В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената майа (киче, мам, понтал, чол и хуастеки). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с йероглифи и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на цивилизация – Бонампак, Чицен Итца, Тикал, Копан, Ушмал, Майапан, Паленке.

От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни пирамиди (например основата на пирамидата в Чолула достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на олмеките, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от камък, който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

Маите били първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, построили пътища, които минавали през джунглата и блатата. Всичко това маите направили без да използват метални сечива, каруци или товарни животни! В градовете им се издигали великолепни внушителни храмове и дворци. Те строели и огромни пирамиди. Страните на пирамидата приличали на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. Това е повече от височината на Колоната на Нелсън в Лондон! Често маите построявали нова пирамида върху старата – и така понякога три-четири пъти! Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строели храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите били построени от варовикови скали покрити с бляскава бяла мазилка – ослепителна гледка на лунна светлина. След това маите боядисвали пирамидите в ярко червено или синьо и изписвали върху тях йероглифи.

Строителството било тежка работа. Маите оформяли камъните със сечива, направени от кремък. След това носели тежкия товар на гръб, като го окачвали на въже минаващо през челото им. Къщите били правоъгълни, стените – от слама или от преплетени палмови листа, подът – от твърда земя. Така изглеждали най-скромните къщи. Къщите на старейшините били издигани от дърво и камък и представлявали две помещения. Едното било нещо като тераса, което служело и за приемна. В другата се помещавало семейството. В нея имало мебелировка и керамични изделия. Килимите и стените били декорирани с цветни мотиви.

Маите принасяли в жертви пленници. Хвърляли ги от върха на пирамидата, а понякога ги убивали предварително. Няма нещо в живота на маите, което да не е свързано с религията. Ритуалите с принасяне на жертва към боговете на земеделски продукти, животни и човешка кръв предшествали всяко обществено или семейно събитие. Жреците често се порязвали по телата или се осакатявали. Религиозните ритуали предшествали големите ловни експедиции всеки сезон. Семейните церемонии като раждане, сватба и смърт винаги протичали в мистична атмосфера. По време на ритуалите не липсвала игра на топка, в която две групи мъже се опитвали да вкаран гумената топка през пръстен в стената. Тази игра имала строго ритуален и религиозен характер.

Една определена група от жреците се посвещавали на науката, но не заради самата наука, а по-скоро дотолкова, доколкото тя можела да послужи на религията.

Маите напреднали много в изучаването на математиката и астрономията, а в изчисленията си достигнали до такава прецизност, че днешните учени се озадачават. Най-големите им заслуги били при проучване движението на Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Маите завещават на следващите поколения своята история, знанието за най-важните събития върху надгробни плочи. На храмовете и дворците се извайвали релефно всички значителни откъси от историята с помощта на писмеността на им.

Летоброене при маите

Първоначално Маите са имали календар от 260 дни в годината. Броенето ставало с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината добива 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец ‘’Уайеб’’ с 5 дни. Всичко заедно дава една «приблизителна година» от (18 x 20) + (1 x 5) = 365 дни. Четвърт деня, който остава при високосни години се е пренебрегвал от маите.

Трите зъбни колелета, показват как се променя датата. Показаната дата е 4. Ахау 8. Цумко. След четири дни е 8. Кан 12. Цумко. Минават 52 «приблизителни години», докато настъпи отново същата дата. За ежедневието това е достатъчно, не и за писане на история. Иначе щеше да е приблизително като смяната на политическата система през 1944 и инфлацията през 1996 да бъдат в една и съща година. За да избегнат това, Маите е трябвало да измислят нещо друго. Началото на новото време, «нулевата точка на историческото зъбно колело» за Маите започва на 2. Ахау 8. Цумко и съответства на 13. август 3114 пр. Хр. Това 0.0.0.0.0. е началото на последния възголям цикъл на времето, който свършва на 23 декември 2012. Всеки голям цикъл е разделен на по-малки цикли, както се използват столетия, десетилетия и пр. Дадена дата се състои от числова редица, чието първо число е броя на най-големите цикли от началото (0.0.0.0) на възголемия цикъл (подобно на столетия, но по майската система).Следват по-малките цикли и накрая всичо се отнася към цикъла от 52те «приблизителни години». Например при датата: 9.15.4.6.4.8.Кан 17. Муан, първите пет цифри означават следното:

9 цикли от 144 000 дни = 1 296 000 дни
15 цикли от 7200 дни = 108 000 дни
4 цикли от 360 дни = 1440 дни
6 цикли от 20 дни = 120 дни
4 цикли от 1 ден = 4 дни

Сума: 1 405 564 дни

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/02/e0a70f72bdae9885bfc32d7cd19a26a1_L.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/02/e0a70f72bdae9885bfc32d7cd19a26a1_L-150x150.jpgadminЦивилизацииистория,маиВ началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената майа (киче, мам, понтал, чол и хуастеки). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с йероглифи и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/...Историята такава, каквато (не) я познаваме!