Кракра – мит и действителност

Ако някога пътуваш в посока София – Кюстендил, на излизане от Перник погледни вдясно от пътя. От другата страна на река Струма, на невисок хълм ще видиш останките на средновековната крепост Перник. Не обръщай внимание на  бутафорните допълнения, които с право се приемат като подигравка с  повдига на войводата Кракра Пернишки, останал непобеден в битката за Първото българско царство. Явно не сме все още осъзнали гордостта да бъдеш „българин“, щом не можем поне да почетем както трябва паметта на великите ни предци.

За тези , които пазят в сърцата си спомена за героичните и славни дни, ще се опитаме да припомним част от историята.

За произхода на Кракра се знае малко. Съществуват  предположения, че местните владетели в Първото българско царство са назначавани от централната власт, което вероятно се отнася и за владетеля на Пернишката крепост. Този факт е познат още от времето на кан Омуртаг, когато България има добре организирана териториална структура. Относно името – безспорно е, че то е древнобългарско, подобно на други- напр. Елемаг и вероятно в основата си съдържа тотемно понятие, каквото предполжение прави в книгата си за Кракра Пернишки проф. Димитър Овчаров. Безспорно е обаче, че Кракра е бил военачалник от най-висок ранг, а Перник- важен военноадминистративен център. Доказателство за това е намереия сребърен печат от царската канцелария, с който е скрепено важно писмо, изпратено  от централната власт. Предположението се базира и на факта, че в християнска България, Кракра е успял да запази своето предхристиянско име.

Краят на ІХ и началото на Х век е време на изпитания за българската държава. През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на Киевския княз Светослав I, подстрекаван от византийският император Никифор II Фока. През 969 г. столицата Велики Преслав е обсадена и превзета. Скоро след това цар Петър не издържа на напрежението и умира. Годините след неговата смърт са колкото славни, толкова и трагични. Североизточна България и Тракия са превзети от византийците, но западните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Братята повеждат дълга война срещу Византия за защита на българската държава.  Известна е  битката при Траянови врата, където българите на Самуил, притекъл се на помощ на своя брат, унищожават почти цялата византийска армия. Самият император оцелява по чудо. Въпреки че не е уточнена, според повечето извори датата на грандиозната победа е 17 август 986 г. След смъртта на втория син на цар Петър – Роман, Самуил приема титлата „ цар на България“, като управлява от 997 до 1014г

След възкачването си на престола Самуил води успешни войни със Сърбия. При една от тях е пленен сръбският княз Иван Владимир, който по-късно става васал на българския цар и се жени за сестра му Теодора Косара. В църквата в с.Старо село, община Радомир, има изрисуван образ на сръбския княз.

В началото на Х век Василий ІІ отново започва войните срещу България. Следващите 18 години са години на епични битки за защитата на българската държава. Две от тях са и обсадите на Пернишката крепост – през 1004 и 1016г., при които талантливият военачалник Кракра Пернишки удържа блестящи победи над византийската армия, начело с император Василий ІІ. През Х и ХІ век  рядко император лично предвожда своята армия не срещу друг император или цар, а срещу управител на област. Това е ясен факт както за важността на Перник като стратегически център, така и за военните умения на Кракра.

Византийските хронисти Георги Кедрин и Йоан Скилица описват няколко факта, свързани с битките на Кракра за защита на Първото българско царство: Първата обсада на Перник 1004-5г. ;  Втората обсада на Перник 1016г. ;  Опит за военен съюз с печенегите 1017г. ; Предаването на Кракра 1018г.

Темата за средновековната крепост на Перник или както е по-популярна – крепостта   „Кракра“е по-добре разработена  в сравнение с темата за живота и победите на Кракра. Първите данни за заселване на крепостта са от праисторическата епоха през ІV-ІІ хилядолетие преди Христа. През ІІ век пр.н.е. траките основават селище, по-късно превърнато в малка, но добре защитена крепост. През римо-византийския период ІІ-VІ век се построява внушителна крепостна стена,  както и разнообразни граждански и религиозни сгради. Това превръща селището – крепост, на което не знаем точното име през този период, във важен военен икономически и културен център.

Предполага се, че Пернишката крепост е включена в пределите на Първата българска държава още по времето на кан Крум, но със сигурност при управлението на кан Омуртаг тя е част от държавната територия. При  управлението на цар Петър тя е от водещите военноадминистративни центрове на България.

Източници: Димитър ОВЧАРОВ“Кракра Пернишки  в битка за България“ ;  Уикипедия

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2014/11/krakra_pametnik-1024x870.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2014/11/krakra_pametnik-150x150.jpgadminИстория на БългарияКракра – мит и действителност Ако някога пътуваш в посока София – Кюстендил, на излизане от Перник погледни вдясно от пътя. От другата страна на река Струма, на невисок хълм ще видиш останките на средновековната крепост Перник. Не обръщай внимание на  бутафорните допълнения, които с право се приемат като подигравка...Историята такава, каквато (не) я познаваме!