Старогръцката митология е уникално и невиждано явление в развитието на човешката цивилизация. Тя запазва своята популярност хилядолетия след създаването  й в древна Елада и оказва определящо влияние върху развитието на европейската културна мисъл. За да обясним тази дълговечност, трябва да разберем дълбоката й същност, да открием идеите и богатия човешки опит, заложени в основата й, да вникнем в мъд¬ростта й, да се опитаме да усетим духа на епохата, да разберем смисъла на вечните послания и да отговорим на въпро¬са що за хора са били древните елини, ко¬ито са създали и съхранили такова човешко богатство.

Елините създават своя цивилизация, ко¬ято постепенно обхваща както земите на днешна Гърция, така и крайбрежието на Средиземно море – Италия, Сицилия, Южна Франция, Северна Африка. Повече от 2000 полиса наброява елинската държава. По тези земи живеят различни по бит и култура племена. Така, заимствайки идеи от местните традиции и вярва¬ния и внасяйки своите представи, древ¬ните гърци създават една отворена, демократична културна традиция, която непрекъснато се стреми към развитие и усъвършенстване. Тя отговаря на духов¬ната същност на елините, които притежават интелигентност, любознател¬ност и засилен интерес към света. Те са хора, отдадени на живота и радващи се на неговото богатство. Култът към кра¬сотата се съчетава с непрекъснатия стремеж към хармония. Етично и есте¬тично са неразчленими, а красотата е белег на съвършенство. Тези хора създа¬ват, възприемат и съхраняват ми¬товете, разказващи за произхода на света, за подреждането и устройство¬то на вселената.
Митологията е плод на традиционно¬то мислене на древния човек. Митовете се появяват не само да обяснят заобикалящия свят, познатото и непознатото, близкото и далечното. Те са творение на постоянно развиващата и променяща се човешка мисъл. Светът трябва да бъде осмислен и подреден, за да има хармония в него. Нещата трябва да бъдат назова¬ни с конкретни имена, за да бъдат опоз¬навани. Постепенно се раждат и офор¬мят отделните митове като резултат на колективното митологично мислене на древните гърци. Те разделят времето и пространството на две и ги противо¬поставят:- минало – настояще, Олимп (висината) – земята на хората. Минало¬то е свързано със свещеното време на първосъздателите. То е ценно и неприкосновено и няма нищо общо с човешкото настояще. Затова в съзнанието на хора¬та митовете принадлежат не на обикновения делник, а на празника и са част от ритуалите, които създават устойчивост и подреденост в човешкия живот. Митологията е синкретичен художествен мироглед на родовото общество. Тя отразява човешките представи в техния единен, неразчленен вид. Затова митове¬те съдържат, наред с опредметената представа за външния свят, основите на морала, правото, вярата, обществения ред и пр., така както са били разбирани от древните гърци.
Митовете отразяват представите за света. Но те са нещо повече за елините те изразяват колективната мечта и подтикват към развитие на съзнанието и мисълта на хората. Митовете не подлежат на преоценка. В тях всичко се възприема за безусловно вярно и води към най-доброто. В същността си те не се променят, но поради устния характер на създаване и разпространение търпят ин¬терпретации. Те съдържат, съхраняват и утвърждават ценностите на рода. А за рода е важно изначалното, устойчивото и постоянното, което утвърждава тра¬дицията на миналото и дава сигурност за бъдещето. Затова и представите за време и пространство на древните гърци, отразени в митовете, са особени и се различават коренно от същността на тези понятия в нашата съвременност. Времето не се измерва в часове, дни, ме¬сеци и т. н., а в цикли, които съществу¬ват във вечната природа и които имат вечно повтарящ се ритъм: пролет – ля¬то – есен – зима; раждане – съзряване -зрелост – смърт. Времето е даденост, подобно на пространството, разделено на три: светът на боговете (горе, на Олимп), светът на хората (на земята), светът на Хадес (долу, в отвъдното).

Понятията: горе – среда – долу, имат не само пространствен, но и оценъчен характер. Те носят нравствена натоваре¬ност като добро – разумно – зло. Гръцката митология се развива и оформя постепенно, като преминава през два условни етапа: критски и микенски и извървява пътя от първичните представи през системата на подреждане на хаоса до завършен космос. Последователно се оформят основните митове за богове¬те, появяват се циклите: за Троя, за Едип цар, за Аргонавтите. Налага се героичес¬кото начало. Тъй като отразява предс¬тавите и тенденциите на родовото общество, митологията до голяма степен повтаря модела на човешкия свят. Ето защо гръцките богове приличат на хората и по външност, и по духовна на¬гласа. Те мислят и чувстват като тях. изпитват страдание, болка, радост, щастие.
Забележително е, че гръцката митоло¬гия извървява толкова дълъг път на раз¬витие и съществуване и запазва своята свежест и непреходност. За разлика от други устни култури, тя не изчезва, не се забравя, защото става основа на старогръцката литература, появила се през VIII в. пр. н. е. Старогръцката литерату¬ра се обвързва много тясно с митовете и отношенията им стават двустранни. Литературата черпи сюжети, герои, идеи от митологията, израства изцяло на нейна основа, а задължително условие за старогръцките писатели е да разра¬ботват митологичната тематика, ако искат творбите им да имат стойност и да се приемат благосклонно от критич¬но настроената публика. От друга стра¬на, митовете се запазват благодарение на литературните творби. Те заживяват втори живот, като не търпят и същес¬твени промени, защото авторите се стремят да запазят техния смисъл и проблемът за оригиналността на твор¬чеството не ги е вълнувал. Най-цялостно митовете се запазват в творчеството на Омир и Хезиод. Митологията е един огромен свят, съх¬ранил богатството на човешката мисъл и въображение от древността. За хора¬та тя е била средство за общуване, нат¬рупана мъдрост, избор на знания и опит. От нея старогръцката литература взема най-същественото – общочовешката си идейност. В митологията се поставят и съхраняват нравствени, естетически и философски въпроси с безвременен характер, които стават същност и на литературата. В това е нейната посто¬янна актуалност и магията на въздействената й сила – във вечните теми и про¬блеми, от които хората винаги са се въл¬нували, в размисъла, който събужда, в отговорите, които можем да открием в древното, но мъдро слово. Закономерно е, че старогръцката митология и литература са образец за европейското култур¬но развитие от Ренесанса до наши дни.

http://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/hera-greek-goddess-greek-mythology.jpghttp://history-bg.eu/wp-content/uploads/2013/03/hera-greek-goddess-greek-mythology-150x150.jpgadminМитология и легендидревни,Елини,СвятСтарогръцката митология е уникално и невиждано явление в развитието на човешката цивилизация. Тя запазва своята популярност хилядолетия след създаването  й в древна Елада и оказва определящо влияние върху развитието на европейската културна мисъл. За да обясним тази дълговечност, трябва да разберем дълбоката й същност, да открием идеите и богатия...Историята такава, каквато (не) я познаваме!