчка на Флорентинската академия той прочита две лекции за формата, положението и големината на Дантевия ад. Те са изпълнени с теореми от механиката и многобройни геометрични доказателства, използуват се като предлог за разработване на географията и представите за света изобщо. През 1589г. великият херцог на Тоскана назначава Галилей за професор в катедрата по математика в Пизанския университет за срок от 3 години.

В Пиза младият учен отново се сблъсква със схоластичната средновековна наука. Галилей трябва да преподава геоцентречната система на Птоломей, която заедно с пригодената за нуждите на църквата философия на Аристотел е единствено призната. Той не се сближава с колегите си, води спорове с тях и пръв се усъмнява в много от твърденията на Аристотеловата физика. Според нея движението на телата на Земята се разделят на „естествено“, когато те се стремят към „естествените си места“ /например движението „надолу“ за тежките тела и движението „нагоре“ за огъня/ и „насилствено“, когато е предизвикано от тласък. При това движението спира, когато изчезне причината за него. За „съвършените небесни тела“ естественно е вечното и равномерно движение по идеални окръжности около центъра на Земята /и центъра на света/. За да опровергае твърденията на Аристотел, че телата падат със скорости, пропорционални на теглата им, Галилей прави прочутите си опити с падащи тела по наклонената кула в Пиза. Това е всъщност първият научен експеримент във физиката и с него Галилей въвежда нов метод за придобиване на знания – опитът и наблюдението. Резултат на тези изследвания е трактатът „За падането на телата“, в който се излага основният извод за независимостта на скоростта от теглото на падащото тяло. Той е написан в нов за научната литература стил – във форма на диалог.
Липсата на научна среда и ниското заплащане принуждават Галилей да напусне университета в Пиза преди изтичането на тригодишния срок. По това време, след смъртта на баща си, той трябва да поеме издръжката на семейството. Галилей е поканен да заеме катедрата по математика в Падуанския университет. Университетът в Падуа бил един от най-старите в Европа и се славел с дух на свободомислие и независимост от духовенството. Тук Галилей работи усилено и за кратко време си спечелва име на отличен лектор и на много добър инженер. През 1593г. са завършени първите му две работи по фортификация, а също и „Механика“, в която излага възгледите си за теория на простите машини и формулира мисълта: „Това, което печелим в сила, губим в скорост“. Занимавайки се усилено с фортификация Галилей изобретява пропорционалния пергел, с който се извършват лесно различни геометрични операции – увеличаване на чертежи и др. . Запазени са и негови патенти на хидравлични съоръжения.
Лекциите на Галилей в университета следват официалните възгледи, той преподава геометрия, Птоломеевата геоцентрична система и физиката на Аристотел. В същото време у дома, в обкръжението на приятелите и учениците си беседва по различни проблеми и излага собствените си нови възгледи. Този двойствен живот Галилей е принуден да води дълго време, докато не добият ясна форма и убедителност представите му за движението в хомогенно пространство. Предполага се, че още в Пиза Галилей се е запознал с учението на Коперник. В Падуа той вече е убеден привърженик на хелиоцентричната система и си поставя като основна цел събирането на доказателства в нейна полза. В едно свое писмо до Кеплер от 1597г. той пише:“Преди много години аз се обърнах към идеите на Коперник и чрез неговата теория успях напълно да обясня редица явления, които не можеха да бъдат обяснени като цяло от противоположните теории. Стигнах до много аргументи, които опровергават противоположните представи, но досега не се решавам ди ги публикувам…..“ Тази предпазливост е основателна – само след няколко години инквизицията изпраща на кладата философа Джордано Бруно, който е доразвил и разпространявал идеите на Коперник.
В края на 1608г. до Галилей достига вестта че в Холандия е открит оптически уред, който позволява далечните предмети да се виждат наблизо и ясно. Галилей се заема със същата задача и след упорит труд, обработвайки стотици оптични стъкла, построява първият си телескоп с увеличение три пъти. Това е система от плоско – изпъкнала леща (окуляр), днес наричана „Галилеева тръба“. Третият си телескоп с увеличение 32 пъти той насочва към небето. Само след няколко месеца наблюдения той публикува изумителните си открития в книжката „Звезден пратеник“: Луната не е съвършенно сферична и гладка, нейната повърхност е покрита с възвишения и долини подобно на земята. Млечният път представлява струпване на многобройни звезди. Планетата Юпитер притежава 4 спътника, които обикалят около нея подобно на Луната около Земята. Въпреки, че е получила разрешение за печат, тази книга всъщност съдържа сериозни удари срещу християнските догми – унищожена е принципната разлика между „несъвършенните“ земни тела и „идеалните вечни и неизменни“ небесни тела. Използувано е движението на Юпитеровите спътници като аргумент в полза на Коперниковата система. Първите смели астрономически постижения на Галилей все още не предизвикват вниманието на инквизицията, напротив, те му спечелват огромна популярност и влияние на знаменит учен в цяла Италия, включително сред духовенството.
През 1610г. Галилей е назначен за „пръв математик и философ“ при двора на владетеля на Тоскана и негов бивш ученик Козимо II Медичи. Той напуска Падуанския университет след 18 – годишен престой в него и се преселва във Флоренция, където е освободен от всякаква преподавателска дейност и може да се занимава само с научните си изследвания. Към аргументите в полза на Коперниковата система скоро се добавят откриването на фазите на Венера, наблюдението на пръстена на Сатурн и слънчевите петна. Галилей се надява, че логическата безупречност и опитната обоснованост на новата наука ще накара църквата да я признае. През 1612г. излиза важния му труд „Разсъждение за плаващите тела“. В него той дава нови доказателства за закона на Архимед и се обявява против много страни на схоластичната философия, като отстоява правото на разума да не се подчинява на авторитетите. През 1613г. пише на италиански език с голямо литературно майсторство трактат за слънчевите петна. По това време, той открива и околоосното въртене на Слънцето.
Тъй като срещу Галилей и учениците му вече са се появили първите нападки, той чувствува необходимост да се изкаже и пише прочутото си „Писмо до Кастели“. В него се обявява за независимост на науката от теологията и невмешателството на Светото писание в търсенията на учените:“…..в математическите спорове, струва ми се, на библията принадлежи последното място.“ Но оживлението на мненията относно хелиоцентричната система през последните години безпокои сериозно богословите и през март 1616г. с декрет на светата конгрегация учението на Коперник е забранено.
За цялата активна среда от привърженици на Коперник настъпват дълги години на мълчание. Но това е само привидно – докато през 1610-1616г. основно оръжие против геоцентричната система са били астрономическите открития, сега Галилей подготвя удар по самите основи на стария ненаучен мироглед, засяга най-дълбоките гносеологични и физични корени на картината на света. Борбата е подновена с появата в 1624г. на две произведения:“ Пробни везни“ и “ Писмо до Игноли“. Първото от тях провъзгласява идеята за суверенното, независимото от авторитета количествено изследване на природата. Правят се разсъждения за безкрайността на Вселената. Качествените свойства на телата се признават за вторични и се свеждат до механични характеристики – големина, брой, форма и движение. Това е основата на целия механичен мироглед на следващите два века. Във второто произведение Галилей излага принципа на относителността. Обсъждайки традиционния аргумент срещу движението на Земята, а именно: ако Земята се въртеше, камъкът хвърлен от кулата щеше да изостава от движението на повърхността на Земята и щеше да изглежда, че се отнася на запад и т.н., Галилей заявява, че и при покой, и при движение на Земята всички процеси върху нейната повърхност са непроменени и еднакви във всички посоки:“ Аз Ви казвам, че когато Земята, водата и въздухът, който я обгражда, съгласувано изпълняват едно и също, т.е. или се движат заедно, или заедно са в покой, то същите явления трябва да си представяме еднакви съвсем точно както в единия, така и в другия случай…..“ По-нататък той прави мислен експеримент, като описва различни механични явления в каютата на кораб, който отначало е в покой а след това се движи равномерно: “ Когато добре забележите всички тези явления, приведете кораба в двежение и при това с произволна скорост /стига само движението му да е равномерно, а не да се клати насам-натам/, тогава няма да видите никаква разлика във всичко, което беше описано, и нито по някое от тези явления, нито пък по нещо, което става със самия Вас, няма да можете да разберете дали корабът се движи или стои неподвижно….“ по този начин идеята за абсолютно движение и абсолютен покой е отхвърлена, може да се говори само за относителни движения на телата едно спрямо друго в изотропно и хомогенно пространство. Въпреки, че принципът за относителност на Галилей не е формулиран съвсем точно, той е решаваща стъпка в изграждането на основите на класическата механика.
През следващите години Галилей е погълнат от работа над основното произведение, отразило в себе си резултатите на 30-годишните му изследвания и размисли, натрупания опит в приложната механика и астрономията и цялостните му философски възгледиза света. През 1630г. обемистият ръкопис със заглавие „Диалог за двете най-главни системи на света – Птоломеевата и Коперниковата“ е завършен. От „Диалог“ се получават сведения за почти всички открития на Галилей.
Галилей полага големи усилия , за да може произведението му да бъде отпечатано. Той прави редица компромиси, пише в обръщение към читателите, че не се придържа към Коперниковото учение и го излага като една хипотетична възможност, която не е вярна и трябва да бъде отхвърлена. В продължение на две години събира разрешения от висшите духовни власти и цензурите на инквизицията и в началото на 1632г. книгата излиза от печат. Но много скоро срещу нея се надига силна реакция от богословите и аристотелианците. Убеждават папата, че в лицето на Симпличио е изобразен самият той. Назначена е специална комисия от теолози, която обявява съчинението за еретическо и болният 70-годишен Галилей е призован на съд в Рим. Възбуденият от инквизицията процес срещу него трае година и половина и завършва с присъда, според която „Диалог“ е забранен, а Галилей трябва публично да се отрече от заблужденията си, да живее под надзора на светата инквизиция и в бъдеще по никакъв начин да не излага разсъждения за движението на Земята и неподвижността на Слънцето. На 22.06.1633г. пред всички кардинали и членове на инквизицията Галилей прочита текста на отричането. Това събитие привидно говори за пълното сломяване на неговата съпротива, но всъщност е поредният голям компромис, който се налага да направи, за да продължи научното си дело. Легендарната фраза, която потомството му приписва: „Eppur si muove“ /И все пак тя се движи/ се оправдава от живота и творчеството му след процеса. Галилей е под домашен арест във вилата си Арчетри и въпреки почти загубеното си зрение, работи усилено над нов голям труд. Ръкописът се изнасятайно извън Италия от негови почитатели и през 1638г. е отпечатан в Холандия под заглавието „Беседи и математически доказателства относно две нови науки, отнасящи се към механиката и локалното движение“. „Беседи“ са върхът в творчеството на Галилей.
Когато „Беседи“ излизат от печат Галилей е вече напълно сляп. Но и в последните години на живота си той работи. През 1636г. предлага метод за точното определяне на географската дължина с помощта на спътниците на Юпитер. Неговата мечта е да се организират многобройни астрономически наблюдения от различни точки на земната повърхност. С тази цел води преговори с холандската комисия за възприемане на неговия метод, но получава отказ, а църквата забранява по-нататъшните му контакти. В последните си писма до свои последователи продължава да изказва важни астрономически съображения.
Галилео Галилей умира на 08.01.1642г. обкръжен от учениците си Вивиани и Торичели, сина си и представител н инквизицията. Едва след 95г. е разрешено прахът му да бъде пренесен във Флоренция, до други двама велики синове на Италия – Мекеланджело и Данте. Гениалното му научно дело, преминало през строгите критерии на вревето му отреждат безсмъртие сред имената на най-ярките творци на физиката и астрономията

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/245effadf41c6129f4fe7accc564ef86_L.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/245effadf41c6129f4fe7accc564ef86_L-150x150.jpgadminЛичностиГалилей,ГалилеоРоден е на 15.февруари 1564г. в Пиза. Бащата на Галилей -  Винченцо Галилей бил музикант, известен с трактатите си по история и теория на музиката. Младият Галилей расте в културна семейна среда. Техният дом е посещаван от учени, композитори, художници, които не били чужди на новите прогресивни влияния. Той получава...Историята такава, каквато (не) я познаваме!