Преди време разработвах материал, в които анализирах  поведението на   висшите корпоративни  мениджъри, които стоят начело на съвременните мултинационални корпорации и финансови обединения. В полезрението на обществения интерес все по-често  попадат личности, от чието управленско поведение зависи съдбата на хиляди хора пръснати в четирите краища на света. За тях ние не знаем почти нищо и това не е случайно. Завесата се открехва срамежливо, само когато скандалите с техните умопомрачителни  възнаграждения, сексуални истории и груби управленски грешки, станат публично достояние. Тази висша управленска каста се разпорежда почти безконтролно с огромни ресурси, често пъти превишаващи БВП / брутен вътрешен продукт /на цели държави. Докато изучавах поведението на висшите корпоративни мениджъри, за които се разказват легенди, прочетох доста неща и за една друга категория мениджъри – тази на политическите лидери….

 


 

Ще направя кратка ретроспекция на категорииното понятие лидер, тъй като ще се наложи да го ползваме доста често в настоящия материал.
Думата е с английски корен и означава водач, вожд. В това си качество, лидера е член на група и споделя нейните ценности. Определението има видима невярност по отношение на количествената и качествена характеристика . Лидер ли е управителя на  фирма с пет човека персонал? Ами директора на банка ? Кмета на малък град ? Военният командир ? Президента на една страна ? Кой от изброените лица е лидер и кой ръководител.    Групата е числено определена – 5,10, 100  човека. Дори последната цифра  е висока  за група. Водача на квартална банда и водача на  46 милионен народ няма как да бъдат  лидери и то от един ранг. В този смисъл, когато наричаме някого лидер, би трябвало да имаме в пред вид количествената и качествена характеристика  на човешкото обединение, което води след себе си: народ, масова партия,  наднационална религиозна общност, световна организация.
Израстването на бъдещият лидер  е процес с различна интензивност – зависи от историческото време в което живее. Групата от която произлиза е само етап от развитието му. Идва  момента на откъсване, дистанциране и открояване  сред общата маса. Получава се  интересна трансформация –  бъдещият лидер  изземва функциите на групата,  започва да изповядва собствена идеология и да реализира своя програма, която често  значително  се различава от изначално изповяданите принципи и идеи на групата. Хитлер е минал  по този път: През 1919 г. се присъединява към  Националсоциалистическото германско работническо движение. Записан е под № 55. Това е групата на която той принадлежи и която е припознал за своя. Девет месеца по-късно, на 29 юли 1920 г. той вече е лицето на движението, което е станало партия и  за първи път е приветстван с думите “ наш фюрер “. Членовете и сподвижниците на партията вече са над 2000 но той все още не е лидер. Трансформацията е започнала и продължава 14 г. Това е времето, през което той се доказва и налага като политически водач от национална  величина. Количествените и качествени характеристики на неговата власт  добиват нови измерения. Той вече е канцлер и върховен главнокомандващ.  Пред него полага клетва за вярност висшият офицерски състав на вермахта. От тук нататък,  нищо не може да го спре по пътя към едноличната власт. От водач на група, Хитлер се е превърнал в могъщ агресивен силов лидер. Методите с които налага своите възгледи и идеи са откровено брутални, силови и безкомпромисни. За този стил на поведение му помага и перфектно организираната гвардия от верни последователи и изпълнители, които са готови да смажат всеки опит за несъгласие и съпротива. Това би трябвало да отблъсне хората от него. Не !  Ефекта е обратен. Комбинацията от отрицателни качества, които той притежава в изобилие се превръщат в обществени добродетели, в стандарт за обществено поведение. Публичното проектиране на неговия политически стил – филми, кинопрегледи, радио, преса, митинги, пропагандни трикове и слухове, е онзи необходим  декор, на фона на който народа го  припознава  като свои водач.  Но решаващото в случая е месианска роля в която Хитлер се е въплътил и вярва безгранично. Тя остава негово верую до смъртта му.
От тук нататък, характеризирайки Хитлер като вожд, диктатор и политик, ще трябва да се съобразяваме с факта, че той излиза извън стандартните  критериите на политическият мениджмънт. В тежките години след най-голямата икономическа катастрофа, която световното стопанство преживява   през 1929-1932 г., хората търсят  здравата ръка която да създаде държавата на строгия ред и общата сигурност, да ги поведе към по-добро бъдеще.  Хитлер е перфектен душеприказчик – той казва това което иска да чуе народа, знае и как да  му го каже. Повече от десетилетие се е упражнявал в това изкуство – говорил е пред хиляди хора на стотици места. Трябва да му се признае колосалния труд, хвърлен в изграждането на неговата визия на свръхчовек – когато се появява на обществени места, той сякаш изпълва цялото пространство. Другите около него, стават безличен фон, неразпознаваема маса от  лица и униформи.
Хитлер до край остава едноличен лидер и не допуска, абсолютната му власт да бъде разклатена.  Той много добре знае, че сваленият от власт водач, престава да бъде такъв!
Конкретна историческа аналогия – Бенито Мусолини е  арестуван. Освободен и върнат  на власт от германците ,  той вече не лидер в смисъла, с които е натоварена тази дума, защото е загубил завинаги харизмата, месианският ореол  на непобедимият водач.  Истинският лидер не сяда сам, на подсъдимата скамейка на историята!
Хитлер се самоубива, Сталин умира от болест, Мао Цзе Дун – от старост. Чаушеску е разстрелян като куче, заедно с жена си – той не е лидер ! Лидера не допуска човешката маса която е водил след себе си да го свали от пиедестала. Той сам се сваля. Между другото, този лидерски ход, независимо от причините които са го предизвикали, осигурява вечно място в човешката история. Представете си само, ако Хитлер беше заловен жив и изправен пред трибунала в Нюрнберг ?!
Да се анализират безпристрастно методите и средствата, които  фюрера  използва в  похода  си към абсолютната  власт е трудно. Картината която се получава е многопластова и определено субективна. Независимо от разнопосочните и взаимно изключващи се оценки за него, той е уникален случай на лидер от световния политически елит, които извървява сам пътя от социалното дъно-  клошар, които чака безплатната супа, до едноличен водач на германският народ. През всичкото време, когато е на ръба на физическото си оцеляване, нито за миг не се отъждествява с отрепките, с които дели покрив и храна. За него те си остават материал – жив и немислещ, които някога може да се използва.  Вярата в божествената мисия която му предстои да изпълни, заглушава всички болки, несгоди и обиди, които понася.

Лидерски характеристики:

Сравненията между водещите световни корпоративни  и политическите лидери, ме наведе на мисълта да се опитам да очертая демаркационната линия между тях. Критериите по които можем да ги сравняваме са външен вид, личностни качества , стил на управление, стратегическо поведение, физическа и психическа издръжливост. Но сравнението е до тук. Политическите лидери се реализират във властта чрез механизмите на политическия мениджмънт, които по същество е институционален мениджмънт – в тяхно разпореждане попадат всички органи и институции на държавната власт. Корпоративните лидери, независимо от огромната възможност да оказват влияние върху държавното управление са зависими от него. Във пирамидата на  властта те  стоят  по-ниско.
Политическия лидер е водач на институционално ниво. Като цяло, той се съобразява със конституцията, законите, нормите и правилата на поведение, традициите и обществения морал, валидни за  страната която управлява.Такива са световните лидери от годините преди втората световна война.
Хитлер е политически лидер от най-висок клас, но също така е отявлен диктатор. Това го  прави труден за сравнения. Той обръща политическият мениджмънт с краката нагоре. Като диктатор – автократ,  превръща  държавата в инструмент за реализиране на социално-икономическата, идеологическата и военно- стратегическата платформа на националсоциализма. Създава нов тип държава – безотказно работеща репресивна машина, която трябва в бъдеще да поеме управлението на света, след победата на германското оръжие.
В днешно време, водача на терористичната групировка Ал Кайда също е лидер, защото  създадената от него организация е с възможности  да предизвика истински апокалипсис- катастрофа със  световни последици. Това е нов щрих към портрета на лидера – възможността с много по – малък брой последователи да  постигне резултати, които засягат живота и сигурността на стотици хиляди хора. Тук вече се намесват високите технологии , които позволяват използването на средства за извършване на  терористични актове със страшни последствия за цели държави. По времето на Хитлер този тип опасност все още не е съществувала.
Политическия лидер  от диктаторски тип не носи персонална и морална отговорност за действията си, както и за крайния резултат от тях. Хитлер живее и работи с мисълта, че всичко което прави е за благото на германския народ. Това е неговата кауза. Той вярва безгранично в  нея и смята, че е определен от съдбата да воюва това престижно място за своя народ. Мисията е ясна: Германия над всички ! Методите и средствата нямат значение – нали на унищожение са подложени расово непълноценни народи!  Още преди германските дивизии да  завладеят   Европа и да започнат кървавата вакханалия, те вече са получили от фюрера моралната индулгенция –отговорността за масовите убийства поема той. Нещо повече, германският войник  не убива – той разчиства нови територии за арииската раса, която е бъдещето на света. Е как да се чувсваш убиец, когато ти е внушено че си посветен в  кауза, каквато не е имало в човешката история!
С непреклонна воля, упорит  труд и лишения, стъпка по стъпка Хитлер изгражда Германия по свой образ и подобие.   Създава националсоциалистическата партия  и нейната  идеологическата  доктрина, стига до властта чрез серия от избори в които безкомпромисно отстранява всичките си противници, обединява нацията около себе си, издига Германия до световна военно- икономическа сила.
Преди време бях решил да правя сравнение между Хитлер и Сталин. Отказах се.  Партиен апаратчик и шушумига – с ловки, коварни и безкомпромисни хватки узурпира властта и десетилетия наред руши и унищожава. Сталин не е създавал партия, идеология, не е бил войник, не се е лишавал, не е изминал сам пътя към властта и славата. Всичко свързано с диктатурата на пролетариата и комунизма е измислено от Ленин и неговите учители. Сталин е бил отличен ученик, но свети с отразена светлина. Просто му е липсвал интелект, за да измисли нещо ново.  Е, трябва да признаем – след като е успял да ликвидира  десетки милиони свой поданици, значи е имал  организаторски способности!  Затова за руският народ важи определението: велик нещастен народ!
Ще се опитам да систематизирам някои от качествата, които е притежавал Хитлер по сведения на негови съвременници. Подредил  съм ги в няколко групи  от гледна точка на политическия и корпоративен мениджмънт, без да претендирам за пълна прецизност. За много от качествата му се колебаех в коя група трябва да поставя.
Като дете:
– Истинска любов  и привързаност към майка си. Тя често казва, че не прилича на другите деца и го смята за побъркан. Тази оценка е доброжелателна и употребявана в смисъл – прекалено много се различава от другите деца.
– Инат и присмехулник
–  Своенравен, проявява се като добър организатор
–  Стреми се да бъде водач на другите деца – приятелите му винаги играят подчинена роля, инак престават да бъдат негови приятели.
–  Лош, разсеян  ученик. Създава проблеми на учителите. Прави само това, което той е решил. Не се съобразява с авторитетите.
– Системно, упорито но разпиляно  четене и самообразоване. Любим предмет – история.
Като войник през 1-та световна война: Исторически доказано е, че на няколко пъти се е отървал на косъм от смъртта. И това ако не е съдба!
–    смел до безразсъдство, съсредоточен, вдъхващ доверие
–    хладнокръвен, енергичен, готов да рискува живота си
–    стриктен  изпълнител на заповедите на войсковите командири. В спомените си те  изтъкват  липсата на качества за да бъде командир, да води другите в бой. Това предопределя и възможно най-ниският ниският чин, с които остава през цялата война – ефрейтор. Тъй като в световната историография, постоянно се изтъква с нотки на насмешка и презрение, че е стигнал с мъка до чин ефрейтор, ще напомня друг, не по-малко важен и умишлено пренебрегван факт: Хитлер получава най-високото германско военно отличие за храброст:  Железен кръст  1-ва степен, без някой да му ходатайства!
Когато се пише за исторически личности, пристрастията  и личните предпочитания трябва да се оставят в гардероба на историята.

Личностни качества

 

Изключително силна зрителна памет и способност да запомня детайли.
– Силна непреклонна воля, не търпи забележки.
– Животинско упорство и вродена жестокост.
– Дискретен и потаен.
– Сляпа омраза. Това най-силно човешко качество, често му пречи да даде ясна и точна оценка за хора и събития.
– Спартански начин на живот. Не забелязва и не оценява лукса. Изключение – силно влечение към произведения на изкуствата. Самият той е художник и то не лош. Тази негова страст, само усилва безогледното ограбване на културни ценности от цяла Европа.
– -Неспособност да изрази радостта си по нормален начин – със откровен смях и жестове.
– Повърхностни, но обширни познания. Между съвременните диктатори, той е може би най-четящият.
-Едипов комплекс: историята с племенницата Гели, в която е влюбен и която се самоубива, смазана от яростната му ревност.
– Обладан от демона на недоверието. Персонала, приближените му са подложени на постоянни проверки за лоялност към него.
– Отмъстителен характер, сатанинска злопаметност,не знае какво е да простиш.
– Изключителна интуиция, която му помага да долавя подсъзнателните стремежи на масите. Той знае, че през тежките следвоенни години хората са мечтали единствено да се появи човека, които да въведе елементарен ред, сигурност, спокойствие и за това са готови да се откажат от част от правата и свободите си. И той застава пред тях, за да им даде желаната сигурност, срещу всичките права и свободи, които са имали !
– Не понася стоенето на  слънце, вероятно в резултат на обгазяването с нервно-паралитичен газ през 1-та световна война, което силно засяга зрението му. За да не носи очила, са пишели речите му на специално  направена за целта пишеща машина с едър шрифт.
– Мания да урежда бракове. Опитва наред да задомява подчинените си, като им избира партньорите. Смятал , че в това отношение е безпогрешен познавач.
– Скъперник в ежедневието и невероятно щедър към хора които са му помогнали
– Обожава децата.
– Не вярва в бога и отвъдното.
–    Искрена любов към животните / не всички /. Смята, че те притежават положителни качества , каквито хората нямат.
–    Съвършен комедиант и лош психолог. Трудно различава гримираното от естественото.
–    Склонен да отдава голямо внимание на дребни клюкарски истории и пикантерии

Мениджърски качества

 

Роден биткаджия. Не се отказва до последно от целта, която преследва. Не прави връзка между резултат и цената на която го е постигнал.
– Твърд и безкомпромисен към другите и себе си в еднаква степен.
– Силна способност да компилира факти и събития и да прави изводи, които после да налага на приближените си.
-Изисква пълна преданост и максимални резултати от подчинените си. Незачитане на личността, защото я приема като част от общата аморфна маса- народа изпълнител.
-Сформира мощен екип, които генерира идеи и действие. С течение на времето в екипа остават посредствени личности.  Привлича в партията и паралелните държавни структури млади и енергични хора.
-Господар на чувствата си, хладнокръвен в инфарктни ситуации.
-Месиански комплекс – Абсолютна увереност в себе си и божествената предопределеност,  че той и само той може да бъде водач на германският народ.
– Формулира конкретни цели: борба срещу евреите като личности и срещу марксизма като цел
-Не допуска никакво възражение, никакъв съвет. Намира начин да наложи личното си мнение, независимо какво усили ще положи.
– Изключително внимание към парадната част от ежедневието, държи на външните ефекти,  които впечатляват хората
-Безскрупулен и пресметлив, готов да жертва всичко по пътя си. Материален поглед върху света. Смазващо безразличие към съдбата на милиони хора. Човечеството за него е материал – жив и мъртъв, който трябва да се използва по предназначение, без да се влагат каквито и да било скрупули.
– Пламенен прозелитизъм – безгранична вяра в новото учение, което е създал и което ще промени света.
– Снизхождение към злоупотребите с властта, на хората от неговото обкръжение. В голяма степен умишлено е допускал “ програмираната  корупция “. Така е оплитал хората около себе си в трайна зависимост и подчинение. Знаел е пикантни подробности за живота на висшия партиен,  държавен  и военен елит. Въпреки това се е дистанцирал по начин, които е създавал впечатление у народа, че той нищо не знае и зад гърба му се вършат всички безобразия.

– Постоянна  грижа да не се помрачи ореола му на водач, безукорна репутация. Не е допускал да го въвличат в интриги, борби за власт, разправии. Умеел е да се измъква от конфузни ситуации.
– Със завидно самообладание запазва тайните си. Всеки знае толкова, колкото той е преценил
– Налага  дисциплинарни наказания на сътрудниците си, несъответни на вината или стореното нарушение.
– Търпи борбите за надмощие и съперничеството между хората от екипа му, докато прецени че вредят на държавните работи. Знае, че това е  отдушник срещу деспотизма му.
– Феноменална памет, която развивал непрекъснато. Това  правело стряскащо впечатление на приближените му и на външните хора с които общувал.
– Яснота , решителност, сила и действие, непреклонна воля, гъвкавост и хитрост

Качества на политик

Създава динамична, боева партия, в която привлича хора от всички социални прослойки на немското общество, като им дава шанс да се издигнат в йерархията. – Скрита ненавист към потомствената аристокрация.
-Невероятна способност да въздейства, да предава на събеседника мисли и чувства и да го  манипулира безскрупулно.
– Обръща специално внимание на жените присъстващи на неговите речи. Сравнява аудиторията пред която говори с жена. Казва, че които не разбира ,че на масите им  е присъща женственост, никога няма успее като оратор!
– -Ярка склонност към насилие и политически екстремизъм. Доставя му удоволствие да постигне публичен резултат, чрез проява на крайна сила
– Блестящ харизматичен политически оратор, който умее да сее омраза и гняв.Способност да говори с часове, без да се прояви видима умора.
– Опитен пропагандист.Сам създава основните символи на партията – знаме, плакати, униформи, ритуали, поздрави – всичко е насочено към пряко въздействие върху сетивата и емоциите, разума е на заден план.
-Не допуска реверсивно мислене сред обкръжението си . Казаното от него е истина от първа инстанция.
– Усеща аудиторията и я манипулира. С речите си поражда неконтролируема възбуда, която прераства в масова истерия, граничеща с колективна лудост.
– Старателно се подготвя за всяка своя реч.Буквално влиза в речта и я преживява, което го изтощава до крайност.
-Вярва безгранично във всяка дума която е казал. Вярата му омагьосва околните.
-Внимателния прочит на  речите му, изумява с елементаризма, фактологическите и граматически грешки и неточности. Това въобще не го смущава. Събитията за които говори, са само фон на основната идея, която иска да наложи на аудиторията. За този похват спомагат и честото повтаряне на една и съща теза в различни варианти.
– Тълпата изпаднала в екстаз му влияе възбуждащо, зарежда го с енергия. Това е обратната връзка, която той непрекъснато търси, за да се убеди, че е овладял масата – наркотика без който не може.
– Магнетичното му излъчване, поразява не толкова със силата си, колкото със своя обсег. Въздейства на големи маси слушатели, за продължително време. Хора, присъствали на митингите, разказват, как той именно върху тях си е спрял погледа. Този абсурд може да се обясни само с масовата психоза, която  е предизвиквал на митингите. От дистанцията на времето просто е необяснимо, как  речите, произнесени от трибуната са докарвали хората до екстаз и масова истерия. Дори сериозни научни изследвания върху психологията на тълпата, не могат да дадат еднозначен отговор на този феномен.
– Прилага принципа на единоначалието и  безпрекословното подчинение, като основен елемент на дисциплината.
– Посланията му не допускат повдигане на въпроси. Няма място за дебати – или приемаш или отхвърлящ
– Предлага опростени решения, дори на най сложните социално икономически проблеми
– Роден за водач, магнетичен, динамичен, обсебен от една единствена цел.
Никой в цялата човешка история не е разбирал по-добре о т Хитлер основните принципи на масовото внушение  и никой не е влагал повече труд и материали за перфектното организиране и прилагане на тези методи.
Триумф на волята, завладяла властта – тази е може би най-кратката негова характеристика.
Щрихи към нацистката пропаганда:
–  Пропагандната платформа на нацизма се ражда на улицата, в резултат на ежедневната политическа практика на принципа опит-грешка-нов опит.
–    На партийните събрания няма дискусии, няма реплики и обяснения, няма полутонове. Всичко е или черно или бяло
–    Собствените грешки не се коментират и не се показват на светло. Партията не греши а ако има някакви грешки те са незабележими  на фона на грандиозните задачи които решава.
–    Опонентите са винаги грешни и виновни за всичко. Те нямат положителни качества.
–    Пропагандната машина работи за спечелване на народа. Какво мислят интелектуалците е без значение. Важно е да се приобщи масата, защото е необходимо  количество.
–    Митингите се организират като истински древноримски спектакли. Прилагат се нови техники, непознати в световната практика: безкрайни колони маршируващи щурмоваци, облечени в еднакви униформи, факелни шествия с участието на хиляди хора, внимателен подбор на залата в която ще говори фюрера- никога няма свободни места. Той винаги закъснява и това вдига градуса на напрежението.
–    Ярки, запомнящи се партийни символи – знаме, емблеми,  декори, плакати, светлинни символи, поздрави, ритуали, маршове и песни– барабаните  карат сърцата да бие със същия ритъм.
В заключение
Опитах се да очертая портрета  на лидера – диктатор, който превърна Германия във велика държава, разпали втората световна война и съсипа живота на милиони хора, прекрои картата на Европа и роди желязната завеса. Хитлер предизвиква отвращение, но и привлича. Той е загадка. Как така след него са тръгнали милиони екзалтирани последователи? Нали ги е водел по пътя към ада? Защо са го следвали?
Авторитарните лидери  като правило притежават набор от силни, ярки, забележими от хората екстремни качества. Затова интереса към тях не стихва с годините. Хитлер не прави изключение.
За да накараш милиони хора да те следват, трябва да притежаваш качества, които в своята съвкупност да те откроят от общата маса, до степен при която всички искат да приличат на теб.
Съвкупното качество , което е притежавал Хитлер и което го прави уникален и може би единствен в човешката история, според мен  е:
Дарбата да меси човешко тесто!
Тази дарба не се култивира, не се учи, тя е заложена в генетичната пружина на човека. Или я имаш, или не. Тази дарба може никога да не се събуди в индивида. Хитлер я е притежавал и по силата на съдбата е попаднал  на точното място, в   точния историческия  отрязък от време в което е живял. Резултата ни е известен, а съдбата не можем да обясним като явление…!
И накрая: Има един въпрос, с много отговори.
Луд ли е бил Хитлер? Моят отговор е:  Категорично не ! В края на живота си е бил физическа и умствена развалина, но  кой ли би издържал на  свръхнапрежението  в продължение на години. В определени моменти и обстоятелства, Хитлер е  изпадал  е в истерични пристъпи, преследвали са го фобии и кошмари, но луд, разбирано като  психично болен, неотговарящ за действията и постъпките си човек-не!
Този отговор кореспондира пряко с друг, много по-голям и тежък въпрос на които няма еднозначен отговор до днес- за историческата безотговорност на западната цивилизация, която допусна злият дух да излезе от бутилката…..

 

adminЛичностидиктатор,държавник,лидер,политически,ХитлерПреди време разработвах материал, в които анализирах  поведението на   висшите корпоративни  мениджъри, които стоят начело на съвременните мултинационални корпорации и финансови обединения. В полезрението на обществения интерес все по-често  попадат личности, от чието управленско поведение зависи съдбата на хиляди хора пръснати в четирите краища на света. За тях ние...Историята такава, каквато (не) я познаваме!