Управлението на цар Симеон бележи един от върховете в историята на средновековна България, когато тя се превръща не само в могъща държава, но и в изключително за времето си средище на книжнина и култура. Той застанал на престола, когато бил на 27 години, но това не му попречило да прояви изключителни за възраста си разностранни способности...

Първият официален исторически документ, в който е вписно името България, са Актовете на Шестия Вселенски събор, проведен през 680-681 г. в Цариград. То се съдържа в един знаменателен пасаж от речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 9 август 681г. на 16-то заседания на Събора.

От това личи, че към август 681г. българската държава вече е съществувала, при това носела е същото име, което носи и до днес - България.

Има следи, че векове наред думата "българи" в нашата страна е била не само име на народа, а белег за порядъчност и човешка чест. Затова преди стотина години в Македония се е родило следното определение на думата българин: "Българин е кой не лъже, не краднува, не сменя вярата си за печена кокошка."
Представата, че само достойният човек заслужава името българин, е била присъща не само на волжките българи, но и на нашия народ. Затова, когато някой опетни своето достойнство, и до днес хората с възмущение му казват: „Ти българин ли си, бе!" Неслучаи-но един от най-достойните наши възрожденци - д-р Иван Богоров - е написал някога крилатите думи: „Трябва да направим хора и ще има човещина. Трябва за направим българи и ще има България!" В най-трудния за народа ни исторически период този мъдър българин е призовавал не към дива жестокост срещу поробителя, а към изграждане на духовния храм на нашия народ, защото е разбирал, че само чрез издигане на най-светлите качества на духа може да се освободим и да си изградим здрава и силна държава...

В основата на името българи стои древният корен БЪЛГ-, значението на който в течение на цял век оставаше загадка за науката. Причината за това е, че дълго време не беше разкрит нито един вид източни езици, където този корен да се среща в своята автентична форма и пълнота. Сега обаче такъв вид езици най-после е идентифициран. Това са групата памирски езици, където съществуват редица производни думи от корена БЪЛГ- . Между тях най-преки подобия на корена БЪЛГ- са оцелели сред най-близките потомци на населението на древното царство Балхара, в чийто език коренът БЪЛГХ- означава "висок, голям". Паралелно с този пряк източник съществува и един косвен ключ, чрез който можем да напипаме скрития смисъл на името „българи". Това е думата БУРЗАН - висок, голям, велик, която е служела като синоним на името българи В персийския, а след това и в арабския език.
Друг косвен източник, по който може да се съди за смисъла на това древно име, са думите и изразите, които са се използвали в санскритските източници като заменител на думата българи. Техният смисъл е сходен с този на персийската дума БУРЗАН и означава „водещ", „пръв", „благословен".