Йордан Въчев – изследовател

В VIII в. пр. н. е. римската година е от 304 дни, а месеците са 10 – четири по 31 ден, шест по 30 дни.

В VII в. пр. н. е годината се отчита в 355 дни, а месеците са 12 – четири по 31 дни, седем по 29 дни и един от 28 дни. За уравнение на календар и време жреците започнали да прибавят на всяка втора година по един нов месец от 22 дни, а на всяка четвърта година – и друг месец от 23 дни.

В този пакет от 4 години – две по 355 дни, една по 377 дни и една от 378 дни, средната продължителност на годината ставала 366,5 дни.
Поради това „жреците заповядали на глашатаи да викат по улиците за всеобщо сведение, когато започва всеки нов месец и всяка нова година“. Това невежество е проличало ярко след „вмъкването“ на БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР В РИМСКИЯ ЖИВОТ около 17 г. пр. н. е. и е дало основание на Овидий (43 г. пр. н. е. – 17 г. пр. н. е. ) да се провикне към Ромул : „Ти, Ромуле разбираш от меч, но не разбираш от звезди !“ Овидий живее във време, когато Юлий и Цезар вече е наложил своя календар на 1 януари 46 г. пр. н. е. Иронизирайки Ромул, той иронизира и следюлианското римско общество, защото жреците забравили, че на всеки четири години се вставя високосен ден и правели това на всеки три години (грешката била изправена от Октавиан Август в 8 г.).
И ето – двайсет и няколко години след реформата на Юлий Цезар, още скоро след появата на БЪЛГАРИТЕ – ПАНОНЦИ по левия бряг на средния и долния Дунав и след нахлуването им южно от Дунава, във времето на Октавиан Август и на Овидий, появява се РИМСКИ КОНСУЛ С ПРОЗВИЩЕ ПО БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР. Това е Гай Юний Силан, а годината, в която поема консулската власт е 17 г. пр. н. е. Тази година е по нашия календар Змей и в Силан виждаме вариант на древнобългарско и чувашко селен, селевкий, сил, слав, сеслав – змей. В списъците на римските консули, известни от 509 г. пр. н. е. и съдържащи над хиляда имена, думата Силан се среща за първи път. Съчетанието със 17 в. пр. н. е. = Змей, прави календарното ни решение безспорно.
В 1 г. пр. н. е. консул става Цецина Север. И Север се среща за първи път в консулските списъци. Годината е по нашия календар Савер, Севар, Север – Коч. В края на 7 г. когато започва година Змей консули стават Метел Силан и Нерва Силан.
В 116 г. консул става Луций Фунданий Ламия Елиан. Думата ламия (гръцка, у нас ламя, змей) се среща за първи път в консулските списъци. 116 г. е по календара Змей. Не може да се обясни защо консулът е превел прозвището си на гръцки. В 120 г. консул става Луций Катилий Север. Годината е Север – Коч. Синът или един от синовете на Луций Север Става най-изтъкнатият владетел – философ на европейската древност. Той се ражда на 24 април 120 г. и името му е Марк Аний Катилий Север (вече знаем, че по българската календарна традиция частните лица носят календарно прозвище според годината на раждане ).
164 г. , която по календар е Вер Змей. Съвладетел Марк Аврелий е Вер Август ( цезар и август понеже приобщаването му за младши владетел е едновременно с обявата му за напълно равноправен спрямо старшия си съвладетел ).
Септимий Север, по произход от Панония и с войска от панонци, изтъква свий възшествен герб – овен с това допълнително сочи възшествената си 192 г.
Жестокостите които проявил Септимий Север в своето управление, и общото му пренебрежение спрямо традиционните римски порядки станали причина в латинския език думата север (северус) да придобие смисъл на строг, суров, страшен.
В 236 г. един панонски овчар, преминал в армията всички степени става император под името Гай Юний Вер Максимин Август – годината е Вер, Змей. Отрекъл властта на сената, непосетил никога Рим, управлявал от Панония.
За времето от нахлуването на панонците до 305 г. има девет случая в които годините на възшествие на консули се разминават с календарните им прозвища, както у Флавий Север. Например години 10, 19, 28, 46, 53, не са Силан, а имаме съответно консулите Гай Юний Силан, Марк Юний Силан, Дидий Юний Силан Торкват. Съобразявайки повторението Гай Юний Силан у първия консул, Гай у трима от консулите Юний у всички тяж можем със сигурност да допуснем че те са родственици на още първия Гай Юний Силан, който става консул 17 г. пр. н. е., кочто е Силан, Змей – неговото прозвище те са приели за свое родово име.
В границите на римската империя изпъкват с българските си календарни прозвища и споменаваният вече Аларих = Алаша – рик, цар Алаша, възшествувал над вестготите в 32 г., която е Алаша, Кон, а също шуреят му Атаулф, Атавулф – наследил го в 410 г., която е година Куче (ата-вулф на българо-готски „баща на вълка“ сиреч куче).
След убийството на Валентиан III и на Максим в 455 г. на престола в Рим за няколко месеца – до 456 г. дошъл Авид, а след него в същата година – Майоран и „василевс Север“, както го е записал Кедрин. 456 г. е по календара Север, Коч. Майоран живее до 461 г., а Север – до 465 г.
С василевс Север приключва близо ПЕТВЕКОВНОТО ВЛИЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР СРЕД КОНСУЛИ ИМПЕРАТОРИ ОТ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ. До сега това влияние не бе известно на науката и тепърва ще бъде разглеждано от най различни посоки.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/bylgarskiqt-kalendar-e-naij-stariqt-v-sveta-spored-nego-otbelqzvame-7522-g-187669.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/bylgarskiqt-kalendar-e-naij-stariqt-v-sveta-spored-nego-otbelqzvame-7522-g-187669-150x150.jpgadminЦивилизациибългарски,календар,Римска империяЙордан Въчев - изследовател В VIII в. пр. н. е. римската година е от 304 дни, а месеците са 10 - четири по 31 ден, шест по 30 дни. В VII в. пр. н. е годината се отчита в 355 дни, а месеците са 12 - четири по 31 дни, седем...Историята такава, каквато (не) я познаваме!