събота , 2 август 2014
В момента разглеждате: История / Цивилизации / Асирия и Вавилон

Асирия и Вавилон

87
5/5 ( 100% )
based on 5 ratings

Търговската република Ашур. Асирийската конфедерация. Старовавилонското царство.
Законите на цар Хамурапи. Асирия – първата световна империя


 Създаването на асирийската търговска република. Асирийската конфедерация

През ХХV – ХХІV в. пр. н. е. в Северна Месопотамия, на река Тигър възниква градският център Ашур – столица на племенно обединение на живеещите тук хурити (местно население с неопределена езикова група) и източни семити. Най-ранните писмени сведения за додържавната история на Асирия са запазени в историческия извор, известен като “Асирийския царски списък”. Според сведенията в този списък най-ранните вождове на асирийците живеят в шатри. Те се разделят на легендарни вождове, характерни за всяка древна традиция, на полулегендарни и на действително управляващи вождове, управители и царе. Между историческите вождове на Асирия най-ранният е известен по собствен надпис – това е вождът (на шумерски “па”) Итити, от около 2350 г. пр. н. е., който съобщава, че посвещава плячката от ограбен град на храма на богинята Инана. Родово-племенното военнодемократично асирийско-хуритско обединение е в търговски и културни контакти с шумерския юг, тъй като се намира на най-удобния път от Шумер към Сирия, Ливан, Палестина и Египет на запад и към североизточните планински райони. В края на ХХІ в. пр. н. е. в района на Ашур отсядат и племенните общности на западните семити-амореи, които руският учен И. М. Дяконов причислява към родствените на евреите племена. След разпадането на централизираната деспотична система на царството на Шумер и Акад, Ашур извоюва свободата си и се превръща в демократична република със стопанство, основано на занаятите и търговията. Ашур става основен доставчик на метал и дървен материал, на животни, кожи и восък за бедната на природни богатства Южна Месопотамия. Суровините, които асирийските търговци получават от търговските си колонии в Мала Азия, им носят големи приходи и това довежда до натрупване на огромни богатства. Едновременно с това Ашур печели и от продажбата на обработен метал и вълна – оръжия, съдове, тъкани и украшения на малоазийските и централноазиатските пазари, а също и от монопола върху охраната на търговските пътища и кервани на огромни територии от Мала Азия и Източното Средиземноморие до Арабския полуостров.

През ХХ в. пр. н. е. градът се превръща в силна република с управление, което се осъществява от народното събрание, и негов говорител. В добилия независимост Ашур народът  е обявен за цар, но по-късно, постепенно асирийските аристократи и жреци му отнемат върховната власт. На свой ред народното събрание на Ашур чрез временни съюзи и със съвета на старейшините не позволяват на асирийските вождове да осъществят претенциите си за действителна и дори условна власт на монарси. Градът-република се ръководи от граждански управител, наричан ишшиак.
В 1813 г. пр. н. е. град Ашур, или Асирия, сключва съюз с вожда на аморейското племе на ханите Шамшиадад І за създаване на конфедерална държава. По силата на договора Шамшиадад се назовава с републиканската си титла на територията на Ашур и с титлата цар на територията на собственото си племе, както и на териториите на завоюваните страни. Съюзът между републиката и монархията се оказва удобен и обединената държава успява да завоюва териториите в Северна Месопотамия и прилежащите райони от Иранските планини до град Катна в Северна Сирия. В създадената огромна конфедерална държава-империя е въведена  вавилонската система на писменост, която е писменост, развита на основата на акадския език.

Старовавилонското царство

През 1894 г. пр. н. е. по време на аморейския вожд Сумуабум в областта с център Вавилон (от акадско-вавилонски – Баб или Врата на бога) военнодемократичният аморейски съюз става държава, а изборният военачалник – цар. До времето на шестия по ред управител на държавата Хамурапи (1792-1750 г. пр. н. е.) Вавилон се превръща в културен център на Месопотамия. Хамурапи започва да провежда политика на обединяване на цялото Двуречие в една държава. След смъртта на царя на асирийско-ханейската конфедерация Шамшиадад през 1782 г. пр. н. е. съюзниците на Ашур, ханите, се оттеглят от участие в държавния съюз и се връщат в Ханаан – в западната си полупустинна родина, а ослабената Асирия попада в зависимост от Вавилон, но запазва самостоятелността си.
Цар Хамурапи организира пряко зависимите от властта му земи на по-голямата част от Двуречието чрез всеобхватна административна реформа. Цялата страна е разделена на области, които са управлявани от негови чиновници. Един от тях отговаря за войската, друг за обществените дела, трети за обработката на земята. Под контрола на царя са поставени храмовете и гражданските общини. В големите градове са създадени общности от царски съдии, които да следят за спазването на законите. По заповед на царя се съставя Законник, в който се защитават правото на свобода на гражданите на държавата, на неприкосновеността на имуществото им, уреждат се семейно-правовите отношения и се защитава правото на робовладелците да имат и да запазват робите си. Според законите на цар Хамурапи структурата на Старовавилонското общество е изградена от свободни хора – “синове на града” (на акадски – мар алим), известни като авилум, свободни безимотни хора, подпомагани от държавата – мушкенум, и роби – вардум (уардум). Свободните граждани и данъкоплатци осигуряват на страната  войници – редум.
Така организираната държава, която обхваща пряко подчинени на царя и зависими земи с автономно управление, е първата държава, организирана изцяло без съобразяване с правото на самостоятелност на общините. Единствено в конфедерираните и полуавтономни области законите на вавилонския цар не са прилагани задължително, а по преценка на местните правителства.
При наследника на Хамурапи Самсуилуна (1750-1712) държавната власт постепенно отслабва. Причината за това са противоречията между централизирания и наложения от държавата ред на подчинение и все още силните демократични родовоплеменни принципи, както на амореите в страната, така и на притеклите им се на помощ сънародници, съседи на Вавилон. Войната срещу военнодемократичните съседи на Вавилон през 1722 г. пр. н. е. е неуспешна за войските на Самсуилина.
Амореите сутии отстояват независимостта си и преминават в настъпление, което завършва със завладяването на град Исин, където те основават свое княжество. Едновременно с амореите от изток срещу Вавилон настъпват еламитите, на юг халдейските племена създават свое царство в приморските райони на вавилонската държава. На север, след първоначалните поражения от войските на Вавилон, укрепват военноплеменните съюзи на каситите. Наследниците на Самсуилуна Абиешу и Амидитана водят успешни военни действия срещу усилилите се касити и предотвратяват обединението на силите им с войските на Халдея. Но военните действия срещу съседите на Вавилон на изток, север и юг изтощават силите на държавата. В резултат от военните загуби и жертви много семейства изпадат в стопанска безизходица и дългове. Зачестяват случаите на дългово робство. Цар Амицадука (1646-1626) се опитва да коригира обществения и стопанския живот с царски укази, а не с възстановяване на конституционните норми, според законодателството на Хамурапи. Това е свидетелство за процеси, които не могат да бъдат променени. Шумерските градове по долното течение на река Ефрат вдигат въстание срещу централизираната държавна власт и данъчната система, която действа силово. От планините на север от Двуречието на територията на страната нахлуват племената на каситите, които създават държава в земите около горното течение на река Тигър.
Старовавилонското царство няма сили да се противопостави на родовоплеменните и на демократичните племена и движения и преминава в отбрана. Новата идеологическа представа, която вавилоняните налагат, обявявайки племенния си бог Мардук за наследник на старите месопотамски богове, не успява да убеди населението на страната в законността на налаганите със сила промени.

Опитите на вавилонските царе с укази да предотвратят нарушенията на създаденото от Хамурапи законодателство не са успешни. Действащите в страната закони не са спазвани, задлъжнелите към кредиторите си граждани биват продавани в робство. Поробването на множество хора отслабва възможностите на държавата да свиква големи армии и от това се възползват нейните съседи. Приморските халдейски племена, обединени в силна държава, завладяват Лагаш и Ур. През 1595 г. пр. н. е. войските на малоазийския хетски цар Мурсилис І в съюз с каситите с изненадващ поход превземат и разрушават Вавилон. На територията на могъщата някога държава се установяват каситски племена, които създават своето царство.
Световната асирийска империя
През ХVІ в. пр. н. е. на североизток от Асирия е създадена държавата Митани от индоевропейски арийски племена, които са родствени на древните иранци и индийци и на днешните индийци, германци, българи или италианци, а другата част от нейното население е съставена от хуритски племена, далечни предшественици на днешните грузинци, абхази и арменци. Те притежават силна военна организация, съставена от пехота и военни отряди от впрегнати в коне колесници, които не са познати на повечето древноизточни народи по това време. Това позволява на митанийските войски да разгромят войските на Асирия и да я превърнат в свой васал. Митани става най-силната предноазиатска държава през последните десетилетия на ХVІ в. пр. н. е. В края на ХVІ и началото на ХV в. пр. н. е. Митани претърпява унищожителни нашествия от войските на египетските царе Тутмос ІІІ и Аменхотеп ІІ и губи военно-политическото си могъщество. От това се възползват асирийците, които отхвърлят зависимостта си от Митани и започват да организират държавата си като военно-аристократична сила. Затова те се отказват от държавното устройство, основано на силно развити занаяти и търговска дейност. Независимо от военизирането на обществото Асирия или Ашур остава държава с републиканско устройство, но с наследствени републикански управители, които носят титлата ишшиак.
През 1365 г. пр. н. е. ишшиакът на Асирия – Ашурубалит, като се възползва от отслабването на Митани след походите на египетските царе през ХVІ и ХV в. пр. н. е. и от нарасналите сили на страната си, завоюва част от земите на арийско-хуритската държава. При управлението на втория син на Ашурубалит, Арикдинили (1319-1308 г. пр. н. е.), владетелят вече се титулува цар и Асирия се превръща в монархия.
В борбата с Митани и силното Хетско царство асирийците успяват да овладеят през ХІІІ в. пр. н. е. и митанийските територии, както и част от хетските владения на територията на съвременна Сирия. Асирия се превръща в могъща държава, но през ХІ в. пр. н. е. е подложена на нашествие от семитските племена на арамеите и губи силата, влиянието и равнинните си територии.
През Х – ІХ в. пр. н. е. асирийците превъоръжават армията си изцяло с желязно оръжие, вместо старото бронзово, и отново възвръщат боеспособността на военните си сили. Техните войски сломяват съпротивата на силното аморейско Дамаско княжество, но на свой ред са въвлечени в тежка отбранителна война срещу могъщата си северна съседка – държавата Урарту. Войната придобива неблагоприятен за Асирия характер и това принуждава част от военните кръгове на страната да организират военен преврат. В резултат от това за цар е провъзгласен Тиглатпаласар ІІІ (745-727 г. пр. н. е.). Царят провежда административна реформа, като разделя дотогавашните големи области на по-малки и лесно управляеми и като увеличава броя на леката си пехота, която формира от бедни и безимотни хора, на които освен военната служба осигурява и земя, за да издържат семействата си. В резултат от реформите Асирия се превръща в могъща военна държава с армия, която достига 120 000 войници, организирани в различни радове войски-пехота, снабдявани с мехове за дишане, както и десантни части. По това време са създадени и първите отряди от конни стрелци. Великолепно обучената и въоръжена армия дава възможност на асирийската държава да започне агресивна завоевателна политика. При Саргон ІІ (721-705 г. пр. н. е.) е покорен Израил, а столицата му Самария разрушена, успешна е и военната кампания срещу Урарту. Усилването на светската власт на царя и обкръжението му настройва противниците на силната централна власт срещу победоносните царе. Синът на загиналия в битката срещу кимерийците Саргон ІІ, Синахериб, който разрушава противопоставящия му се Вавилон и принуждава Юдея да му плаща данък, е убит от жреческо-аристократичните кръгове, защитници на автономията на градовете и на собствените си привилегии.
По време на царуването на Асархадон (680-669 г. пр. н. е.) Асирия овладява финикийския град Сидон на Средиземно море и завоюва Египет. Огромната асирийска държава управлява със сила и държавен терор завладените страни и се превръща в империя на два континента и голям средиземноморски остров. Провежданата терористична политика в окупираните територии и огромните загуби на хора, нанесени на съседните народи, обединяват и вътрешните и външните противници на страната. През 626 г. пр. н. е. с подкрепата на приморските племена въстава Вавилон, който привлича към себе си източните земи на империята. През 625 г. пр. н. е. под ръководството на вожда Увахшатра (гр. Киаксар) мидийските племена се обединяват в могъща държава. Мидия и Вавилонското царство, което историците наричат Нововавилонско, започват войни срещу Асирия. Те завършват с ликвидирането й през 605 г. пр. н. е. На нейната територия се установяват войските и управлението на новите големи и силни държави на Древния изток – Мидия и Нововавилонското царство.

Facebook коментари

comments

Коментирай

E-mail адреса няма да се публикува. Задължителните полета са обозначние с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Scroll To Top