Гърция е място за почивка в 21-ви век, където може да се насладите на 40-вековна слава. Родина на древните олимпийски традиции и гробница на една загадъчна легенда. Игрално поле на боговете и бойно поле на кралете. Дом на чудесата от древния свят и на една от най-великите гадателки на всички времена…

Тук воините са се борили за безсмъртие, а хедонистите са се отдавали на смъртни грехове. Тук е била изкована съдбата на цивилизацията и се родил светът, който познаваме… Това са съвременните чудеса на Гърция.
Посещението в Гърция е две пътувания едновременно. Първото е до слънчевия рай, изпълнен със спокойни плажове и оживени пазари, с кремове против изгаряне и зехтин. Второто пътуване е назад във времето. Към един свят на принцове и дворци, на богове и чудовища, на изгубени градове и небивали легенди. Прекрасна възможност да се почувстваме като Индиана Джоунс.
Тук навсякъде има камъни от миналото, а под всеки от тях се крие по една история. Идеалното място за начало на нашата обиколка е Санторини, най-красивият гръцки остров. Всяка година го посещават хиляди туристи с кораб, ферибот или самолет. Те се наслаждават на изсечените скали и отсядат в белите къщички, които са накачулени по лицето на стръмните урви. Но зад впечатляващата фасада се крие една загадка, която е истинската атракция на острова. Някои вярват, че Санторини е локацията на изгубения приказен континент Атлантида.
Санторини е сред най-южните гръцки острови. Намира се на един час път със самолет от Атина. За първи път чуваме историята на Атлантида от древния философ Платон. Той пише за един изтънчен народ, живял преди 9 000 години на островен континент. Там било истински земен рай, стига хората да живеели в мир и да почитали боговете. Когато Атлантида се опиянила от силата си, боговете се разярили. За една нощ, огньове погълнали земята, океанът се надигнал и Атлантида потънала на дъното на морето.

Но дали Платон не ни разказва небивалици?

Каква е връзката между Атлантида и Санторини? Заедно със съседния остров Крит, Санторини е бил дома на древните хора, които наричаме миноанци. Това мирно кралство, процъфтявало благодарение на търговията със зехтин, вино и дървесина, пренасяни от флота, която контролирала голяма част от Средиземно море.

Възможно ли е миноанците да са били населението на Атлантида?

Да огледаме доказателствата. Преди 3 500 години Санторини бил разтърсен от мощна експлозия, равняваща се на 10 от атомните бомби, хвърлени над Хирошима. Избухването причинило приливни вълни, които опустошили острова. Това довело до промяна във външния вид на Санторини, известен по онова време като Тера. Част от острова потънала – точно както в легендата за Атлантида. Каквато и да е истината, много хора посещават острова, за да видят останките на може би най-голямата легенда за всички времена. Всичко, което е останало в наши дни, е Акротики – някогашното пристанище на Санторини. То се е запазило през вековете под вулканичната пепел, а стенописите в къщите са като снимки на тогавашния живот.
Вулканът, опустошил острова, е все още активен. Санторини живее с опасността от повтаряне на историята, затова му се насладете, докато можете. Потопете се във вулканичните води, след това вижте как слънцето прави същото. Няма друго такова място на света.
Продължаваме с обиколката от остров на остров, смесвайки удоволствията с културата. Миконос е точно островът на развлеченията. Бляскави плажове и прекрасен град. Криволичещите улици създават лабиринт, който е трябвало да дезориентира евентуалните мародери. В наши дни, Миконос е залят от шик и слава, което го превръща в поле за лятна отмора. Като древните пирати, някои хора са на лов за злато и сребро. Други пък търсят петзвездна кухня. Колкото и да е примамлив Миконос, той е просто стъпка към истинската ни цел.
Ако успеете да се отлепите от него, едно кратко пътуване с ферибот ще ви отведе на остров Делос, обвит в легенди и история. Той се намира в средата на островната група Циклади – на три часа път с кораб от столицата Атина. Малко островче, с голяма роля в древния свят. Това е история за гръцките богове и смъртния грях, за страст и отхвърляне и за две незаконородени деца.
Всичко започнало, когато върховният гръцки бог Зевс отново започнал да хойка и неговата любовница Лето забременяла. Ужасен, че жена му може да научи, Зевс казал на Лето да се разкара в буквалния смисъл. Отчаяната Лето търсела място, където да роди. Внезапно тя видяла един малък, скалист остров да се носи из водите. На помощ й се притекъл богът на морето Посейдон, който приковал острова на едно място. В това убежище, Лето родила божествените близнаци Аполон и Артемида. Изведнъж слънцето осветило небето и понеже островът можел да бъде ясно видян, те го кръстили Делос или „видимият“. За благодарност Лето превърнала своя нов дом в убежище. Това деяние преобразило малкия остров в религиозен център за цяла Древна Гърция.
Днешните туристи остават изумени от множеството руини от гръцки и римски времена. Но най-примамливо е мястото, където Лето е родила. То е белязано от самотна палма. В близост е прочутата тераса на лъвовете, пазители на свещения остров. Някога мраморните зверове са били девет, но четири от тях вече не са на поста си.
Делос е имал бурно минало. Заради централното си положение сред гръцките острови, той станал морска сила, с която всички се съобразявали. Островът се превърнал в столица на един вид Съединени Гръцки Щати, известни като Делианската лига. В един момент, Делос бил толкова свещен град, че всички мъртъвци били изровени и преместени на друг остров. На никого не било позволено да започва или завършва живота си там, макар че не е известно какво е било наказанието за умиране на неподходящо място.
Римляните извели Делос до впечатляващ просперитет, благодарение на пазара за роби, на който се продавали по 10 000 души на ден. С печалбите, търговците строели огромни къщи, които също си заслужава да бъдат видени. Не трябва да се пропуска и театъра, където публиката взимала участие в ритуални оргии. По-късно, островът бил плячкосан от пирати, след това ограбен от крадци на антики. Това е причината в наши дни да не се позволява на посетителите да остават с преспиване. Но в Делос все още има много съкровища за окото. Особено ако се изкачите до най-високата точка на острова. Според легендата, на това място застанал Зевс, за да наблюдава тайно раждането на близнаците.
Дълбоко сред планините на Пелопонес се намира едно древно място, чието наследство е все още живо. Самото споменаване на името му вдъхва страхопочитание – Спарта. Спарта имала една цел – да притежава най-добрата армия на своето време. Спарта се намира в сърцето на южния полуостров, на 3 километра с автобус от столицата Атина. Тези цитруси и маслини някога са били събирани от роби, наречени хелоти. След един бунт на робите, Спарта била принудена да се преобрази във военен лагер. От този момент всеки спартански мъж, жена и дете били готови за война. Тренировките започвали още преди раждането. Смятало се, че двама годни родители ще създадат още по-силно потомство. Затова спартанските жени били принудени да тренират наравно с мъжете.
Дневният режим бил наистина спартански. Пиенето било забранено, а хубавата храна отсъствала от менюто. Само на бойното поле се забелязвала следа от показност у спартанците. Те се гордеели със своите дълги, веещи се наметала. И провокативно решели косите си в присъствието на врага. Техните червени плащове се превърнали в символ на тяхната гордост. Спартанците увековечили репутацията си при Термопилите, където 300 войници се опитали да спрат нашествието на стохилядна персийска армия. Макар персийците да ги превъзхождали многократно, спартанците удържали три дни. Истински героизъм, но загинали почти всички от тях, включително и легендарният им пълководец Леонид. Неговата смелост му отредила място в учебниците по история. Обикаляйки из руините на Спарта в наши дни, човек усеща как камъните са пропити от могъщия дух от миналото.
Следващата ни спирка е едно от най-прочутите древни места в Гърция – Епидарос. То се намира сред гъста борова гора и се посещава от 300 000 туристи годишно. Намиращ се в източната част на южния полуостров, Епидарос е само на два часа път с кола от Атина. В древни времена, градът също е привличал хиляди души – отчасти като лечебно място, отчасти като курорт.
Над Епидарос господствал Асклепий, който имал силата да лекува всякакви заболявания. На теория, Асклепий приемал формата на змия, която била символ на подмладяването. На практика, през нощта пускали безвредни змии в стаите на пациентите.
Славата на това лечително светилище се разнесла надлъж и нашир. Дори Римската империя потърсила помощта му при една развихрила се епидемия. Подобни светилища положили основите на съвременната медицина, но в Епидарос, пациентите имали увереността, че боговете са на тяхна страна.
Туристите остават изумени от тази новаторска клиника, но само няколко метра встрани се извисява голямата атракция – древният амфитеатър. Задължително е да изпробвате неговата акустика. Ако пуснете една монета в средата на сцената, звукът ще се чуе дори на последните редове. Спокойно може да застанете на сцената. Никой не може да каже в какво ще се включите или пък кой ще ви наблюдава.
Амфитеатърът, преживял множество земетресения, събирал 14 000 зрители. Ако отидете в Епидарос през лятото, опитайте се да видите някоя класическа гръцка трагедия или комедия. Задължително седнете на същото място, където древните гърци са се смели или плакали.
Олимпия, родното място на Олимпийските игри, е също толкова популярно и в наши дни. То задължително трябва да бъде посетено от всеки турист. Макар да идва от древността, Олимпия все още играе важна роля в съвременните игри. Ако имате късмет да присъствате на запалването на олимпийския огън, ще разберете защо пламъкът на миналото продължава да гори толкова ярко.
Олимпия се намира в западната част на Пелопонеския полуостров. Градът е на пет часа път с кола от Атина, затова препоръчваме преспиване. Историята на Олимпия започва с един древногръцки цар, който бил убеден, че само спортната надпревара ще спаси Елада от гражданска война. Той включил своя готвач в състезанието по бягане. Готвачът спечелил и така се родили Олимпиадите. От тогава игрите се провеждат на всеки 4 години, при първото пълнолуние на Август. Из цяла Древна Гърция били разпращани хералди, които да поканят участници и зрители. По време на игрите съперническите градове били обвързани от свещена клетва да се състезават, а да не се бият. Атлетическият фестивал продължавал пет дни и включвал борба, надпревари с коне и колесници, петобой и панкратий, вид юмручен бой. Вместо златен медал, всеки от победителите получавал мечтаният лавров венец.
Игрите били отлично място за събиране – на мъжете. Ако хванели някоя жена да гледа тайно, тя била хвърляна от висока скала.

След като били провеждани почти 12 века, игрите внезапно спрели, забранени от недоволен римски император. За наше щастие, Олимпийските игри бяха възкресени през 1896 година със същата цел – да се обединят различните нации.
В чест на древния дух, Олимпийският огън продължава да се пали от олтара на Хера, съпругата на бог Зевс. След това, бегачи отнасят огъня до Атина, откъдето го предават от ръка на ръка на други хора до мястото на следващите игри. Но дори да пропуснете паленето на огъня, в Олимпия има какво друго да се види. Например, мястото, където са тренирали атлетите, и където са давали клетвата да спазват олимпийските правила. Клетвата се давала в името на Зевс, върховния древногръцки бог. Наблизо се намират руините на храм в негова чест. Вътре се издига едно от седемте чудеса на света – огромна статуя от злато и слонова кост, седем пъти по-висока от човешкия ръст. Тя била направена от великия скулптор Феидий. В Олимпия все още има останки от неговата работилница.
Но главната атракция за всеки турист е да посети самия стадион, който почти не се е променил. Все още си личат стартовата и финалната линии, както и затревените трибуни, които побирали почти 40 000 зрители. Да се върнем назад във времето и да тръгнем по стъпките на древните олимпийци.Едно време, Коринт бил най-богатото пристанище и един от най-големите градове в страната.
Макар да са внушителни, руините не са единствената атракция. Коринт дължи важността си на своето местоположение. Коринт се намира на малък провлак, свързващ северна Гърция с южния полуостров Пелопонес. Това е само на един час път от Атина. Местоположението давало власт и богатства на Коринт, но репутацията му била далеч по-незавидна. По онова време градът бил печално известен като съвременния Амстердам, защото жителите му се отдавали на плътски удоволствия. Те почитали богинята на любовта Афродита. Високо на билото над града се намирал нейният храм, където куртизанките посвещавали хиляди в мистериите на секса. За да ги примамят, момичетата изписвали на подметките на обувките си думите „последвай ме“.
Когато апостол Павел пристигнал в града, за да разпространява словото Божие, той бил отвратен от нравите на коринтяните. Проповядвал цяла година и половина, но не покръстил много хора.
Олимпия, родното място на Олимпийските игри, е също толкова популярно и в наши дни. То задължително трябва да бъде посетено от всеки турист. Макар да идва от древността, Олимпия все още играе важна роля в съвременните игри. Ако имате късмет да присъствате на запалването на олимпийския огън, ще разберете защо пламъкът на миналото продължава да гори толкова ярко.
Олимпия се намира в западната част на Пелопонеския полуостров. Градът е на пет часа път с кола от Атина, затова препоръчваме преспиване. Историята на Олимпия започва с един древногръцки цар, който бил убеден, че само спортната надпревара ще спаси Елада от гражданска война. Той включил своя готвач в състезанието по бягане. Готвачът спечелил и така се родили Олимпиадите. От тогава игрите се провеждат на всеки 4 години, при първото пълнолуние на Август. Из цяла Древна Гърция били разпращани хералди, които да поканят участници и зрители. По време на игрите съперническите градове били обвързани от свещена клетва да се състезават, а да не се бият. Атлетическият фестивал продължавал пет дни и включвал борба, надпревари с коне и колесници, петобой и панкратий, вид юмручен бой. Вместо златен медал, всеки от победителите получавал мечтаният лавров венец.

Игрите били отлично място за събиране – на мъжете. Ако хванели някоя жена да гледа тайно, тя била хвърляна от висока скала. След като били провеждани почти 12 века, игрите внезапно спрели, забранени от недоволен римски император. За наше щастие, Олимпийските игри бяха възкресени през 1896 година със същата цел – да се обединят различните нации.
В чест на древния дух, Олимпийският огън продължава да се пали от олтара на Хера, съпругата на бог Зевс. След това, бегачи отнасят огъня до Атина, откъдето го предават от ръка на ръка на други хора до мястото на следващите игри. Но дори да пропуснете паленето на огъня, в Олимпия има какво друго да се види. Например, мястото, където са тренирали атлетите, и където са давали клетвата да спазват олимпийските правила. Клетвата се давала в името на Зевс, върховния древногръцки бог. Наблизо се намират руините на храм в негова чест. Вътре се издига едно от седемте чудеса на света – огромна статуя от злато и слонова кост, седем пъти по-висока от човешкия ръст. Тя била направена от великия скулптор Феидий. В Олимпия все още има останки от неговата работилница.
Но главната атракция за всеки турист е да посети самия стадион, който почти не се е променил. Все още си личат стартовата и финалната линии, както и затревените трибуни, които побирали почти 40 000 зрители. Да се върнем назад във времето и да тръгнем по стъпките на древните олимпийци.Едно време, Коринт бил най-богатото пристанище и един от най-големите градове в страната.
Макар да са внушителни, руините не са единствената атракция. Коринт дължи важността си на своето местоположение. Коринт се намира на малък провлак, свързващ северна Гърция с южния полуостров Пелопонес. Това е само на един час път от Атина. Местоположението давало власт и богатства на Коринт, но репутацията му била далеч по-незавидна. По онова време градът бил печално известен като съвременния Амстердам, защото жителите му се отдавали на плътски удоволствия. Те почитали богинята на любовта Афродита. Високо на билото над града се намирал нейният храм, където куртизанките посвещавали хиляди в мистериите на секса. За да ги примамят, момичетата изписвали на подметките на обувките си думите „последвай ме“.
Когато апостол Павел пристигнал в града, за да разпространява словото Божие, той бил отвратен от нравите на коринтяните. Проповядвал цяла година и половина, но не покръстил много хора.
За днешния посетител Коринт е истинска наслада за окото. Руините почти възкресяват метрополиса, който някога е процъфтявал тук. Виждат се пътищата, форума и фонтана на Пейрене, който е един от малкото запазени от древногръцки времена. Според легендата, Пейрене плакала толкова много след като синът й бил убит от богинята Артемида, че боговете я превърнали във фонтан, за да не отива нахалост всичката тази вода.
Едни от най-впечатляващите руини са на храма на бог Аполон, построен преди 2 500 години. Какво по-прекрасно място за съзерцаване на скандалното минало на Коринт.
Но може би най-голямата атракция се намира върху провлака – самият Коринтски канал, едно от най-големите инженерни постижения в историята. Тази гледка определено може да ви остави без дъх. Всичко започнало, когато един изобретателен елин на име Периандър решил да свържи двете пристанища на Коринт с тесен път. Малки корабчета и техните товари можели да бъдат придвижвани на колелца от единия порт до другия.
При римско владичество император Нерон искал да прокопае канал, защото това щяло да спести 300-километровата обиколка на Пелопонес. В типичен императорски стил той направил първата копка, след което оставил 6 000 еврейски затворници да свършат останалото. Но впоследствие Нерон се отказал от проекта, защото се опасявал от наводнение.
Векове по-късно, през 1893 година една френска компания довършила работата. Днес това е важен транспортен маршрут и ако имате късмет, ще видите как някой от грамадните кораби минава през канала. Несъмнено ще изпитате прилив на адреналин. Двете стени са на по-малко от 30 метра една от друга и се издигат на височина от 80 метра. Корабите трябва да бъдат теглени с изключителна прецизност.
Според някои, Крит е най-прекрасния гръцки остров. Той е популярна дестинация за хората, търсещи възможно най-добрата лятна почивка. Прекрасна природа, нощен живот и дълги, красиви плажове са сред многото атракции тук. Но истинската привлекателност на острова се крие в неговото минало.

Крит е люлка на първата европейска цивилизация и дом на един от най-ужасяващите зверове от гръцките легенди – Минотавъра. Крит е най-южния от гръцките острови и се намира само на час полет от Атина. Древният поет Омир пише: „Тази земя се издига красиво и плодородно над морето с цвят на вино. Тук живеят неизброимо много хора, а над всичко това се извисява великият град Кносос.“ Кносос бил столицата на миноанския народ, кръстен така на своя легендарен цар Минос. Той властвал над два милиона поданици, като 100 000 от тях били само в двореца в Кносос, който имал 12 000 стаи. Според историята, Минос управлявал един миролюбив и проспериращ народ. Корабите му плавали чак до Египет, където търгували зехтин и вино срещу злато и слонова кост. С течение на времето, миноанците започнали да властват над цялото Средиземно море. Но те са запомнени и по една по-зловеща причина.
Гръцките легенди разказват за Минотавъра – получовек, полузвяр, роден от незаконната връзка между съпругата на Минос и един бик. Минос бил толкова разярен, че заповядал на своя главен архитект да построи объркан лабиринт, така че съществото никога да не се измъкне.
За да задоволи апетита на чудовището, Минос изискал от атиняните да му изпращат ежегодно жертвоприношение от седем млади мъже и жени. Веднъж, към жертвената група се присъединил древногръцкият герой Тезей, който дал обет да убие чудовището. Той имал кълбо вълна, дадено му от дъщерята на Минос Ариадна, за да успее да се измъкне от лабиринта. В героична битка, Тезей забол меч в сърцето на Минотавъра и отплавал в нощта заедно с Ариадна. Тук се повдига обичайният въпрос за елините – има ли истина зад легендата?
Ключът може би се крие в главната атракция на Кносос – останките от древен култ към бика. В централния двор в самото сърце на двореца, млади атлети идвали да прескачат рогата на един бик. Дори съществуват стенописи за доказателство. Само на един хвърлей камък от столицата на Крит, Кносос е археологическа находка, благодарение на един мечтател.
Англичанинът сър Артър Еванс възстановил прочутия дом на крал Минос. Вие също може да проследите стъпките на Тезей, търсещ Минотавъра. След това може да видите складовете, в които се съхранявали огромни делви, преливащи от зехтин. Те били толкова големи, че според легендата, синът на Минос се удавил в една от тях.
За тронната зала се смята, че е една от първите по рода си. Тя не била на краля, а на главната жрица, която използвала змии в ритуалите си. Но най-изумителната находка е банята на кралицата, в която имало тоалетна с течаща вода – хиляди години преди изобретяването на вътрешната канализация. Това е поредното древно чудо на Кносос.
Сега отиваме към най-прочутото и най-магическо древногръцко място – Делфи. Това бил дома на най-известната пророчица на всички времена и продължава да омайва посетителите и до днес. Делфи се намира в сърцето на планините на централна Гърция, точно на север от Атина. Древните гърци смятали Делфи за центъра на света. Според легендата, Зевс пуснал два орела – единият от запад, другият от изток. Те се срещнали точно над Делфи. Мястото е маркирано със свещен камък, който отбелязва пъпа на света.
В близост се намира храма на Аполон – бог на светлината, музиката и песните. Вътре в храма чакала пророчицата – около 50-годишна жрица, която предавала думите на своя повелител. Хората идвали от всички краища на света, за да им бъде предсказано бъдещето. В несвяст тя мълвяла безсмислици. А жреците на Аполон ги превеждали в неясни съвети. Нищо чудно, че молителите оставали объркани. Пророчицата вършела работата на съвременните вестникарски рубрики със съвети. Любов, брак, бизнес – всичко се решавало според божествените откровения. Когато отидете в Делфи, постъпете като древните пилигрими. Разходете се покрай свещения фонтан, където те се пречиствали. След това отидете в убежището на Атина, най-прочутото място в Делфи. В древни времена, това било място за почивка преди изморителното изкачване по свещения път към храма на Аполон и Пророчицата. Най-доброто време за посещение е рано сутрин или привечер. Застанете сред руините на храма и задайте въпрос към духа на пророчицата – може пък и да получите отговор.
Туристите идват в Микена по една причина. Да видят столицата на кралството, което повело война заради една жена. Елена Троянска. Омир описва тази трагедия в своята епична поема „Илиада“. Елена била спартанска принцеса с изключителна прелест. Макар и омъжена, тя била насърчена от богинята Афродита да избяга с един красив троянски принц. В отчаянието си, съпругът й потърсил помощта на гръцкия цар Агамемнон от Микена. Хубостта на Елена била толкова голяма, че флота от хиляда кораба тръгнала да върне обратно красавицата. Последвалата война продължила 10 години. Агамемнон дори трябвало да пожертва дъщеря си, за да спечели боговете на своя страна.
Разказът на Омир за Троянската война е оставал в историята като прекрасна литература, а не факт. Това било променено от германския археолог Хайнрих Шлиман, един истински Индиана Джонс. Използвайки „Илиада“-та като пътеводител, Шлиман проследил местоположението на Троя до западна Турция. Там открил доказателства за една голяма война и много съкровища. Той бил убеден, че е открил бойното поле, където гърците съкрушили троянците. Но за него, това било едва половината от работата.

Цар Агамемнон очаквал победоносно посрещане при завръщането си в Микена. Вместо това, неговата съпруга замислила отмъщение, задето принесъл в жертва дъщеря им. Смъртта му се оказала началото на края за Микена. Шлиман потърсил легендарния град в Гърция, за да докаже и съществуването на героите. Тук се натъкнал на златна мина. При разкопки вътре в града, Шлиман открил 19 скелета, украсени със скъпоценности. Единият от тях носел златна маска. Днес, както и в миналото, Микена доминира над огромните равнини на южен Пелопонес, на цял ден път от Атина.
Когато стигнете до Микена, пред вас се изправят огромните стени, високи 12 метра и дебели 7. В цитаделата се влиза през Лъвската порта. През същата врата Агамемнон е извел войниците си, за да върнат Елена. Над нея има два лъва, символи на богинята-защитничка на града. Ако се изкачите над кралската крепост, ще видите колко непревземаема е била тя преди хиляди години.
Но главната атракция в Микена е предполагаемата гробница на крал Агамемнон. Тя се намира точно до цитаделата – внушителна каменна постройка с височина почти 15 метра. Едва ли има по-добро място, където да прочетем Омировата „Илиада“ – безвременната история за Елена и Троянската война.
Атина е столицата на Гърция и родно място на западната цивилизация. В наши дни градът демонстрира изобилие от различни начини на живот. Зад всеки ъгъл се крие изненада – от средновековни улички до съвременни ресторанти, от национални съкровища до панорамни гледки. Това е жив, световен град, но навсякъде се усеща обаянието на древното му минало.

Атина се намира в сърцето на източното Средиземноморие и е лесно достъпна от всяко кътче на света. В древни времена Атина е била най-могъщия град-държава в Гърция и е оказала най-голямо влияние върху гръцката цивилизация. Но влиянието й не свършва с това. Атиняните са ни дали основата на западното общество – онзи принцип, за който са пожертвани безброй животи – демокрацията. Преди около 2 500 години, гражданите на Атина въстанали срещу един тиран и настояли за нов вид правителство. Това останало в историята като „власт на народа“.
Заслугата е на мечтата на атинянина Клистенес. Той създал събрание в центъра на акрополиса, където всеки атинянин можел да изрази мнението си. За определяне на законите, гласуването се правело с камъчета – черно за „не“, бяло за „да“. Но демокрацията на Клистенес скоро срещнала своето най-голямо изпитание. Атина била застрашена от нашествие на персийската армия, която наброявала 100 000 души. Гражданите гласували да се борят, а не да се предават. Защитата била поверена на брилянтния морски командир Темистокъл. В една от най-прочутите битки в историята, той подредил гръцката флота в тесен проток до Атина. Персийските кораби били три пъти повече от неговите, но той успял да потопи по-голямата част от тях. Първата демокрация в света оцеляла. Триумф на оръжията, битката при Саламис била и победа на волята.
По-късно, атиняните провели още една битка на волята, чийто резултат все още доминира на фона на небето – Партенонът. Това е победа на един човек – политикът и оратор Перикъл, при когото Атина изживяла златния век на своята култура. Под неговото управление просперирало всичко – от изкуствата до науката. Най-прочутото му постижение било построяването на храма върху Акропола в честа на закрилницата на града, богинята Атина. Това е едно от архитектурните чудеса на света. Това е културното събитие на западната цивилизация.
Повече от 2 000 години по-късно, Партенонът все още се извисява величествено над града и е също толкова популярен. Има на какво да се насладите, докато се изкачвате към него. Това са останките от площада; пазара, където е изнасял лекции Сократ; театъра на Херод Атикий, където все още се играят пиеси; и разбира се, самият Партенон. Разхождайки се сред руините, човек може да усети пълния блясък и да разбере защо милиони туристи идват всяка година в главната атракция на Гърция.
Изумителната култура на древна Гърция е родена от хора, които са почитали своите богове, но са се боели от съдбата. Гърците са създали епична цивилизация, преодолели са невероятни трудности, но това е дало възможност за съществуване на западния начин на живот. Напълно логично е да се връщаме тук, за да засвидетелстваме почитта си.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/BIG_Efes_1340884697178.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/BIG_Efes_1340884697178-150x150.jpgadminМитология и легендиГърция,древните,чудесаГърция е място за почивка в 21-ви век, където може да се насладите на 40-вековна слава. Родина на древните олимпийски традиции и гробница на една загадъчна легенда. Игрално поле на боговете и бойно поле на кралете. Дом на чудесата от древния свят и на една от най-великите гадателки на...Историята такава, каквато (не) я познаваме!