Адолф Хитлер е един от най-големите гении на нашето време. Въпросът е луд ли е Хитлер или не. Може ли един нормален човек да пропагандира избиването на един цял народ до крак, заради някакви нелепи обвинения и то срещу определени среди? Може ли един нормален човек да хвърли във война цяла една нация, заради нуждата й от „жизнено пространство“? Може ли обаче една нормално мислеща нация да избере и следва един луд диктатор?

Всъщност, ролята на побъркания политик, който може да бъде манипулиран и използван, е много удобна за Хитлер преди и по време на управлението му, както във външен, така и във вътрешен план. Навън го смятат за луд и не му обръщат внимание, вътре го смятат за луд и управляем и, най-важното, за по-малкото зло от комунистите. На практика, Хитлер разиграва един Хамлетов  / или ако искате Клавдиев /  сценарий, в който той – лудият – все оцелява и побеждава благодарение на преструвката си….

Ето и цялата статия :
Адолф Хитлер е роден през 1889 год. в Браунау /тогавашна Австроунгария/. Баща му е незаконно дете, родено от 42-годишна госпожица. И до сега се спори дали, всъщност, най-големият враг на евреите не е бил сам частично евреин. В еврейското гробище в Букурещ , например, има гроб на някой си Адолф Хитлер, роден 1832 г. и починал 1892 г. Все пак е известно, че бащата на Хитлер е взел тази фамилия доста след раждането си, така че не можем да свържем със сигурност единия с другия Хитлер. През 1907 год. на два пъти се опитва да влезе във Виенската художествена академия, но и двата пъти е скъсан на изпита, за което той обвинява преподавателите, както и за това, че не е успял да достигне до гимназия. През Първата световна война се записва като доброволец в немската армия и е произведен в чин ефрейтор. След войната е „осведомител“ за настроенията в левите и десните клубове.Adolf Hitler През септември 1919 год. попада на сбирка на новата и незначителна тогава работническа партия, провеждана в бирария. Бързо става ръководител на малката групичка и прекръщава партията на НСГРП (Националсоциалистическа германска работническа партия). Реална политическа дейност започва на 24 февруари 1920 год когато прочита програмата на партията, съставена от 25 точки. През 1932 год. получава канцлерското място след като вече два пъти партията му е спечелила убедително изборите. Следващите години до 1939 год. подготвя Германия за „извоюване на жизнено пространство за арийската раса“, нещо известно повече като Втора световна война. През 1945 год. се самоубива с любовницата си Ева Браун в личния си бункер. Това накратко е биографията на един от най-големите зли гении на нашето време. Въпросът е луд ли е Хитлер или не. Може ли един нормален човек да пропагандира избиването на един цял народ до крак, заради някакви нелепи обвинения и то срещу определени среди? Може ли един нормален човек да хвърли във война цяла една нация, заради нуждата й от „жизнено пространство“? Може ли обаче една нормално мислеща нация да избере и следва един луд диктатор?

Адолф Хитлер не е луд или поне не в медицинския смисъл на думата „луд“. Той е болен от лудостта на всеки човек, вярващ че е изпратен на земята със свещена мисия. Хитлер не е по-ненормален от Константин Велики или Карл Велики, или Жана Д`Арк, или Наполеон, или Айнщайн. Всички те са вярвали в своята божествена мисия и нито за миг не са поставяли под съмнение методите си. Хитлер е вярвал, че мисията му е била да спаси германския народ  от оковите на евреи, цигани, славяни, французи, въобще на всяка не арийска нация. Може би голяма част от програмата му е била демагогия с цел завземане на властта, но частта за величието на Германия и свещеността на арийската раса е била една негова вяра, която обаче, трудно е можела да си проправи път, ако не е била облечена в обещания за икономически и социални промени. За Хитлер властта не е била нищо повече от една стъпка към заветната цел. Цел, която му е била обещана от някаква висша сила, или поне той си е мислил така. Страниците „Моята борба“ не са изпълнени с икономически и социални теории, нито посочват класов враг. В една книга Хитлер е събрал веруюто на расистката идея и, което е по-важно, посочва начин за постигането на „чистата раса“, като се смята, че тази фраза е негов патент.
Защо Хитлер не е луд  (медицински). Ако беше така, той никога нямаше да се впусне във Втората световна война.
Като всеки луд би бил безкрайно педантичен и би изпипал всяка буква от плана си за действие. Нещо, което Хитлер не е направил. Той е имал план за кратка война, но не и за продължителен конфликт. Както и по време на Първата световна война се е разчитало на изненадващото първо нападение и бързата разгромна победа. Нека припомним само „руската акция“, принудила немската армия да затъва в северната зима все така в летните си униформи. Един луд с присъщата на лудостта наблюдателност би се съобразил до най-малката подробност с наполеоновите войни за да се поучи от тях. Всъщност, ако беше луд Хитлер щеше да е сериен убиец във еврейския квартал или в циганското село, а не завоевател на света.

В расистката идея няма нищо налудничаво, напротив, тя е напълно естествена за народ, смачкан от мирните договори на отминалата война и все пак не видял загуба на бойното поле.

Германският войник е на чужда територия, следователно, е окупатор когато се обявява края на Първата световна война, наричана тогава „голямата война“. Договореностите на мирните конференции нямат нищо общо с обещанията преди капитулацията. Забележителна роля за това има Франция. Така че няма нищо налудничаво в пасажа от „Моята борба“: “Франция има нужда от балканизация на Германия … Неумолимият смъртен враг на германския народ е и остава Франция.” Също така е вярно, че евреите винаги са били във финансовия елит и рядко са живели бедно, което, разбира се, винаги е било трън в очите на бедните германски  (или станалото модерно по-късно определение – арийци)  работници, особено като се има предвид елементарният им начин на мислене.

Идеята за „жизненото пространство“ също не е дошла от небитието. След войната Германия е жестоко орязана. В интерес на истината, германците наистина са били като натикани в една доста малка територия за числеността на нацията си. Имало е големи германски етнически малцинства във всички съседни на страната държави. Нещо повече, взети са земи като Елзас и Лотарингия, смятани за германците  за свещена германска земя, наследство от Карл Велики (въпреки че може да се спори Франция или Германия е наследница на държавата на франките. Карл Велики предвожда франките, но пък създава Свещената римска империя на Германския народ). Все исторически факти, които напълно обосновават Хитлеровите възгледи.
Един луд никога няма да предугади исканията и действията на тълпата, да намери най-добрите думи за да я спечели на своя страна. Тук е добре да се даде примера със Сталин, който несъмнено е бил луд, но пък несъмнено не той, а Ленин и Тротски са спечелили тълпата, направили революцията и победили в гражданската война. Сталин просто е заел вече бетонираната във властта партия. Хитлер, обаче, трябва да започне от партийка, наричана още „клуб на пиячите“ и да я превърне в най-силната и единствена партия в Германия само за десетина години. Педантичността на Хитлер не е в малките детайли, както при лудия убиец например, а в широко мащабния план, в който може и нещо да скърца, но общо взето работи. Освен това той възпитава у последователите си по-различен култ, отколкото останалите известни на историята диктатори. „Фюрерът“ се обявява за спасител, но не си придава божествена свещеност, както например Сталин. Култа в Германия всъщност не е към личността, а към нацията.

Ако омразата е психическо отклонение, то Хитлер е може би най-побърканият човек, живял някога на земята. Той мрази всички – евреи, цигани, славяни, французи, англичани, комунисти, либерали, социалисти… Всички те пречат на неговата „Велика Германия“ и по един или друг начин я ограничават. Отново ще цитираме „Моята борба“: “Комунизмът отваря път  на смъртта, на смъртта на народа, на гибелта.” Колкото и прав да е, не можем да не отбележим омразата, дори отвращението.

Друг цитат, този път от реч: “Добрият евреин е мъртвият евреин.”. Стигнахме и до речите му. Той не ги произнася, той ги изкрещява  в микрофона така, че дрезгавият му глас да се запечати в съзнанието на слушателя. Ораторът Хитлер сякаш се кара на присъстващите, непрекъснато ръкомаха, а жестовете му са насечени. Това поведение наистина може да се определи като ненормално, но такъв образ си е изградил диктаторът не само в представата на хората, но и в собственото си въображение – на спасител – а германецът никога не е познавал благия кротък месия. Хитлер е силната личност, която германците чакат, и тя не може да бъде друга, освен пламенна и решителна.
Всъщност, ролята на побъркания политик, който може да бъде манипулиран и използван, е много удобна за Хитлер преди и по време на управлението му, както във външен, така и във вътрешен план. Навън го смятат за луд и не му обръщат внимание, вътре го смятат за луд и управляем и, най-важното, за по-малкото зло от комунистите. На практика, Хитлер разиграва един Хамлетов  / или ако искате Клавдиев /  сценарий, в който той – лудият – все оцелява и побеждава благодарение на преструвката си. Народът тръгва след него, защото партията му предлага организация, нещо което в демокрацията като система не се застъпва. Изтерзаният германец с представата си за здравата дисциплина обвинява за бедите Ваймарската република и самата система на демокрацията, заради нейната неорганизираност и неспособност да се справи с кризата.. Демокрацията сама по себе си изключва присъствието на любимия на германците свръхчовек, заради конституцията и куп разделени власти и институции, с които управляващият трябва да се съобразява. Ала Хитлер знае, че няма нищо по-лесно от това да сринеш демокрацията с демократични средства. Ако революцията изяде децата си, то демокрацията в един начален неукрепнал стадий може да изяде себе си.

И така, Хитлер има сносна програма, исторически обоснована идеология и един бирен клуб. Как се прави от бирен клуб държава? Трудно. Но как се прави от държава бирен клуб? Този въпрос си задава бъдещият фюрер и си отговаря – лесно, с криза. А кризата не закъснява, от 28 г. до 32 г. се вихри световната икономическа криза, започнала в Америка и бързо обхванала целия свят. Ваймарската република разчита много на финансовата помощ на САЩ и съответно икономиката й е силно обвързана с отвъдокеанската. Хитлер успява да създаде 6 милиона работни места само за няколко години, не суспендира конституцията, едностранно отменя Парижкия и Сен-Жерменския мирен договор, а това освобождава пътя на развитие на военната промишленост. След всичко това народната маса не го вижда като луд, а като спасител.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/most-cruel-leader-in-the-world-adolf-hitler-picture-771x1024.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/most-cruel-leader-in-the-world-adolf-hitler-picture-771x1024-150x150.jpgadminЛичностидиктатор,ХитлерАдолф Хитлер е един от най-големите гении на нашето време. Въпросът е луд ли е Хитлер или не. Може ли един нормален човек да пропагандира избиването на един цял народ до крак, заради някакви нелепи обвинения и то срещу определени среди? Може ли един нормален човек да хвърли във...Историята такава, каквато (не) я познаваме!