Създадената от братята Кирил и Методий славянска писменост е най-важното културно постижение на славянския свят през Средновековието. Замислена да служи на имперските интереси на Византия, Кирило-Методиевата писменост поставя началото на самобитното културно развитие на славянската общност в християнската цивилизация. Радушното посрещане, с което княз Борис (852-889) приема Кирило-Методиевите ученици е венецът на неговата хритиянизаторска политика. България се превръща в люлка на славянската култура, с което оказва влияние върху целия славянски свят. Славянската просвета и богослужение са решаващото спояващо звено между славяни и прабългари в процеса на консолидацията им в единната българска народност.
Към 300 г. пр.Хр. повечето хора в Южна Америка започват да се занимават със селско стопанство, въпреки че в южната част на континента, където условията за земеделие са трудни, са останали и малко ловии и събирачи. Към 750 г. пр.Хр. в Андите се развиват сложни общества. Както и в Централна Америка, те преминават през етапи на растеж и упадък, но в Централните Анди има степен на културно единство, при която не се забелязват различия между планинските райони и низините.
Дипломатическа дейност на Йоан Асен II. Подобряване на отношенията с Унгария. Брак между Йоан Асен II и Ана-Мария, дъщеря на Андрей II (1219–1221), и връщане на Белградската и Браничевската област. Мирен договор с епирския владетел Теодор Комнин през 1224 г. Брат му, деспот Мануил, се жени за дъщерята на Йоан Асен II.
Наполеон Бонапарт е роден на 15 Август 1769 година в Корсика. Известно е че той се е родил толкова бързо, че майка му Летиция Рамолино нямала време дори да легне на легло. Той бил втория син на Карло Бонапарт и Летиция Рамолино и бил кръстен с необичайното име “Наполеон”, заради рогозката, на която бил роден. Семейство Бонапарт били аристократи от по-нисша класа и не толкова богати. Няколко месеца преди това Корсика бил прехвърлен на Франция от Генуа, така че младия Наполеон се сдобил с нова и могъща родина. Армията го привличала дори и като малък, тъй като тя била една от професиите, за които не била необходима специална подкрепа, която младият Наполеон имал.
Индоевропейците и хетите в Мала Азия. Хати и хети. Старо Хетско царство. Завещанието на Хаттусилис І и Указ на Телепину. Новохетското царство-империя Супилулиумас. Мурсилис ІІ, Муваталис, Хаттусилис ІІІ. Обществено развитие. Разпад на хетското царство
Радикалните промени в стопанския, социалния и духовния живот на българите през Възраждането (от началото на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г.) създават реални предпоставки за активизиране на българското общество в стремежа му за отхвърляне на османското политическо господство.
Създаването на Българската държава в края на VII век е едно от забележителните събития на Ранното средновековие. Възникването й е резултат от сложните социално-икономически, демографски и политически процеси, протичащи на територията на Евразия през епохата на “Великото преселение на народите” (IV – VII в.). Образуването на Българската държава е част от общия процес на създаване и утвърждаване на “варварските” средновековни европейски държави. Този процес е най-същностното проявление на прехода от Античност към Средновековие.
Първият официален исторически документ, в който е вписно името България, са Актовете на Шестия Вселенски събор, проведен през 680-681 г. в Цариград. То се съдържа в един знаменателен пасаж от речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 9 август 681г. на 16-то заседания на Събора.
От това личи, че към август 681г. българската държава вече е съществувала, при това носела е същото име, което носи и до днес - България.
Опустошителните османски завоевания от втората половина на ХIV в. предизвикват сериозен упадък в духовния живот на българското общество. С превземането на Търновското (1393 г.) и на Видинското царство (1396 г.) най-големите средища на средновековната българска култура са унищожени. Значителна част от образованите българи са избити, други са поробени или насилствено преселени в Мала Азия, а трети емигрират в съседните славянки страни. Просветата и книжовността замират, а културното общуване с останалия европейски свят е задълго прекъснато. Действително, към средата на ХV в., когато кошмарът от завоеванието е постепенно преодолян, в отделни манастири започват да се долавят симптомите на едно, макар и бавно, съживяване, но насилственото налагане на османската власт по българските земи поставя за дълго своя негативен отпечатък върху духовното развитие на българския народ.
