1207 г. започва сравнително спокойно на българо-латинския фронт. За пръв път между цар Калоян и никейците се сключва спозазумение за съвместни действия срещу латинците. Главна задача на българкста армия е превземането на Адрианопол.
Тежковъоръжените части на цар Калоян обграждат Адрианопол. В него има само десет рицари начело с Пиер дьо Радингам, но многобройните жители на града са вече отявлени врагове на българите. Налга се обсадата да се води по всички правила. Тридесет и три каменометни машини започват да разрушават стените на крепостта. Сапьорите пък ги подкопават в основите.
Император Анри не може да окаже помощ на обсадените, защото в същото време Теодор Ласкарис натъпва в Мала Азия. Вече през Април цар Калоян е свъвсем близо до овладяването на Адрианопол. И когато Адрианопол е почти превзет, цар Калоян внезапно сваля обсадата. Жофроа дьо Вилардуен отдава това на Божията намеса и искрено се удивлява как е възможно да се спаси град, намиращ се толкова близо до покоряването си. Най-вероятно се появява унгаркса опастност и цар Калоян  е принуден да се съобрази с нея. Това обяснява загубата на инициативата у българите чак до септември 1207г.
Император Анри едва през юли е в състояние да събере необходимата армия, за да се придвижи към полуразрушения Адрианопол. ….
През 1207г. основните водачи на латинските рицари се срещат под Кипсела на река Марица. За пръ път те договарят съвместни действия против цар Калоян. Войната трябва да започне в края на Октомври.
По някакъв начин българският владетел научава за готвената акция. Той предприема опустошителен поход в земите на ломбардския маркиз. Околностите на Мосинопол са разорени по най-жесток начин, а бързите конници на цар Калоян препускат пред укрепленията на самия град. Има всички основания да се смята, че това е един предварителн замислен план, който скоро дава резултати.
Връщайки се от срещата при Кипсела, маркиз Бонифас дьо Монфеса научава за извършеното нападение. Той не издържа на предизвикателството и се хвърля да преследва българите.
Армията на ломбардските барони навлиза на „повече от едни ден път“ в Родопите. Цар Калоян привлича кръстоносците в сърцето на родопите. Атакта се извършва, когато натоварените с плячка рицари поемат по обратния път към Мосинопол.
На 4.04.1207 г. българските отряди нападат оттеглящите се латинци от всички страни. Ударът е нанесен първо върху тиловата охрана. Силите на кръстоносците се прегупират назад и известно време те успешно се съпротивляват. Латинците дори започват да  преследват българите, но не е ясно дали не е тактическа уловка. После се посипват удари и от други страни. Рицарите се объркват и губят смелост. Бойният им строй е нарушен безвъвратно. Решителният момент настъпва, когато „маркиз Бофинас дьо Монфера бе смъртоносно ударен в плешката под рамото и започна да губи кръв“. Според някои данни благородникът е прободен със стрела или копие. Хората му виждат нещастието и започват да го изоставят. Победителите отсичат главата на знатния барон и я изпращат на цар Калоян. Преследването на разбитите кръстоносци продължава дълго.
Няма съмнение, че с битката в Ахридос цар Калоян пречупва мощта на втория си голям противник и унищожава значителна част от неговите рицари.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/c3997142576e6f4d163ead570965368d_L.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/c3997142576e6f4d163ead570965368d_L-150x150.jpgadminБългариАхридос,Бонифас,дьо Монфера,маркиз,Разгромът1207 г. започва сравнително спокойно на българо-латинския фронт. За пръв път между цар Калоян и никейците се сключва спозазумение за съвместни действия срещу латинците. Главна задача на българкста армия е превземането на Адрианопол. Тежковъоръжените части на цар Калоян обграждат Адрианопол. В него има само десет рицари начело с Пиер дьо...Историята такава, каквато (не) я познаваме!