четвъртък , 28 август 2014
В момента разглеждате: История / История на България / История на България
История на България

История на България

154
4.5/5 ( 90% )
based on 4 ratings

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение, територията на днешна България е сред районите в Европа, най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Българските земи през Древността (до 5 век)

Базиликата в Плиска – първата столица на Дунавска България. Храмът е символ на мощта на Първата българска империя и нейно културно средище
Българска държавност в Югоизочна Европа от създаването на Славяно-българската държава до днес…
Предистория (до 12 век пр.н.е.)
През ранната енеолитна епоха се развиват металургията на медта и златото, благодарение на тяхното наличие по повърхността (много реки в България са златоносни). Предполага се, че през енеолита тук е създадена технология за леене на метали.
Има голям брой артефакти на различни места, които показват наличие на развита ранна енеолитна цивилизация – в комплекса Караново VI, Хотница, Варненският некропол. Предполага се, че тази цивилизация е най-старата в Европа. Предполага се и развита търговия със Средиземноморието още в началото на енеолитната или халколитна епоха, доказвана с вносни предмети – средиземноморската мида Spondylus. Иван Иванов твърди, че Вадим Масон приема украшенията от Spondylus като най-ранните домонетни форми в Европа.

Траки (12 век пр.н.е. – 1 век пр.н.е.)

Основна статия: Траки

Предполага се, че прото-траките се заселват в източната половина на Балканския полуостров, включително на днешната територия на България, през около 3500 г. пр.н.е. През 12 век пр.н.е. те вече са обособени в различни групи и населяват Балканския полуостров. Древногръцкият историк Херодот дава описание на траките в своята “История” (5-3), и казва че : „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи.“

В средата на 4 век пр.н.е. траките са подчинени от Филип Македонски и Александър Македонски и са включени в Древна Македония, но в края на века възвръщат самостоятелността си. През 3 век пр.н.е. групи келти се установяват в Тракия, но създадената от тях държава не просъществува дълго. В средата на 1 век пр.н.е. днешната територия на България е подчинена от Римската република, с което се слага край на самостоятелността на тракийските племена.

В Древна Гърция траките са смятани за войнствени, известни с нехарактерната за Гърция конница. Дори в римската епоха Тракия е важен източник на войници и гладиатори. Предводителят на най-голямото робско въстание срещу Рим – гладиаторът Спартак е тракиец от племето меди. Днес основен източник на сведения за траките са археологическите разкопки на големи тракийски гробници и селищни центрове, също така – откритите храмове и светилища. Знатните траки са погребвани в гробници с много имущество, при някои от тях с принесените в жертва жени, със съдове и други предмети, за които може би се смятало, че ще са им необходими в задгробния живот.Рим.

Римско управление (1 век пр.н.е. – 5 век)

Средновековие (5 век – 1396)

Прабългарите, чиято прародина се предполага че е Памир (виж Произход на прабългарите), установяват няколко държави по пътя си към Европа. След разпадането на Велика България, която се е намирала в земите на днешна Южна Русия, една част от тях, водени от Аспарух и друга, водена от Кубер се преселват на Балканския полуостров и се сливат с дошлите от север в началото на VII век славяни. В следващите няколко века България воюва с Византийската империя, за да се наложи като сериозна сила в региона и да се разпростре на по-голямата част на Балканите (включвайки териториите на цяла днешна Румъния, цялата днешна Република Македония, части от сегашните Украйна, Молдова, Унгария, Сърбия, Гърция), като едновременно с това се утвърждава като значим културен център (Златен век (българско средновековие)) (Плисковско-Преславска култура). В края на XI век загубва държавността си и изцяло попада под Византийска власт (Първа българска държава). След 2 века отново възстановява независимостта си ( Втора българска държава), а в края на XIV век бива завзета от Османската империя.

Българските земи през 5 век – 7 век

 

Основна статия: Българските земи през 5 век – 7 век
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Йоан Зонара[1] и Теофан[2] пишат, че през 501 г. племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия. Това са едни от първите сведения за нахлувания на български племена по тези земи.

Първа българска държава (632 – 1018)
Основна статия: Първа българска държава

По време на Римската империя днешната територия на северна България е била наречена провинция Мизия и е имала смесено население от траки, гърци и даки, повечето от които говорят гръцки или произлезлият от латински – романски. Славяните се населват през средата на 7 век.

През 632 г. прабългарските племена, начело с кан Кубрат, намиращи се до тогава под властта на Тюркския хаганат, се отделят и основават държавата Велика България. През 60-те години на VII век Велика България води войни с Хазарите. През 680?г прабългарите в съюз със славянски племена водят война с Византия, около р. Дунав. След като предводителят на прабългарите кан Аспарух извоюва победа над една от армиите на император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. Битката е проведена южно от делтата на р Дунав. След победата се сключва споразумение между кан Аспарух и византийския император. Според това споразумение прабългарите и славяните получават територията между Стара планина и р. Дунав.

Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. Според други мирният договор не е фактор определящ създаването на една държава и годината на създаване на съвременна България е 632. За повече детаили вижте статията Зараждане на българската държава.

По време на управлението на кан Крум (803-14) България се разраства на югоизток, населвайки територията на днешна София през 811?г. и днешен Одрин през 813?г.. Побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и от черепа му си прави обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да ги премине. Въвежда много строги закони, включително за изкореняване на лозята и членовредителни наказания за крадци.

Княз Борис I – Михаил (852-889?г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези които не желаят да приемат новата религия са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893?г.), заради опита му да върне езичеството.Княз Борис I предприема този ход, за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в “семейството” на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква. Борис приема учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886?г.. В началото на 10 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.

Битува хипотезата, че славяните са били по-многобройни от прабългарите, което довежда до постепенното претопяване на последните (между 7 век и 10 век). Около 900?г. от смесицата между прабългари, славяни, а и според някои историци траки, формират новата народност на българите. Те се класифицират като южно-славянски народ, каквито са например сърбите, а не като урало-алтайски (каквито са били прабългарите). След покръстването титлата кан се заменя с княз.

По-късно, синът на княз Борис I, Симеон I 893-927 г., приема титлата Цар на Българите и император на българи и гърци (наречена от някои историци Западна българска империя), за да се разграничи от урало-алтайските земи, населявани от прабългарите, които по онова време живеели в поречието на река Волга). Титлата император е призната от папата, но не и от византийския император.

Времето на Симеон I е наречено златен век на българската държава (Златен век (българско средновековие)). Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя. След множество военни успехи си поставя за цел да превземе Константинопол. Провъзгласява се за император.

След смъртта на Симеон I силата на България спада. Появява се богомилството. По времето на цар Самуил българите губят битката срещу Василий II, който избива хиляди и нарежда 14 000 пленници да бъдат ослепени. Заради тази си постъпка византийският император е наречен българоубиец. Когато цар Самуил ги вижда умира. До 1018?г. страната е превзета от Византия. Това е краят на Първата българска държава.

Византийско управление (1018 – 1185)

Основна статия: България под византийско управление
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

През 1018 година след близо половинвековна борба България е завладяна от Византия. В България е въведено византийското административно деление, Българската патриаршия става архиепископия, а българската аристокрация е изселена в Мала Азия, като са и дадени византийски титли. На отделни места продължават борбата български местни първенци и престолонаследникът Пресиян II, но без успех.

След смъртта на Василий II положението на българите се усложнява повече. Данъците са увеличени и заменени с натурални, а на мястото на българския Охридски архиепископ Йоан, който починал, е назначен византиец. Това е причина да бъде организирано въстанието на Петър Делян през 1040 година, което избухва в Белград. Той е провъзгласен за цар. Въстаниците напредват на юг и се съединяват с въстаниците от Албания, начело с Тихомир. Последният обаче е убит. Обединените български въстаници настъпват на юг, към Солун, като по пътя са разгромени ромейски части. Тогава обаче се появява братовчедът на Петър Делян Алусиан. Петър Делян му повелява 40 000 армия, за да превземе града, но е разбит. На една вечеря Петър Делян е ослепен от братовчед си. Алусиан се предава на ромеите, а въпреки съпротивата на въстанието е сложен край.

През следващите години българите страдат от варварски и нормански нашествия. Те ограбват и избиват българско население. Българите трябва да се справят с тях сами. Освен това през България минават и кръстоносци, които правят същото като варварите. В крайна сметка Византия успява да се справи с тези опасности.

През 1072 година избухва бунтът на Георги Войтех, но и той е потушен. Надигат се още българите в Тесалия, начело с Никулица Делфина (1066), Нестор (1074), павликяните в Пловдив (1074), Добромир в Несебър през 1078 година и други. Всички те обаче са неуспешни. През 1185 година е вдигнато въстание, начело с Асен и Петър, което донася свобода за българския народ.

Втора българска държава (1186 – 1396)

Основна статия: Втора българска държава

В резултат на въстанието на Асен и Петър България е възстановена през 1185 година. През следващите години страната започва да възвръща територията си – при двамата братя тя си връща Белградската и Браничевската област, част от отвъддунавските земи, Мизия, Северна Тракия и земите по Горна Струма. Византия, която е в криза, не може да спре напредването на българите. През 1196 година Асен е убит от братовчед си Иванко, а боляри убиват и царувалия за кратко след това Петър. Властта е поета от третия брат Калоян. Той успява да превземе последната ромейска крепост в Северна България – Варна. Освен това сключва уния с папа Инокентий III, с което страната получава международно и авторитетно признание. Разширява България към Македония и Тракия. Цар Калоян успява да разгроми рицарите от Четвърти кръстоносен поход и така да спре експанзията им. В резулат на заговор е убит. На престола застава племенникът му Борил. При него страната губи част от териториите си. Свален от Иван Асен II през 1218 година.

При Иван Асен II България постига най-голямото си териториално разширение по време на Втората Българска държава и отново границите и са на три морета. При Клокотница разбива епирския владетел Теодор Комнин и така той не успява да възстанови Византия. По времето на българския владетел Българската архиепископия става патриаршия (1235). Иван Асен II умира през 1241 година и оставя на наследниците си една обширна страна. След смъртта му обаче България изпада в криза. Страната губи много територии. Татарите започват да нападат България и страната изпада в зависимост от тях. Въпреки опитите на сина му Михаил II Асен да спре упадъка, страната е в криза. За кратко се разгаря гражданска война, която завършва с възкачването на трона на Константин Асен. Политиката му не дава желаните резултати. Убит през 1277 година от Ивайло. Ивайло разбива на няклоко пъти татари и византийци, но не може да се задържи дълго на власт. Наследен е от Георги I Тертер. При неговото управление хегемонията на татарите е пълна, но е предоляна от сина му Светослав Тертер. Той присъединява някои територии, което прави и сина му Георги II Тертер.

Михаил III Шишман Асен опитва да разшири България в Македония, но е победен при Велбъжд. Иван Александър разширява България на юг. Води последната в историята война с Византия. При неговото управление обаче започват експанзията си османските турци. Страната изпада в криза. Той разделя България на три части. През 1393 година е превзето Велико Търново, а три години по-късно и Видин, с което е сложен край на Втората българска държава.

Османско владичество (1396 – 1878)

България през 15 век – 16 век

Основна статия: България през 15 век и 16 век
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

България пада първа от балканските страни под османска власт през 1396 година. Покорени са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт. Още в началото на 15 век те вдигат първото въстание против турците – през 1404 година, а според други източници, четири години по-късно в Северозападна България. Негови ръководители са сина на цар Иван Срацимир – Константин, и сина на цар Иван Шишман Фружин. То обаче не завършва с успех. През 1454 година обаче е заловен войводата Радич. Това показва, че в България възниква хайдушкото движение.

През следващите години политическата активност на българите се изразява в подкрепа срещу враговете на турците. Българи участват в походите на крал Владислав III и Янош Хуняди. След загубата им при Варна много българи се изселват на север от Дунав.

През 1598 година е вдигнато Първото Търновско въстание. Международната обстановка е благоприятна – в ход е война между Австрия и Османската империя, а и влашкият войвода Михай Витязул подпомага австрийците. Начело на въстанието застават Тодор Балина, дубровнишкият търговец Павел Джорджич и гръцкият духовник Дионисий Рали. И то обаче завършва с неуспех.

Османското владичество унищожава система от административни, правни, фиксални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал – част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят. Чрез различни форми на антиосмански съпротиви българското общество притъпява експлатацията, поддържа жива истореческата памет и държи будно българското самосъзнание.

Налагането на османските структури предизвиква сблъсък на две коренно различни обществено-икономически системи. В тяхното обособяване участват българо-византийски, монголо-ирансни и азиятски елементи. През първите три века Османската империя е във възход и това обеснява защо преобладават пасивните съпротивлителни действия и защо всички въстания завършват с неуспех. Независимо от неблагоприятният им изход те са важен фактор за оцеляването на българите.В 1352г.османците овладяват първата крепост на Балканите Цимпе,а през 1354 крепостта Галиополи.От 1355 в ръцете на османците попада цяла Одринска Тракия.Българската държава е разпокъсана на Търновско,Видинско и Добруджанско царство и това води до политическа недалновидност на балканските владетели.На 21 септември 1371 българските боляри Углеша и Вълкашин организират първият отпор при с.Черномен,но заплащат дързоста си с живота си.Османската инвазия се насочва в нова посока на север по долината на р.Марица.Падат Ихтиман,Самоков,а през 1386 пада и София.Същтата година османците достигат Ниш,балканските владетели правят опити за антиосманска коалиция и през 1387 ги разбиват при Плочник.Османците се мобилизират и в 1389 разбиват съюзниците при Косово поле.На 17 юни 1393 османците овладяват Търново.В 1395 османците побеждават в битката при Ровине,Никопол също е завладян.През 1396 османците завладяват Видин.С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава!Османското завладяване довежда до масов психологически шок.Нашествениците имат изключително добра стратегия-поетапно завземане на отделните територии,укрепване на властта в завладените земи,изграждане на силна военна организация,централизиране на властта характерни за номадския и полуномадския начин на живот.Основен проблем в първите десетилетия от османското владичество е физическото оцеляване на българите и запазването им като етнос.Антиосманска коалиция създава унгарският крал Сигизмунд Люксембурски.В коалицията участват сръбския деспот Стефан Лазаревич,влашкия войвода Мирчо Стари,босненския крал Остоя и видинския владетел Константин.През 1408 бойните действия се активизират в северозапад и към Константин се присъединява братовчед му Фружин.Това принуждава Сюлейман да организира поход с/у тях и въстанието е потушено.През 1439 опит за нова антиосманска коалиция правят християнската и католическата църква,но без особен резултат.Нов опит за отхвърляне на чуждата власт българите правят по време на организиралите се през 1443-1444 кръстоносни походи от полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело и трансилванския войвода Януш Хуниади.Армията нанася тежко поражение на османците на 3 ноември 1443 край Ниш.Настъпилата люта зима принуждава кръстоносците да подпишат мир със султана.Обмисля се обаче по мащабна операция.И през есента на 1444 кръстоносците достигат до Варненско поле.Османците продължават да жънат успехи.На 29 юни 1453 Мехмед ІІ Завоевател завладява Константинопол преименуваго на Истанбул и го прави своя столица.Причините за нестихващата антиосманска съпротива се крият в непрекъснатото влошаващо се положение на българите.Те не могат да участват в административно-управленския механизъм,третирани са като безправна социална група-рая.Важна причина за съпротива е народноснната и религиозната дискриминация.Според исляма едно от най-важните задължения на мохамеданина в ислямската държава е “войната за вярата” или Свещенната война- Джихат.Тази политика на неравнопоставеност е прокарана във всички институции на османската държава.Жестока форма на асимилация е “кръвния данък”-момчета в детска и юношеска възраст са отвличани,помохамеданчвани и специално обучавани за попълване на войската(еничарския корпус).Събирането на деца е утвърдено със специален закон и продължава до края на ХVІв съпроводено с много жестокости и насилие.Съществена причина за съпротивата с/у чуждата гнет е политиката на помюсюлманчване на българското население.Исляпизизането на българите с различна интензивност протича през целия период от османското владичество.То протича в три основни форми-единични,групови и масови.Единичните са най-опасни за народността защото водят до откъсване от етническата среда,поетапно загубване на езика и потурчване.Груповите засягат отделни райони или села при неподчинение или неизпълнение на задълженията си.Масови има в ХVІв в Чирмен,Никопол,Беломорието и Македония.Чуждата политическа власт,непосилният икономически гнет,езиковите и верските различия,дискриминационната политика,политическото и юрисдическото безправие предизвикват борбата на българите с/у чуждото подтисничество.Съпротивата протича през целия период на чуждото владичество и обхваща цялата етническа територия.През първите три века целите на борбата са:опазване на народнноста,съхранение на нейния демогравски потенциал,противодействие с/у системата на експлатация,като се намали степента и,борба за политическо освобождение.Формите и методите на борбата се делят на активни и пасивни.Упорството и неприемането на чуждата вяра е форма на пасивна съпротива,която съществува непрекъснато.Активните форми на съпротива се срещат по-рядко,защото са необходими водачи и по-добра организация-това са бунтовете и въстанията.В периода 1593-1606 се поставя началото на антиосмански съюз наречен “Свещенна лига”.В него влизат Трансилвания,Влашко,Молдова и владетели на някои италиански градове-републики.Военната слабост на Османската империя води до криза в политическия и икономическия живот,което активизира борбите на българите. Първото Търновско въстание избухва през 1598.Организатсрите му са Търновския архиепископ Дионисии Рали,търговеца Павел Джорджович и Тодор Балина.Принос в антиосманската съпротива имат и българските католици.Стремежът на папите да разпространят влиянието си на Балканите се засилва след завладяването им от османците.

България през 17 век – 18 век

Основна статия: България през 17 век и 18 век
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Възраждане (18 век – 1878)

Основна статия: Възраждане

Трета българска държава (след 1878)

Основна статия: Трета българска държава

Третата българска държава започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато в Сан Стефано е сложен край на Руско-турската война. Първоначално територията е обхващала населените с българи територии от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Притеснени от новата голяма сила на Балканите великите сити приемат на конгрес в Берлин Мизия и Софийското поле да се обособят като васално на Турция Княжество България. В рамките на Османската империя остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в територията на Османската империя. На 6 септември 1885 в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя. През 1912 – 1913 България участва в Балканската война, в резултат на което се променя територията и. По време на Първата световна война и Втората световна война България е на страната на победените.

Facebook коментари

comments

Коментирай

E-mail адреса няма да се публикува. Задължителните полета са обозначние с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Scroll To Top